Калин Янакиев: Защо замълчаха за войната в Украйна?
Войната в Украйна заглъхна като тематика в българските медии, когато Русия стартира да търпи загуби, установи философът проф. Калин Янакиев в собствен коментар за:
Забелязвате ли, че от известно време войната в Украйна е дезактуализирана, както в нашите съвсем тотално овладени от криптопутинистки сили казионни медии, по този начин и от искрено русофилските партии и групи в политическото ни пространство? Продължават да популяризират Путиновите „ опорки “ комай единствено Петър Волгин и Явор Дачков, само че въпреки най-малко първият да разполага с трибуната на националното радио и с над 3 часа ефирно време съвсем ежедневно, и двамата са по-скоро изолирани истерични гласове – нелепостите на втория провокират, не може да не се регистрира, по-скоро насмешки, в сравнение с яд.
На какво се дължи това?
Ще кажат евентуално, че тъй като „ специфичната военна интервенция “ на Путин се проточи прекомерно дълго. Да, проточи се, само че мисля, че същинските аргументи за замълчаването са други. Първата е, че макар първичните усилия на русофилските среди да оправдаят експанзията на Русия, да съчинят някаква фундаментална „ виновност “ на украинците („ има нацисти в Украйна – така наречен Десен бранш “, „ има антируски погроми и репресии в Донбас и Луганск “, „ има едни изгорени живи 100 души в Одеса “ и прочее), повтарянето на тези измислици не просто не постигаше своята цел, а от ден на ден поляризираше българското общество във връзка с Русия. А по-големите „ майстори “ като Андрей Райчев да вземем за пример си даваха сметка, че сходен развой е рисков в дълготрайна вероятност. Русофилията измежду българите, усещаха те, е постоянна, когато остава на дълбинно, „ митологическо “ ниво – стартира ли да се спори по нея в настоящ подтекст, се „ нагорещяват “ както радикалните русофили, по този начин обаче и така наречен „ русофоби “, а те са и по-добре осведомени, и надалеч по-красноречиви – от средите на „ проклетите умно-красиви са “, и тях такива като Петър Волгин и Явор Дачков не могат да победят, даже да им се даде непрекъснато медийно време. По-добре значи е да се внуши – казвал го бил самият Андрей Райчев – че „ това е лично война на едни руснаци с други руснаци, от която ние няма за какво толкоз да се вълнуваме “.
По-съществената причина за умълчаването по тематиката за войната в Украйна обаче е
конфузията, в която последователно осъзнаха, че изпадат, русофилските среди у нас
Тъй наречената „ специфична военна интервенция “ (самото съчинено от Путин название допуска стеснен период за реализиране на целта) продължава към този момент шест месеца – половин година и, както се вижда, „ славната и непобедима съветска войска “, олицетворяваща „ величието “ на тази страна, „ изконно граничеща с Бога “, която „ никой в никакъв случай не е съумял да сложи на колене “, не може да реализира в Украйна нищо дефинитивно – не съумява да овладее изцяло и окончателно даже Донецка и Луганска област, до които последователно и безславно сведе в началото гръмко оповестените си планове да изтрие от картата тази „ девиация “ на „ съветския свят “ Путиновата върхушка. Дайте си сметка, че шест месеца проточила се „ специфична военна интервенция “ наподобява доста повече на военно-политическо затъване в мочурище, в сравнение с нещо същински следено и системно. А това, дублирам, е тежка обърканост за митичната ни русофилия. В нея стартира да покълва подозрение: Русия май не е към този момент по този начин „ велика “, не е мощ, на която „ никой не може да се опълчи “.
Още по-страшното обаче – за което най-много войната трябваше да изчезне от общественото ни пространство – е, че Русия наподобява стартира да губи тази война.
От разнообразни задгранични източници (грижливо замълчавани у нас) научаваме, че от месец насам, а от началото на август уверено
украинската войска е в нахлуване
на необятен фронт – възстановява си десетки села в окупираните по-рано територии, с триумф прекъсва мостове и пътища за доставяне на агресора и вследствие на това този, последният, все по-осезателно стартира да страда от липса на боеприпаси и бойна техника; живата му мощ е неподготвена, небрежно и на практика принудително мобилизирана и търпи жестоки загуби. Всъщност единствено преди дни се случи нещо небивало от началото на нашествието – бе взривена авиобаза в самия окупиран (и „ причислен “ към Руската федерация) през 2014 година полуостров Крим. Изключително симптоматично е, че руснаците не посмяха да обвинят за това украинските сили. Ако биха го създали, трябваше да признаят, че тези, последните, са се одързостили да преминат лимит, за който Путин заплашваше напряко с нуклеарен отговор. Само че, става известно, че на него май не му стиска да го извърши и по тази причина изпада в още по-глупаво състояние. Ако военните цели в Крим не са изумени от украинското оръжие, тогава те най-вероятно са взривени от вътрешно-кримски партизански сили, а това значи, че тях ги има на тази „ изцяло съветска територия “ и са задоволително ефикасни. Глупавата неистина, че авиобазата е паднала жертва на пожарна небрежност е също позорна, а от горната страна на всичко на нея явно не имат вяра и стотиците съветски заселници на полуострова, които – това видяхме по редица осведомителни канали, само че не и у нас – всеобщо напущат с коли и мебелировка доскоро „ изцяло присъединения “ полуостров.
Да, Русия не печели, Русия стартира да губи войната в Украйна. Ето за какво за нея би трябвало да престане да се приказва по казионните ни медии. Единственото – и трябващо да бъде „ разобличително “ – пояснение за тази обърканост, както започнахме да чуваме все по-настойчиво е, че зациклянето на войната и триумфите на украинците се дължали на солидната военна помощ на „ Запада “ и най-много на Съединени американски щати. С Русия сега към този момент воювала Америка, към този момент воювал целокупният западен свят. И това ни се приподнася с укорително вдигнат пръст. Аз пък ще кажа следното: да, по този начин е – с Русия на Путин дружно с Украйна към този момент в действителност води война целокупният Запад. И това е изцяло справедливо. Защото не Западът атакува Русия в Украйна, а Русия го атакува в Украйна – както първоначално, в империалистичната си еуфория заявяваха самите Путинови представители. А на инвазия, която през днешния ден на практика едно към едно повтаря Хитлеровата през 40-те години на ХХ в., Западът нямаше по какъв начин да не отговори. Ще кажа даже, че той трябваше да ѝ даде отговор още през 2008 година поради Грузия, още през 2014 година поради Крим. Както тогава, през ХХ в., по този начин и през днешния ден Западът закъсня да влезе във война със злото. Ето за какво аз персонално съм задоволен, че най-накрая го направи. И ще ви кажа какво още – за заплашителен ужас на русофилите ни – показва това. Първо – сподели (и демонстрира в момента), че
Западът е по-силният
И е неуместно съперникът му да си фантазира, че може да се мери с него, тъй като разполага с „ безгранична територия “ и природен газ. Ние не живеем към този момент в ХІХ в. Днес техника (включително военна) има точно Западът и по тази причина, да – подкрепяната от него Украйна стартира да настава и ще продължи да настава. Второ – оказа се, че „ либерализмът “ на Запада не го е „ развалил “ по този начин, както не преставаха да настояват русофилите и путинистите. Той – видя се – е подготвен да води война и към този момент води война с съветския фашизъм. Колко конфузно е в действителност всичко това – по какъв начин да не обвиеш в безмълвие тази все по-видима обърканост? И да оставиш единствено най-„ юродивите “ путинисти да не престават да я огласят.
Забелязвате ли, че от известно време войната в Украйна е дезактуализирана, както в нашите съвсем тотално овладени от криптопутинистки сили казионни медии, по този начин и от искрено русофилските партии и групи в политическото ни пространство? Продължават да популяризират Путиновите „ опорки “ комай единствено Петър Волгин и Явор Дачков, само че въпреки най-малко първият да разполага с трибуната на националното радио и с над 3 часа ефирно време съвсем ежедневно, и двамата са по-скоро изолирани истерични гласове – нелепостите на втория провокират, не може да не се регистрира, по-скоро насмешки, в сравнение с яд.
На какво се дължи това?
Ще кажат евентуално, че тъй като „ специфичната военна интервенция “ на Путин се проточи прекомерно дълго. Да, проточи се, само че мисля, че същинските аргументи за замълчаването са други. Първата е, че макар първичните усилия на русофилските среди да оправдаят експанзията на Русия, да съчинят някаква фундаментална „ виновност “ на украинците („ има нацисти в Украйна – така наречен Десен бранш “, „ има антируски погроми и репресии в Донбас и Луганск “, „ има едни изгорени живи 100 души в Одеса “ и прочее), повтарянето на тези измислици не просто не постигаше своята цел, а от ден на ден поляризираше българското общество във връзка с Русия. А по-големите „ майстори “ като Андрей Райчев да вземем за пример си даваха сметка, че сходен развой е рисков в дълготрайна вероятност. Русофилията измежду българите, усещаха те, е постоянна, когато остава на дълбинно, „ митологическо “ ниво – стартира ли да се спори по нея в настоящ подтекст, се „ нагорещяват “ както радикалните русофили, по този начин обаче и така наречен „ русофоби “, а те са и по-добре осведомени, и надалеч по-красноречиви – от средите на „ проклетите умно-красиви са “, и тях такива като Петър Волгин и Явор Дачков не могат да победят, даже да им се даде непрекъснато медийно време. По-добре значи е да се внуши – казвал го бил самият Андрей Райчев – че „ това е лично война на едни руснаци с други руснаци, от която ние няма за какво толкоз да се вълнуваме “.
По-съществената причина за умълчаването по тематиката за войната в Украйна обаче е
конфузията, в която последователно осъзнаха, че изпадат, русофилските среди у нас
Тъй наречената „ специфична военна интервенция “ (самото съчинено от Путин название допуска стеснен период за реализиране на целта) продължава към този момент шест месеца – половин година и, както се вижда, „ славната и непобедима съветска войска “, олицетворяваща „ величието “ на тази страна, „ изконно граничеща с Бога “, която „ никой в никакъв случай не е съумял да сложи на колене “, не може да реализира в Украйна нищо дефинитивно – не съумява да овладее изцяло и окончателно даже Донецка и Луганска област, до които последователно и безславно сведе в началото гръмко оповестените си планове да изтрие от картата тази „ девиация “ на „ съветския свят “ Путиновата върхушка. Дайте си сметка, че шест месеца проточила се „ специфична военна интервенция “ наподобява доста повече на военно-политическо затъване в мочурище, в сравнение с нещо същински следено и системно. А това, дублирам, е тежка обърканост за митичната ни русофилия. В нея стартира да покълва подозрение: Русия май не е към този момент по този начин „ велика “, не е мощ, на която „ никой не може да се опълчи “.
Още по-страшното обаче – за което най-много войната трябваше да изчезне от общественото ни пространство – е, че Русия наподобява стартира да губи тази война.
От разнообразни задгранични източници (грижливо замълчавани у нас) научаваме, че от месец насам, а от началото на август уверено
украинската войска е в нахлуване
на необятен фронт – възстановява си десетки села в окупираните по-рано територии, с триумф прекъсва мостове и пътища за доставяне на агресора и вследствие на това този, последният, все по-осезателно стартира да страда от липса на боеприпаси и бойна техника; живата му мощ е неподготвена, небрежно и на практика принудително мобилизирана и търпи жестоки загуби. Всъщност единствено преди дни се случи нещо небивало от началото на нашествието – бе взривена авиобаза в самия окупиран (и „ причислен “ към Руската федерация) през 2014 година полуостров Крим. Изключително симптоматично е, че руснаците не посмяха да обвинят за това украинските сили. Ако биха го създали, трябваше да признаят, че тези, последните, са се одързостили да преминат лимит, за който Путин заплашваше напряко с нуклеарен отговор. Само че, става известно, че на него май не му стиска да го извърши и по тази причина изпада в още по-глупаво състояние. Ако военните цели в Крим не са изумени от украинското оръжие, тогава те най-вероятно са взривени от вътрешно-кримски партизански сили, а това значи, че тях ги има на тази „ изцяло съветска територия “ и са задоволително ефикасни. Глупавата неистина, че авиобазата е паднала жертва на пожарна небрежност е също позорна, а от горната страна на всичко на нея явно не имат вяра и стотиците съветски заселници на полуострова, които – това видяхме по редица осведомителни канали, само че не и у нас – всеобщо напущат с коли и мебелировка доскоро „ изцяло присъединения “ полуостров.
Да, Русия не печели, Русия стартира да губи войната в Украйна. Ето за какво за нея би трябвало да престане да се приказва по казионните ни медии. Единственото – и трябващо да бъде „ разобличително “ – пояснение за тази обърканост, както започнахме да чуваме все по-настойчиво е, че зациклянето на войната и триумфите на украинците се дължали на солидната военна помощ на „ Запада “ и най-много на Съединени американски щати. С Русия сега към този момент воювала Америка, към този момент воювал целокупният западен свят. И това ни се приподнася с укорително вдигнат пръст. Аз пък ще кажа следното: да, по този начин е – с Русия на Путин дружно с Украйна към този момент в действителност води война целокупният Запад. И това е изцяло справедливо. Защото не Западът атакува Русия в Украйна, а Русия го атакува в Украйна – както първоначално, в империалистичната си еуфория заявяваха самите Путинови представители. А на инвазия, която през днешния ден на практика едно към едно повтаря Хитлеровата през 40-те години на ХХ в., Западът нямаше по какъв начин да не отговори. Ще кажа даже, че той трябваше да ѝ даде отговор още през 2008 година поради Грузия, още през 2014 година поради Крим. Както тогава, през ХХ в., по този начин и през днешния ден Западът закъсня да влезе във война със злото. Ето за какво аз персонално съм задоволен, че най-накрая го направи. И ще ви кажа какво още – за заплашителен ужас на русофилите ни – показва това. Първо – сподели (и демонстрира в момента), че
Западът е по-силният
И е неуместно съперникът му да си фантазира, че може да се мери с него, тъй като разполага с „ безгранична територия “ и природен газ. Ние не живеем към този момент в ХІХ в. Днес техника (включително военна) има точно Западът и по тази причина, да – подкрепяната от него Украйна стартира да настава и ще продължи да настава. Второ – оказа се, че „ либерализмът “ на Запада не го е „ развалил “ по този начин, както не преставаха да настояват русофилите и путинистите. Той – видя се – е подготвен да води война и към този момент води война с съветския фашизъм. Колко конфузно е в действителност всичко това – по какъв начин да не обвиеш в безмълвие тази все по-видима обърканост? И да оставиш единствено най-„ юродивите “ путинисти да не престават да я огласят.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ