От дребна душа се пази...
–
От дребна душа се пази, чадо!
Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе.
На мишка наподобява, че мишката е алчна, все гризе, все чопли.
Доверие няма никому.
И мира няма, така щото и насъне страхотии види.
Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат благото и драгото.
Загледаш ли се, ще схванеш, че тоя и от живота си пести.
По малко яде, ризата си без потребност кърпи и дребни букви написа, та мастило и книга да хартисат.
И на приказки се скъпи.
Думата си за жълтица я брои.
Мълчи ли, да знайш, крои нещо.
По душа е бедняк и дълбае тя, свитата му душица бунар, мъчи се, но до жива вода не мож стигна.
С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей така едвам, едвам, на око ще те претегли, сетне, с подправена усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси.
Не дадеш ли, повече няма да го видиш.
Сладко нещо е властта, но не е по мяра всекиму.
На дребни души власт не би трябвало да се дава!
Тя приляга повече на необятна, богатства душа.
Голяма като земята, що тъпчем.
Щото нея я носи човек, дето се е учил на самообладание, на дисциплинираност и знае половината от туй, що има, Господово е.
Половината от здраве, имане, разум, красота и благодат Господ е турил на своя сметка.
Та научил си е урока великодушният и добрува, и нашироко живее.
На дребно не може, инак линее.
Нему кожата чак теснее, та в случай че я поискаш и нея ще ти даде.
Той е роден стъпала към звездите да зида.
Нему имай религия!
Из „ Обич “
автор: Ивелина Радионова
