Защо някои деца израстват травмирани, а други не? Как да

Защо някои деца израстват травмирани, а други не? Как да предотвратим това? Как контузиите в детска възраст могат да повлияят на живота на един човек и неговите взаимоотношения, откакто порасне?

Отговорът на тези въпроси не е еднопосочен, само че една от главните аргументи се крие в това, че децата се учат на първо място от образеца на своите родители. Това важи както за хубавите неща, по този начин и за неприятните. Нека си признаем – родителите не постоянно знаят по какъв начин да живеят по-добре и по-пълноценно. Ако знаеха, те евентуално щяха да го вършат и това познание щеше посредством техния образец да премине при децата им.

Най-често родителският образец се предава без нито една от двете страни да осъзнава това. Истината е, че за един родител е мъчно да внимава непрестанно и да мисли за резултата на всяка своя дума или деяние, когато има да прави още толкоз доста неща – да печели пари, да поддържа семейството, да поддържа връзка с близки и другари, даже със личните си майка и татко.

Някак си неговите задължения като родител елементарно остават на назад във времето. Те просто в никакъв случай не са незабавни, за разлика от толкоз други неща в всекидневието. Често това натъжава децата и оставя трайни белези в съзнанието им.

Освен това от време на време не е по никакъв начин елементарно да схванеш какво тъкмо желае едно дете. Децата трансформират настроението си толкоз постоянно и имат толкоз разнообразни характери. Някои се оплакват от липса на внимание и обич, а други – от прекомерно огромното внимание от страна на родителите им. А не са малко и тези, които се оплакват и от двете.

Родителите постоянно не могат да отделят време и старания в това да схванат своите деца и избират да управляват държанието им, създавайки набор от правила или внушавайки боязън. А когато подрастващите сбъркат, те просто ги санкционират – без значение дали с отнемане от нещо хубаво или просто със своето отношение, звук и начумерен взор.

Проблемът с наказванията е, че за децата те могат да бъдат доста непредвидени. В последна сметка те са възприемали своя родител като някой който се грижи за тях, обича ги и ги пази. Затова и смяната в неговото отношение може да бъде доста травматична. Ефект, който може доста да се усили, в случай че наказванията се ползват постоянно и да има дълготрайни последствия за метода на мислене на детето. Понякога наказването може да провокира яд, а не рядко то води до възникване на възприятие за виновност.

За децата не е мъчно да се почувстват отговорни. Родителите рядко им обръщат внимание, когато те се държат добре. Не ги предизвикват и хвалят за това. Когато обаче едно дете сгреши, то най-вероятно ще стане обект на внимание на своите родители, само че в отрицателен подтекст. Затова и акцентът остава точно върху проблематичните моменти и те са тези, които запомнят децата. А в следствие и възприятието на виновност се усилва. Те осъзнават, че не са прави и се усещат отговорни за това.

В редки случаи родителите може и да засилят този резултат напълно умишлено, само че най-често те нямат такова желание. Това обаче не значи, че не го вършат неумишлено, с най-хубави планове. Например когато изискват непрестанно по-добри резултати от своите деца в някаква област – спорт, уроци по музикален инструмент или нещо друго – и ги санкционират с ограничения, в случай че не са постигнали тези резултати. Отново карайки ги да се усещат отговорни.

С времето тази виновност може да прерасне и да докара до по-сериозни психически проблеми. В младежите може да се затвърди чувството, че те са неприятни, че бъркат и са непълноценни хора. Така могат да бъдат получени контузии за цялостен живот, които да им оказват въздействие през техните юношески години и даже по-късно. Отговорността е на родителите да не позволяват това да са се случи, като отделят задоволително внимание освен на грешките, а и на достиженията на своите деца, стартират да правят оценка техните триумф и не пестят похвалите си, когато те са ги заслужили.

Инфо: insightseminars-bg.org