На Изток чиновниците работят от седем до три. На Запад –

На Изток служителите работят от седем до три.

На Запад – от девет до пет.

Чиновническият Изток се буди в пет и половина.

Чиновническият Запад – в седем.

Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, страната, живота, ориста … Изтокът е полуобръснат. То е, тъй като се е бръснал нощес, с цел да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад безмълвно се вози в метрото. Изток споделя политически вицове в препълнения рейс. Запад чете вестник. Абсолютна тишина. Никой с никого не приказва. Изток се влюбва в непозната чиновничка сред три автобусни спирки. Естествено на работа идва в седем и половина и ядосано споделя на шефа си: „ Какво толкоз? Да не би да сме на Запад? “

Запад стартира да работи в девет.

По това време Изток към този момент постепенно стартира да идва на себе си. Изпил е три кафета и е прочел във вестниците какво става на Запад. До девет и половина Изток разправя какво е гледал нощес по телевизията…

Запад към този момент съществено работи. Той не може да преразказва какво се е случвало по двадесет и седемте телевизионни канала, тъй като никой не е гледал същата стратегия.

В 10 и половина Изток, който е имал два часа преднина пред Запад, отива на заслужена закуска, която се заплаща с купони. Като че ли цяла заран е копал, той закусва телешка глава в шкембе, гулаш, скара, бюреци, дреболии, боб чорби, агнешко със зеле на фурна и други по-леки ястия. После дъвче съчка за зъби и изпива три бири, наградени на международни панаири.

Запад има обедна отмора сред дванадесет и тринадесет часа. Той изяжда на крайник сандвич със студено пилешко (бялото месо) и изпива един „ севън ъп “. След това се връща на работа. В коридора на предприятието, където работи, е изпил първото си нес кафе в картонена чаша.

Изток към този момент има преимущество от три бири и два коняка. Между другото е чул за някаква ликвидация, отскочил е да види защо става дума и след два часа се е върнал в канцеларията си.

Запад се е уговорил събранието на синдикатите да бъде в събота, когато не се работи. Ще разясняват възможната стачка.

Изток благодарение на синдикатите се е заредил със замразено телешко, което ще натика в камерата за надълбоко заледяване. Окървавените си облекла е занесъл на химическо почистване.

В три след обед Изток се връща в къщи. Преди това се е отбил на една пача и още една бира.

Запад продължава да работи.

Изток е легнал на дивана и скоро захърква, откакто авансово е покрил лицето си с вестника – да не го кацат мухите. Будят го в 19:30 да гледа телевизионните вести. Изток има хиляди забележки във връзка икономическата обстановка.

Запад продължава…

След като е видял новините, Изток се нахвърля върху леката вечеря: варени свински крачета с хрян и алено вино от тъста му на село.

Шест часа: Запад се връща вкъщи. Няма сили да прочете вестника си в метрото.

Западът е изцедил всичко от Запада.

Изток е по-свеж вечерта, в сравнение с сутринта! Той към този момент играе карти с кумовете си и отваря трета бутилка от аленото.

До гибел изтощеният Запад захвърля мокасините от краката си и пие уиски с цел да пристигна на себе си. Срутва се в креслото и гледа треперещите телевизионни картинки, без да схваща наличието им. Пита се: дали живота въобще има някакъв смисъл? Къде води всичко това? После без предпочитание вечеря: бледа атлантическа риба без усет и варен зарзават. Чаша бяло вино.

В този миг Изток има преднина от пет бутилки алено.

Запад си ляга рано. Утре е работен ден. Запад ще живее единствено през уикенда. От петък в пет след обед до неделя вечер.

На Изток всеки ден му е празник. Не бих живял на Запад, споделя на жена си, и милион да ми дават на ден!

Запад взима хапче за сън.

Изток безгрижно взема заем от Запада.

Запад утвърждава заемите, с цел да може да живее от лихвите на Изтока.

И на Изток и на Запад спят като бебета и сънуват цветно…

Не може да се каже, че Изток обича децата си повече от Запад. И все пак източните деца остават доста по-дълго в фамилното гнездо от западните. Затова на Изток се остава по-дълго млад. В момента когато западният петдесетгодишник се отдръпва от бизнеса в спокойствието на своето ранчо, неговият връстник на Изток минава към момента за млад, перспективен човек, на който за жалост му пречат по-възрастните!

В един източен и в един западен град, в един и същи ден се родили дребният Изток и дребният Запад. Против едни и същи заболявания ги ваксинирали, само че работа не си намерили в един и същи ден.

Докато дребният Изток ритал топка, бащата на дребния Запад му намерил работа – да бъде вестникарче. На дванадесет години спечелил първите си пари.

„ На Запад на твоите години към този момент сами печелят! “, викал из къщи бащата на Изток. „ Остави детето да се наспи… – защитавала го мама Изток. Ако не сме могли ние, дано най-малко той… “

И до момента в който караха дребния Изток да свири на пиано (за което явно нямаше слух), да учи марксизъм, цигулка, извършения за масовки и мъртви езици, дребният Запад след учебно заведение разнасяше кафе из магазините в квартала. На осемнадесет години имаше солидни спестявания и положителни настоятелен връзки.

Когато дребният Изток влезе в университета, дребния Запад към този момент напусна бащината си къща и взе апартамент чартърен. И до момента в който дребният Изток мрънкаше за джобни пари, дребният Запад даваше на фамилията си пари на заем, които прилежно му бяха връщани.

Малкият Изток дълго и нехайно следваше публични науки.

Малкият Запад прекъсна образованието си. Той нямаше време за прекомерно дълго следване. Ако са му нужни зидари, ще внесе подготвени от Югославия. Ако му потрябват архитекти – ще заплати за най-хубавите, към този момент приключили, отново от Югославия. Ако му потрябват пари, ще вземе от лихвите, естествено от Югославия.

Малкият Изток към момента пита майка си: „ Старо, какво има за обяд? “

Малкият Запад се пресели в напълно различен град и един път в годината честити на роднините си за празниците.

Накрая дребният Изток някак си приключи университета, мина през казармата и се ожени, с цел да живее в едната от двете стаи. Баща му върви под дърво и камък да му търси работа, до момента в който той постоянно взе участие в полемиките за безработицата на младата генерация. Между другото той към този момент е на двадесет и седем години и в живота си не е спечелил нито един динар! Той и жена му (която към момента следва) живеят от това, което им дадат родителите. Майката към момента готви и кара сина си на междинна възраст да се облече по-топло, тъй като на открито духа. Бащата дава поредност от потребни препоръки. Майката към момента не може да заспи, до момента в който детето й не се прибере в къщи. Малкият Изток живее по този начин, като че ли е в целодневна детска градина. Малкият Запад който към този момент е огромен, е завел децата да видят дядо си в другия завършек на страната.

Малкият Изток най-накрая е получил позволение да остъкли терасата и по този начин да разшири хола.

Старият Запад умира самичък в старешки дом. С това е платил самостоятелността на дребния Запад. Очите му затваря дежурната болногледачка. Малкият Запад наследява спестяванията и застраховката му.

Старият Изток към момента седи на мястото си, отпред на масата и на него първо му сипват в чинията. Продължава да дава цяла поредност от потребни препоръки. Един ден дребният Изток ще седне на неговото място. Няма да наследи нищо, с изключение на навика да дава безсмислени препоръки.

Тъй като образованието е гратис и наложително, Изтокът е цялостен с интелектуалци без пукната пара в джоба, които не знаят какво да вършат с насъбраните познания.

Бил съм в къщите на хора с положително състояние на Запад. Някои от тях имаха повече бани в сравнение с книги!

От друга страна източните интелектуалци нямат къде да приберат своите библиотеки, тъй като доста от тях живеят в общи жилища.

На Запад, тези които умеят да разграничават супата „ Кембъл “ на витрината на супермаркета от същата такава камара консерви на Анди Уорхол в някой музей, нормално работят като изкуствоведи.

На Изток екскурзоводите – магистрати по история на изкуствата, с изтъркани пети, водят по музеите пребогати западни неграмотници и им изясняват, че разпятието преди Христос не е съществувало. Същите им оставят дъвки вместо бакшиш.

Запад няма време да учи непознати езици; по-практично му е да ангажира преводачи. Много източни полиглоти в никакъв случай не са виждали страните, чиито езици приказват съвършено! Те знаят наизуст поетите на Париж, Лондон и Сан Франциско, за които огромна част от французите, англичаните и американците не са чували даже когато те са им съседи. Но все пак безусловно празното платно на Марк Ротко коства минимум половин милион $.

Препълнената икона с четиридесетимата мъченици от дванадесети век, западнякът на Изток ще получи за по-голям транзистор и слънчеви очила. На запад хубостта е скъпа. Тя е доходна специалност, чеиз. Красавиците са фото модели, манекени, артистки или богато омъжени съпруги.

На Изток хубостта е безвъзмездна, тъй като към момента съществува вярването в приказката за любовта и себеотрицанието. Затова келнерките на Изток постоянно са по-красиви и по-благородни от гостенките, на които сервират.

И до момента в който богатите хора на запад макар благосъстоянието си не смеят да носят със себе си повече от двадесет $ по улиците, да не би някой да ги убие и обере, в сигурния Изток биха носили милиони – да си имат!

Запад копнее за забравените естествени миризми на пот и възбуждаща женска кожа; Изток мечтае за непостижимата западна козметика, която от дълго време всичко е унищожила.

Остригани пънкари от Бронкс учат Изтока по какъв начин да свири рок.

Довчера полугладните и полуголи източняци на Запад стават клавирни звезди, примабалерини, създатели на бестселъри и режисьори с куп Оскари. Изкуството най-добре се учи на Изток, а най-скъпо се продава на запад. И въпреки всичко пан Храбъл в Прага мечтае за уиски, а пан Форман в Холивуд мечтае за пилзенска бира.

Бягайки от насилието, отчуждението и терора на потребителското общество, западните интелектуалци намират на Изток изгубената непосредственост, пътуват до най-затънтени села, записват национални поговорки и се учат да свирят на дудук.

Източните интелектуалци биха дали всичко това за толкоз $, колкото първите заплащат за самолетния си билет през океана!

Западните интелектуалци кичат стените на къщите си с гусли и кърчази, които са донесли от Изток.

Техните Източни сътрудници лепят по стените на жилищата си фотоси на Мерилин Монро, реклами за кока-кола (от които западните са избягали) и плакати „ I love N.Y. “.

Изглежда че на всеки му е по-вкусно в непознатата къща.

Вестниците нормално имат репортери и на Изток, и на Запад. Онези от Изток пишат единствено за тази страна на света. Онези на Запад стават специалисти по Запада.

Опитвам се да бъда сътрудник и от Изток, и от Запад по едно и също време, с редакция в Белград, тъй като гледан от тук, светът се схваща най-добре.

Изтокозападология!

И по този начин на Изток съществуват лозунги, на Запад – реклами! При нас е смесено. Ред реклами, ред лозунги. И на едните и на другите постоянно някои думи липсват или не светят.

Върху алените лозунги (червени букви на бял фон) Изток „ слави “ безконечното, непресъхващо и зациментирано другарство с Изтока.

С бели букви на червен декор Запад слави другарството си с кока-кола!

И въпреки, че никой като Изток не слави дотам индустриализацията и електрификацията, токът на никое място не стопира толкоз постоянно, както от тази страна на света.

Интересно, макар че Изток непрестанно твърди за себе си, че е най-хубавият от всички вероятни светове, от Запад никой (освен британските шпиони склонни към хомосексуализъм) не бяга на Изток, а всички бягат в противоположната посока.

На Запад правенето на покупки е същинско празненство, което се оставя за събота. Запад купува тези облекла и коли, които желае. Това може да бъде и досадно. Изток е цялостен с изненади. Там нищо не се търси, а се купува това, на което инцидентно попадне, пък въпреки и на човек да не му би трябвало, тъй като и него на следващия ден може би няма да го има. Щом източнякът види опашка на улицата, незабавно застава на нея, на своя глава защо се чака. Затова ръчния багаж на хората от Изток е постоянно доста по-голям от този на западняците.

Пътувайки из Изток, попадам на най-качествени китайски четки за акварел, направени от опашката на видра, само че по никакъв случай не мога да купя кило картофи! Изток просто е покрит от ръчни, джобни и стенни часовници от всички размери и форми, само че е същински героизъм посред селскостопанската страна да намериш яйца или мляко! Там, където елементарните обувки с гумена подметка са непостижима фантазия, мъжете по улиците носят най-елегантните пилотски куфарчета с код, който някой, кой знае за какво, е създал в големи количества. В магазините, в които постоянно няма моркови или цвекло, се продава най-качествения кубински ром за коктейли!

И макар че от дън душа презира потребителското общество и неговите знаци, във всеки по-голям град Изток поддържа дребни западни оазиси, в които се продава стока за западна валута.

В прилежаща Унгария тези магазини се назовават „ Конзумеск “, в Чехия – „ Тузекс “, в Полша – „ Певекс “. В България магазините на „ Кореком “, на смешка са наричани „ промяна на комунизма “! В Съветския Съюз те са „ Берьозки “…

Винаги ми е било малко неприятно да влизам в тези дребни западни светилища, в които тъжно седят взети чартърен жрици на потребителското общество сред другите типове уиски, евтини парфюми, шоколад и цигари, а да не могат да си купят нищо от благосъстоянията на Али Баба. В очите им се чете злоба към тези щастливци с непознати паспорти, които купуват каквото им падне. Те естествено не могат да си показват, че на Запад техните елитни магазини са най-бедните провинциални магазинчета на самообслужване!

Белград, както нормално, е отишъл най-далеч; тъй като от дълго време е измислил оказионите и „ дипломатическите “ магазини, е решил този път да не бъде автентичен, по тази причина цялата тази работа е нарекъл с същинското и име – дюти фри шоп. С това демонстрира, че настоящето положение счита като краткотрайно, сходно на чакалните на летището. Защото единствено в тежките времена на бедност и рецесия цъфти любовта към непостижимата западна стока. Като ни потръгне, не я купуваме в Белград, а там, където се създава!

Междувременно модата на Кирилицата е покорила Запада. Значи ли че в този момент ние сме на ход?

Изтокът пие, тъй като бъдещето му е неизвестно; на следващия ден заран би трябвало да нарастнат хлябът, млякото, цигарите, алкохолът…

Западът пие, тъй като бъдещето му е подсигурено. Той тъкмо знае по кое време ще изплати къщата, която е купил на погашение, какъв брой висока ще бъде пенсията му и в кой старешки дом ще живее, когато го изоставен децата му. И тъй като всичко това му е отвратително, Запад намира разтуха в алкохола.

Изток пие каквото му падне; в случай че няма водка или бира, може и одеколон; в случай че няма и него, има газ в газената лампа!

Запад от пиенето е направил същинска наука; там единствено простаците не знаят най-хубавите години на гроздобер, дългото и рафинирано пътешестване на виното от аперитива до дижестива.

На Запад нормално всеки заплаща своето пиво.

Бедният Изток (точно тъй като е беден) вика: „ Какво пие кръчмата? Аз черпя! “

Пил съм и на Изток, и на Запад – и съм забелязал, че има доста общи неща. Винаги всичко приключва по един и същи метод – с повръщане!

Изток заран пие сода бикарбонат или зелева чорба; Запад – шумящи таблетки „ Алка Селтцер “. И на Изток, и на Запад заран се кълнат, че в никакъв случай в живота си няма да глътнат ни капка. Разбира се, в никакъв случай не удържат на клетвата си!

Нито Изток, нито Запад се опасяват толкоз от себе си или от неутронните си бомби, колкото от личните си дами, когато призори пияни се прибират в къщи.

И по този начин, от едната страна е Изток, от другата – Запад, а Белград не е нито тук, нито там, седи си самичък и си пие по личен метод.

Когато се пие, споделят белградчаните, незабавно би трябвало да се излее първата и последната чаша; от първата се намръщваш (защото ти е първата), а от последната се напиваш!

Впрочем белградчаните в никакъв случай не биха се напивали, в случай че не бяха толкоз горди. Всеки би пил самичък в кръчмата толкоз, колкото му се пие, и би си отишъл в къщи на време, само че тъй като белградчаните седят на групи (не по-малко от десетина), на събрани маси, всеки от тях счита, че е въпрос на чест да заплати един кръг, което най-после приключва трагично.

Белградчаните доста обичат да се чукат с чаши. Някои го изясняват със остарялата максима, че с изключение на на аромата, букета и цвета на питието, би трябвало да се наслаждаваш и на звука; само че по-вероятно е, че чукането е един тип нападателно диктуване на темпото, налагане на лично движение на пиянство, тъй като какво му остава на човек, откакто се е чукнал, с изключение на да изпие чашата си докрай?

Когато пият, разнежените сърби все се съпоставят с тези страни, в които е по-зле – в никакъв случай с тези, в които е по-добре! Тогава нормално споделят: „ Трай си, тук към момента някак се живее! Я виж, по какъв начин им е на ония там?! “

За разлика от Изтока и Запада, които се опасяват от дамите си, белградчаните имат навика да показват храбростта си така; измежду нощ с напоената си компания будят съпругите си и ги карат да им варят кисела супа или да им изпекат баница. А може би е по този начин, тъй като се плашат да се приберат сами и водят другарите си за кураж?

Истинският белградски темп в пиенето на вино не съществува нито на Изток, нито на Запад. Състои се в следното; на първо време се поръчва литър бяло вино и сифон газирана вода, след това половин литър, та три децилитра, с цел да може най-после за изпроводяк да поръча един пулверизатор!

Последните двадесетина години белградчаните пият и уиски, само че незабавно изхвърлят леда от чашата. Ирландците са съгласни с тях, тъй като и те пият единствено уиски. „ Ако е належащо – споделят ирландците – ние щяхме да бутилираме уискито с лед! “

Няма да повярвате, само че в Белград също съществува Бермудски триъгълник! Това е оня загадъчен триъгълник сред заведенията за хранене „ Шуматовац “, „ Под липата “ и „ Гърмеч “, където вечно и без диря са изчезнали най-даровитите белградски литературни пера.

Когато един мой другар се върна от болничното заведение след третия делириум тременс го попитали в „ Под липата “ по какъв начин се е чувствал при следващия делириум, а той им дал отговор: „ Вярвайте ми, толкоз се е увеличен, че за малко да не го позная “.

Като че ли не е същия трен оня, който тъкмо на часа е тръгнал от някоя централна западна гара; парфюмиран, чист, с колосано долни дрехи, екипиран със зелен пенещ се течен сапун, хартиени кърпи и рола тоалетна хартия, и този, който със забавяне от два часа и половина най-накрая идва на Изток, изглозган до дъските, сякаш е минал през ято скакалци. Някъде изчезнаха елегантните бордови домакини със списанията и кафето, стюардът в бяло, който със звънец обявяваше времето за обяд, изчезна на някой исторически кръстопът, дружно с вагон ресторанта. От всичко остана единствено една разтърсена количка, претрупана с концентрати и бисквити.

Дезинфекцираните тоалетни чинии на британските клозети в това време се трансфораха в пътуващи клекала от ориенталски вид. В коридора на първа класа мустаката чистачка, облегната на метлата си (като преди малко кацнала вещица) пуши и споделя с кондуктора мисли за живота, а по-късно с петата си гаси фаса. Отнесено е и смъкнато всичко, което не е завинтено или заварено. Останали са единствено завинтените плочки, които припомнят за Запада:

NE PAS SE PENCHER AU DEHORS. E’PERICOLOSO SPORGERSI. NIGHT HINAUSLEHNEN. DO NOT LEAN OUT.

На границата с Изтока отоплението или напълно се изключва, или става три пъти по-силно. Главното е, че в никакъв случай не е обикновено.

Пътувайки през западните страни към Изток, пасажерът не вижда границите, нито пък някой го пита за паспорта. Докато гледа тромавите крави по какъв начин преживят върху ванройсдайловската трева, пасажерът се пита къде стартира Холандия и къде свършва Белгия?

В това отношение Изтокът доста повече държи на себе си! Влаковете стоят с часове на границите към бъдещето. През коридорите и купетата минават най-различни униформи, безпределно дълго се преглеждат документи, удрят се печати, а полицаите с чукче ревизират дъното на вагона, да не би да им се изплъзне някой емигрант.

Но навръх това място, където свършват удобствата, стартира животът! Когато се премине от Запад на Изток, всички купета за непушачи стават за пушачи, а всички пасажери – братя на път!

За разлика от влака на западната страна, където пасажерите си мълчат, жалко се блещят през прозореца, четат вестник или книга, мъчейки се да не се поглеждат (защото е неприлично), и всеки е наметнат с заплаща на самотата и равнодушието – мъртви, безмълвни сенки, в източния трен се беседва, пие, яде, предлага се храна, има кавги, играе се комар, изповядват се, смее се и се спи, купува се и се продава, контрабандира и надхитрява, одумва се властта, търсят се изчезнали родственици, намират се общи познати… Влакът, който е изгубил комфорта си, е придобил искреност!

Пътувам с братята варвари, които са подирили на Запада цивилизацията и са не запомнили за този подарък; гърци, турци, българи, сърби, цинцари, арменци, македонци – дребният балкански Вавилон си отдъхна сега, когато събу обувките си, протегна краката си и напусна западните граници.

Но би трябвало да се премине през чистилището на митницата! За западните митничари всички пасажери са постоянни, с изключение на тези, за които се потвърди, че не са. На Изток никой не е постоянен, с изключение на оня, който с неистови страдания потвърди, че е, само че и тогава върху него остава сянката на съмнението; Този път се измъкна, само че следващия…

Ако западнякът контрабандира нещо, тогава несъмнено става дума за експерт, а стоката е рискова и скъпоценна; опиати, пари, злато, творби на изкуството. Защо да контрабандират уиски или кашон „ Марлборо “, кафе или дънки, когато могат да си ги купят в кварталния магазин? От друга страна, Изтокът тъкмо знае какво липсва и безусловно внимава някой негов гражданин да не го внесе.

Понеже на Изток е неразрешено всичко, което не е категорично позволено, влаковете са същински движещи се контрабандни университети, а всички пасажери към светлото бъдеще стават близки съучастници за разлика от западняците, които по време на пътуването в никакъв случай не се сприятеляват. Започва прастаро надиграване с митницата – игра на жмичка, просветеност и хазарт. Купето се трансформира в пътуващ обменен пункт, борса на страха и вярата. Колко обувки позволяват? Колко рокли? А кафе? Колко от това или това?