Истинският мъж избира дълго и бавно - ЦВЕТА СТОЕВА
Истинският мъж е като обичаната ти блуза в разпилян дрешник. Знаеш, че е някъде там, само че в никакъв случай не можеш да я откриеш, когато ти би трябвало.
През ръцете ти минават десетки облекла. Със наличие на памук, което не дава отговор на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, само че ги пробваш. За всеки случай.
Първо навличаш на себе си любовта на завладяващия мъж, който ти сервира на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш.
Върти полукълбата им на върха на пръстите си и в случай че го накараш да извърши пирует, а след това да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но постоянно е в неточност.
След това попадаш на самоцелния ухажор, който усърдно изписва женски имена по този начин, както пандизчията дълбае внезапните на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на идващия ден.
После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, до момента в който той се любува на облика си в огледалото. И преценя дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на семейството ти на неговия имидж. Докато най-после те убеди, че в действителност предпочиташ да си боса.
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не упорства. Той се появява тъкмо когато минимум го очакваш. С мирис на дъжд изниква пред теб внезапно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне.
Влиза в твоя свят неусетно, като цигарена струйка пушек в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а придвижванията му са точни и право в задачата. Като точно програмирана машина.
Истинският мъж няма лице. Защото няма значение по какъв начин наподобява. Той има темперамент и правила, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени напълно.
Ще пренареди целия ти нравствен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с доста обич.
Истинският мъж няма да извърши твоите стремежи. Дори тъкмо противоположното. Заради него ще отидеш на планина, даже да мразиш снега.
Ще караш сърф, даже да не можеш. Ще пиеш уиски на огромни глътки, въпреки че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка.
Той ще те накара да си ревностна, в случай че не си. Да прегледаш пощата му, макар че в никакъв случай не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.
Ще те трансформира от озверяло животно в безобидна буболечка – за секунди. С думи или дейности. Или с неналичието на такива. Заради него ще бъдеш блага, нежна, гневна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те сложи деликатно в кутийка с етикет и в никакъв случай повече да не я отвори.
Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да оказват помощ, тъй като не обича да те вижда слаба. Той желае да стигнете до дъно във всичко.
Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на опциите си, като че ли играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма по какъв начин да знаеш.
Е динственото, в което си сигурна, е, че скуката в никакъв случай няма да се намърда сред вас.
Защото сега, в който тя пристигна, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и постепенно.
Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е доста по-ценно да откажеш, в сравнение с да се възползваш.
И тъй като неговата цел е играта с заслужен съперник, а не лесната победа.
В конфликта с същинския мъж порастваш с 10 години за една. Битката постоянно е неравностойна, тъй като, до момента в който ти влагаш цялото си сърце, твоят съперник влага острия си като върха на игла мозък.
Той се появява и те учи, че любовта без болежка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато съобщи своите уроци, той си потегля. Задължително. По метода, по който се е появил – като струйка пушек, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е обич към играта и предпочитание за още. От същото.
Както и убеждението, че същинският мъж не е ниска топка. И няма по какъв начин да го хванеш, без да промениш походката си.
из „ Мъже “
Цвета Стоева е родена през лятото на 1982 година в София от дребно, буржоазно семейство. Вечер пие мляко с мед и канела или на ниска цена домашно вино. Лятото спи навън и яде любеница със сирене. Най-много от всичко на света авторката обича обувките и леглото си.
Когато не спи – се пробва да чете и написа. В резултат пламва любовта й към Буковски , Керуак и още двама-трима титана. Освен това се появяват и повестта й „ Катя и хипопотамите “ (взела първо място на „ Новелови награди “ 2007 на издателство Сиела), както и книгата й „ Мъже “.
