Чудите ли се как да водите спор пред децата си,

Как да водите спор пред децата си

Чудите ли се по какъв начин да водите спор пред децата си, без да има последствия върху душeвността им? Има ли такова нещо като връзка без кавги? И с децата е неизбежно от време на време да се случват разногласия пред тях. От позиция на дете, може да бъде плашещо, когато възрастните са ядосани един на различен – да не приказваме, че изпраща неверно обръщение, че крещенето е методът за възрастни да се оправят с различията.

Работа, сметки, общо безсилие – има редица неща, които могат да накарат двойките да се карат. И когато добавите деца към микса, залозите – и стресът – са още по-високи. Никой родител не желае да спори пред детето си, само че с помощта на спомагателния напън и разноски (и доста по-малко сън!), които идват с родителството, това се случва. Но ето една дребна загадка: не всички борби, които се случват пред очите на децата, са пагубни. Всъщност има скъпи уроци, които идват от свидетелството на градивен, работлив спор, който води до решение.

Ето няколко скъпи съвета по какъв начин да водите спор пред децата си:

Моделирайте по какъв начин да разрешавате спорове с почитание.

Има разлика сред това да говорите посредством възприятията си и неприятните спорове. Препоръчваме справяне с несъгласията с „ интензивно слушане “. Това значи да слушате какво споделя вашият сътрудник, да поискате това, от което той/тя се нуждае, без да намеквате, че другият човек бърка, да установите зрителен контакт и да му/ѝ дадете да разбере, че разбирате. Разногласие, което е бързо разрешимо, е скъпа опция да моделирате за децата си по какъв начин да позволяват спорове: спокойно и градивно. Това ще ви помогне да водите спор пред децата рационално.

Дайте си време за отмора.

Предварително може да измислите кодова дума, когато нещата станат прекомерно нажежени. Позволете на единия родител да излезе от стаята или да се разноски, с цел да се освежи. И в случай че знаете, че има избрани задействащи тематики, избягвайте ги, до момента в който не сте зад затворени порти. Никой няма изгода, когато несъгласието се трансформира в крещене и пренебрежение. Дайте си време за отмора, с цел да бъде вашия спор пред децата в умерени количества.

Успокойте децата си и им помогнете да схванат това.

Ако се случи огромно взривяване пред очите на децата ви, помогнете им да се оправят със обстановката. Тъй като децата не схващат цялостната картина, те постоянно допускат най-лошото: че те са отговорни или че ще се разделите. Обикновено пояснение постоянно ще помогне, нещо като: „ Хората, които се грижат един за различен, от време на време се карат, след което намират метод да разрешат казуса и да бъдат благи един към различен. Все още те обичаме и към момента се обичаме. ”

И в случай че децата ви се намесят и ви помолят да спрете да се карате? Това е явен знак за вас и вашия сътрудник да извършите крачка обратно и да уверите детето си, че нещата са наред. Внимавайте по какъв начин водите спор пред децата, с цел да не съсипете тяхната душeвност.

Бъдете деликатни към общия баланс.

Емоционалният звук във вашето домакинство е значим, с цел да се усещат децата сигурни. Откритите (и уважителни) различия понякога са добре, в случай че имате доста позитивни, любящи взаимоотношения, с цел да ги балансирате.

Пълното отбягване на спорове или игнорирането един на различен също не е здравословно. Децата възприемат прочувствената отдалеченост. Въпреки че „ времето уединено “ постоянно е мъчно да се откри като родители, направете приоритет за вас и колегата ви да се свържете, преди незначителните различия да избухнат в съществени спорове. Това ще ви помогне да водите спор пред децата рационално, без да им навреди.

Потърсете помощ, в случай че е належащо.

Ако сте се карали с колегата си пред детето си, не се паникьосвайте. Но в случай че това се случва постоянно – или в случай че разногласията ви се трансфорат в обиди, псувни и затръшване на порти – това са червени флагове, с цел да потърсите съвет. Други знаци, за които да внимавате? Ако не сте в положение да разберете какво да вършиме, когато възникне спор или в случай че единият сътрудник подхваща кавги или подкопава престижа на другия родител, това е проблем. Потърсете помощ, в случай че е належащо, когато вашия спор пред децата стартира да излиза отвън надзор.

Подобрете комуникацията

Един от най-хубавите способи да спрете борба в зародиш през цялото време? Избягвайте да имате подобен преди всичко. Предлагаме следното за в границите на взаимоотношенията:

Бъдете съответни: Когато излъчвате недоволство към колегата си, не генерализирайте. Например, не започвайте изявление с „ Ти винаги… “ или „ Ти никога… “ Придържането към съответния проблем би трябвало да обезвреди избухливите причини, преди да стартират.

Прекарвайте (качествено) време дружно: Когато децата влязат в картината, времето уединено с колегата ви понижава. Уверете се, че отделяте известно време, даже 20 до 30 минути, с цел да наваксвате всеки ден – без телефоните си.

Слушайте намерено: Ключов съставен елемент на хубавичко връзка е да полагате старания да чуете от кое място идва вашият сътрудник – даже в случай че това е недоволство или рецензия. Въпреки че може да не се виждате очи в очи с колегата си, значимо е да им кажете, че приемате това, което споделят. Не е нужно да се съгласявате с тях, само че постоянно е значимо да утвърждавате възприятията на брачна половинка си.

Бъдете великодушни на похвали и позитивни усеща: Правете похвали, както вършиме рецензии: намерено. Целта на всяка връзка е комплиментите да надделеят над недоволствата.

Следвайки тези препоръки вашия спор пред децата няма по какъв начин да излезе отвън надзор.

Уверете детето си, че виновността не е негова

Въпреки че може да ви е ясно като бял ден, че детето ви е почтен наблюдаващ, то може да не вижда нещата по този начин, когато вие и вашият сътрудник се карате.

Децата са вродени и разрастващи се егоцентрични. Те имат вяра, че техните мисли и дейности могат да повлияят на другите, изключително на техните родители.

В резултат на това, когато родителите се карат, децата могат да упрекват себе си. Изключително значимо е да уверите детето си, че без значение какво напрежение съществува сред мама и баща, и двамата към момента го обичат и че то или тя не са отговорни. Уверете детето си, че виновността не е негова, с цел да избегнете яростен спор пред децата си.

Планирайте причини

Въпреки че не можете да предвидите по кое време ще избухне свада (и горещите страсти, които я придружават), общото единодушие, че ще я извадите, когато децата не са в близост, може да ги защищити от ужас, който може да се избегне.

Когато стартира спор, добре е да изразите терзанията си, само че предложете да се обърнете към казуса, откакто децата спят или когато не са у дома. Когато вършиме това, вие не сте пренебрежителни или отричате нуждата от настояща обработка, а вместо това оферирате по-здравословна, по-малко разрушителна опция за разискване на нещата. Опитайте се да не създавате спор пред децата си.

Доброто (и лошото) на разногласието пред децата ви:

Когато е направено по подобаващ метод, различията пред вашите деца могат да им послужат като модел за подражателство по какъв начин да не са съгласни с нещо и да останат спокойни. Това им демонстрира, че това се случва за всички нас и не значи, че обичаме се по-малко. Разногласията са естествени във всички взаимоотношения.

Разбира се, тъкмо както децата отразяват положителното държание, те могат да отразяват и не толкоз положително държание. Въпреки че спокойното справяне с противоречие пред децата ви може да им помогне да се научат по какъв начин да разискват проблемите, воденето на по-разгорещен спор пред децата може да има доста по-вреден резултат.

Ако несъгласието на родителите докара до крясъци, обиди или друго неуважително или нападателно държание, тогава децата научават, че несъгласията постоянно са интензивни и водят до мощно безпокойствие и страдалчество.

Това може да ги накара да заобикалят да водят сложни диалози с другите, да заобикалят да показват потребностите си и да заобикалят да слагат граници. Също по този начин моделират по какъв начин наподобяват взаимоотношенията и им разрешава да имат вяра, че да се отнасят към колегата си или да бъдат третирани от колегата си по този метод е задоволително, продължавайки цикъла.

Заключение:

Изводът е, че спорът е неминуем даже в най-щастливите връзки. Всяка двойка може да се научи на по метод, който пази както децата ви, по този начин и връзката ви с колегата ви.

Споровете и кавгите са част от всяка връзка. Колкото и да се пробвате, това е нещо, от което не можете да избягате. Въпреки това, когато сте родител, има безпределно доста неща, които би трябвало да имате поради, изключително когато става въпрос за разногласия пред децата ви.

Гледането на родителите им да се карат може да не е доста прелестно за детето и неговата душeвност. Експертите считат, че отрицателните резултати могат да включват стрес, безпокойствие, поведенчески проблеми и нарушавания на съня. Травмата може даже да бъде пренесена в живота на възрастните, засягайки връзките в бъдеще.

Въпреки това, като родители е значимо да живеем по избрани правила, когато става въпрос за разногласия и борби пред деца.