Половината е мигът на твоето безсилие - ХАЛИЛ ДЖУБРАН
Не общувай с полу-влюбени,
не се сприятелявай с полу-приятели,
не чети от полу-даровити,
не живей полу-живот,
нито умирай полу-смърт,
не избирай полу-решение,
не спирай на половината истина,
не сънувай половин сън,
не се вкопчвай в половин надежда…
Ако мълчиш, мълчи до дъно, в случай че приказваш, приказва до дъно, недей мълча, с цел да приказваш, недей да приказваш, с цел да мълчиш.
Ако си склонен, изрази единодушие – не се преструвай на полу-съгласен; в случай че отказваш, изрази отхвърли си, тъй като полу-отказът е приемане…
Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отсрочил, обич, до която не си стигнал, другарство, което не си познал…
Половината е това, което те прави непознат на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора непознати за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш…
Половината – това си ти, когато не си ти… тъй като не си схванал кой си ти.
Половината е да не знаеш кой си ти…
А оня, който обичаш, не е твоята друга половина…
Той – това си ти на друго място в това време!!!…
Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин ястие няма да засити глада ти, половин път няма да те води до средата, половин мисъл няма да ти даде резултат…
Половината е мигът на твоето изтощение, а ти не си безсилен…
Защото ти не си половин човек.
Ти си човек… основан да живееш живота, а не да живееш половин живот.
