За отсечена глава само лек няма - ЧУДОМИР
ХАЙДЕ, КАКТО РЕЧЕ БАБА ЯНА…
Има една дума: за отсечена глава единствено лек няма, та и чичовата Манчова работа е такава, но нали е човек!
От пролетес го е защракала една глава, щрака, щрака, та очи не може да отвори. И да е най-малко цялата, а то една територия единствено над лявото ухо – да има, да има една плесница място.
Колко му се не моли чина Мина да иде в града при лекар. Не ще и не ще.
– Аз, споделя, в случай че ще мра, независимо ще си умра. Нямам потребност от лекар.
Седи си наведен до огнището, натиска с длан болното място, смуче празна лула и не взема ограничения за облекчение. По едно време го загърчи хубавичко, завладя го погрешната, легна, укроти се и поомекнал.
– А бре, Манчо – рекла му един път чина Мина. – Хайде, не щеш лекар, не щеш фелдшер, да извикаме баба Яна врачката тогава. Ще ти прочете, дамата, тревица ще ти свари, нека помощ се откри. Какво беше пък туй нещо, какво беше туй знамение!
Чичо Манчо я погледнал с бялото на окото, изпъшкал и рекъл:
– Ако щеш, и Айша циганката доведи. Все ми е едно. Аз виждам, че скоро ще ме пренесат по тил през село. Прави каквото знаеш!
Хукнала се мигом чина и довела баба Яна. Дошла тя, клекнала до главата му като насадена кокошка, бутнала по болното място, блещила се, прозявала се и отсякла:
– Уроки, синко! Уроки, майка! На неприятните уроки си налетял, ами да вземеш да идеш на самодивското кладенче в Усойната. Иди там, вържи алено конче на вършините, плисни се три пъти с водица по челото и три пъти речи: «От ляв човек пристигнало, да иде в лява гора, дето порастват леви клони и леви пръти, леви кол и леви дъбе, дето се ражда ляв дивеч и стърчат леви камъни; в случай че е пристигнало от ляв мъж, да му падне лява страна, в случай че е пристигнало от лява жена, да й падне лява буза.» Речеш ли го, като с ръка ще ти го отнеме от челото света майка Богородичка. Ще ти светне пред очите и ще забравиш, че е било в миналото.
Нали е нечестивец чичо Манчо, нищичко не й рекъл. Извил глава на другата страна, изсумтял като вол, когато го коват, и туй му било приказката.
– Остави го, остави го ти него – дръпнала я настрани чина Мина, – неговата глава е дебела и елементарно не увира. Остави аз да се разправям нататък. Аз да я подреждам. – И тръгнала да я изпрати. На двора, пред вратника, баба Яна повторила и потретила приказките, запомнила ги чина и вечерта, като го усилила отново болката, убедила го да се съгласи да иде на кладенчето.
Впрегнали сутринта колата, качил се чичо Манчо, взел Тенко, дребният им наследник, мотивите и поел на път. Чина Мина ги изпратила накрай село, до моста, споделила му още един път тези думи, дето ще ги изприкаже, по кое време стигне там, и се върнала да разнима квасника.
Вървели, вървели с колата, стигнали до Синия вир, гдето пладнуват козарите, спрели да си починат воловете и отново потеглили. На Мечата поляна разпрегнали, нахранил Тенко воловете и поели пеш нагоре по директната пътека. Върви дребният напред, тътрузи крайници, след него чичо Манчо пъшка и псува ту жена си, ту врачката, ту на себе си се сърди, че се е повел по женски разум, и на два пъти, аха-аха, да се повърне обратно.
По пладнина стигнали до кладенчето.
Стигнали живо и крепко, свалил си чичо Манчо огромната шапка от главата, откъснал алена реса от пояса си, вързал я на едно стръкче, приклекнал по-късно да гребне с шепа водица и да се наплиска, но нали не запомнил думите, дето би трябвало да ги изрече. Бря, ами в този момент? Сгънал си ръката обратно, помислил, помислил и нищо не можал да измисли.
– Тенко! Тенчо бре! Ти не запомни ли това, дето ми го споделяше озарана майка ти до моста бе, сине?
– Тцъ – обадил се дребният и почнал отново да бере лешници.
– Хай да му се не види въпреки и врачките му, и приказките му!
Стоял така чичо Манчо, стоял клечешком до кладенчето, па като загребал с шепи, та се заплискал. И колкото пъти се плисне, дума:
– Хайде да даде бог каквото рече баба Яна! Хайде – каквото рече баба Яна, каквото рече баба Яна…
Насмукал се след туй със студена вода и седнал под сянка в букака. Като седнал, усетил, че му поолекнало, та поопънал нозе, легнал и задрямал.
Колко е спал там на влажното, питай ме да ти кажа, но по кое време се върнал дребният и го събудил, чичо Манчо се бил вкочанясал. Схванала му се шията и краката и едвам се дотътрал долу до колата. Качил се, лежащ и дорде дойдат до село, мъгли на кълбета почнали да му се вият пред очите и си сбъркал приказката.
Та една работа, желая да кажа, по кое време ще я вършиш прави я като свят, в случай че искаш изгода да имаш и задоволство. Не става то с: Хайде, както рече баба Яна…
След три дни го пренесохме по тил през село.
И лекар идва от града, и дето има една дума, с здравна помощ умря индивидът, но не е там работата!
