Самотата не е живот - ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА
ЕТО ТАКА
Остави ме да ти кажа по какъв начин тъкмо ще се случи.
Ще счупиш сърцето си толкоз доста и толкоз непоправимо, че няма да знаеш какво да го правиш. Ще скочиш като ранен звяр против другите към себе си. Ще обвиниш всеки. Но няма да признаеш, че виновността е само твоя.
Ще затръшваш порти, ще прекъсваш връзки, ще връщаш рани, ще бягаш през глава. Това ще ти се случва дълго, дълго време.
Ще чоплиш едвам зарасналата коричка върху раните си и ще ги караш още веднъж да кървят, с цел да поддържаш комфортните си неистини пред теб самия. Пак и отново. И отново. Дълго, дълго време.
После някак ще оставиш раните да станат белези. Ще решиш, че ще ти припомнят по-добре урока от болката. Доверието ще е единствено дума без значение за теб. Но няма да ти пука.
Ще си втълпяваш, че самотата е протекция и решение. И ще бъркаш. Времето още ще се търкаля около теб.
Когато изтекат толкоз доста дни, колкото не си считал, че в миналото ще се занимаваш да броиш, ще решиш, че тогавашната ти болежка към този момент е мощ.
Ще знаеш какъв брой тъкмо е чупливо сърцето ти. И ще знаеш, че отново ще го потрошиш. Но към този момент няма да те е боязън.
И внимателно ще пуснеш някого до себе си. Мнително, обезверено и в очакване на удар, който може и в никакъв случай да не пристигна.
Защо ли?
Защото никой не може самичък.
И тъй като самотата не е живот. Не е и протекция. Ще го схванеш с времето и когато можеш да преглътнеш горчивото лекарство на истината, че никой различен не ти е отговорен.
И едвам тогава ще станеш мощен. Не когато си си мислел, че към този момент си, а когато можеш да понесеш концепцията за личната си уязвимост и предопределеното повтаряне. Тогава, не по-рано.
Ето по този начин ще се случи.
създател: Валентина Йоргова
