Вярата не може да се придобие отникъде, можеш да я откриеш само в себе си - ДАНИИЛ ХАРМС
В трамвая седяха двама души и си разсъждаваха. Единият говореше:
Не имам вяра в задгробния живот. Няма действителни доказателства, че съществува. За него не съществуват и авторитетни свидетелства. За задгробния живот в религиите се приказва или доста неубедително, да вземем за пример в исляма, или доста мъгляво, да вземем за пример в християнството, или пък въобще не се загатва, да вземем за пример в Библията, или пък напряко се споделя, че подобен не съществува, да вземем за пример в будизма. Разните случаи на ясновидства, пророчества, разнообразни чудеса и даже привидения нямат директно отношение към задгробния живот и въобще не потвърждават съществуването му. Ни минимум не ме интересуват разкази като оня за индивида, който сънувал лъв и на другия ден бил погубен от избягал от зоологическата градина лъв. Интересува ме единствено въпросът: Има ли задгробен живот, или няма? Вие по какъв начин смятате?
Вторият събеседник рече:
Ще ви отговоря по този начин: Никога няма да получите отговор на въпроса си, а даже и да получите, не му вярвайте. Единствено вие можете да си отговорите на този въпрос. Ако си отговорите с да, значи е да, в случай че си отговорите с не, значи е не. Само че би трябвало да си отговорите с цялостна увереност, без сянка от подозрение, или, по-точно казано, с безспорна религия в своя отговор.
Първият събеседник сподели:
Бих си дал отговор с удоволствие. Но би трябвало да си отговоря с религия. А с цел да си отговоря с религия, би трябвало да съм уверен в истинността на отговора. А от кое място да взема тази увереност?
Вторият събеседник сподели:
Убедеността, или по-точно, вярата, не може да се придобие отникъде, можеш да я откриеш единствено в себе си.
Първият събеседник попита:
И по какъв начин бих могъл да открия у себе си религия в отговора си, щом даже не знам кой да е той — да или не.
Вторият събеседник отвърна:
Изберете си това, което ви харесва повече.
— Сега е нашата спирка — сподели първият събеседник и двамата станаха от местата си, с цел да се придвижат към изхода.
— Извинете — обърна се към тях някакъв извънредно висок на растеж боен. — Чух диалога ви и, простете ми, се заинтересувах: Как е допустимо двама души, освен това още млади, да приказват съществено има ли задгробен живот, или няма?
1940
превод: Ася Григорова
