Дритон Хюсейни: Сърбия на Милошевич е жива и отново заплашва Балканите
Виждаме евентуален риск, приближаващ от Русия през Сърбия, който може да заплаши сигурността на Западните Балкани, изключително в Северно Косово, а също и в Босна и Херцеговина и другите страни от района.
Това съобщи Дритон Хюсейни, депутатът в Народното събрание на Косово от партия " Самоопределение " и началник на делегацията на Косово в Парламентарната асамблея на НАТО.
С него приказваме за заканите, които геополитическият план „ Сръбски свят “ носи на Балканите, има ли риск от открита сръбска експанзия против прилежащи страни и подценява ли Западният свят заплахата от повтаряне на закононарушенията от 90-те години.
„ Международната общественост би трябвало да има ясна визия, че Сърбия не се е трансформирала, няма смяна в метода на мислене за бъдещето. С този политически истаблишмънт в Белград не можем да приказваме за шерване на общи полезности или да насърчаваме дружно полезностите на НАТО и Европейския съюз. В това отношение Сърбия слага най-сериозната спирачка за района “, предизвести Хюсейни.
„ Виждаме евентуален риск, приближаващ от Русия през Сърбия, който може да заплаши сигурността на Западните Балкани, изключително в Северно Косово, а също и в Босна и Херцеговина и другите страни от района. Когато обсъждаме проблемите сред Косово и Сърбия с политически представители на Европейски Съюз или чиновници по интернационално право, ние им обясняваме обстановката и ги молим да се отнасят доста деликатно към сръбската позиция и сръбския метод “, добави той.
Косовският народен представител акцентира, че президентът на Сърбия Александър Вучич и новото сръбско държавно управление мислят по същия метод за политиката в района, както през 90-те години, когато Вучич е министър на информацията в кабинета на диктатора Слободан Милошевич.
„ Те към момента се стремят Сърбия да се настани на териториите, които са били окупирани от нея в предишното. Ние да вземем за пример бяхме окупирани от Сърбия в продължение на четири десетилетия “, сподели още Хюсейни.
Той означи притеснителната ескалация през миналата година – офанзивите против мироопазващата задача на НАТО в Косово (КФОР), косовската полиция и публицисти през месец май, откакто сръбското население бойкотира локалните избори и изиска да изгони албанските кметове. Вторият случай - терористичната офанзива през септември в село Банска, Северно Косово, осъществена от сръбска въоръжена група, която умъртви косовския служител на реда Африм Буняку.
„ През май предходната година имахме няколко демонстрации на незаконни банди, които пристигнаха от Белград и Сърбия. Тези събития би трябвало да се вземат поради, както и фактът, че част от новото сръбско държавно управление е в „ черния лист “ на Съединени американски щати, Англия и някои европейски страни “, съобщи депутатът.
Хюсейни употребява предоставената опция от тридневната пролетна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София, с цел да разисква тези въпроси със своите сътрудници и е удовлетворен, че те стартират да схващат казуса.
„ Хубавото е, че съвсем всички делегации тук имат еднакъв метод, едно и също чувство, че интернационалната общественост, изключително НАТО, би трябвало да се погрижи за обстановката в Западните Балкани “, акцентира политикът.
Дритон Хюсейни изясни, че посланикът на Косово в България Хакши Байрактари е в непрекъснат контакт с българското държавно управление.
„ Много съм удовлетворен от положителните връзки, които поддържаме с България. Изразих признателност към министъра на защитата Атанас Запрянов и на началника на Генералния щаб Емил Ефтимов за приноса на България в Мироопазващата задача на НАТО в Косово (КФОР) “, посочи той.
На въпрос на БГНЕС какво би трябвало да вършат дружно София и Прищина, с цел да попречат на реализацията на копието на „ Руски свят “ на Балканите – „ Сръбски свят “, Хюсейни отговори:
„ Един от методите е увеличение на поддръжката на България в КФОР. Това е основният аспект в взаимните ни старания за отбягване на въздействието на Русия в района и за опълчване на метода на Сърбия към Косово, Босна и Херцеговина и други страни в района. “
Косовският народен представител разяснява и решението на министерската среща на Съвета на Европа в Страсбург (16 и 17.05) да не гласоподава по въпроса за присъединението на Прищина към организацията.
„ Идеята на срещата Страсбург беше да се придвижи напред проектостатутът на Асоциацията на общините със сръбско болшинство в Северна Косово. Но ние не можем да използван нещо, което не е в сходство с нашата конституция и законите. Не можем да придвижим напред статут, който дава изпълнителна власт на това съдружие в част от територията на Косово. Ние като страна изпълняваме всички условия на Съвета на Европа. Присъединяването не се случи на 17 май, само че се надяваме скоро да успеем да го реализираме и Косово да стане част от Съвета на Европа “, сподели Хюсейни.
По отношение ролята на българите в Косово и опазването на тяхната просвета, косовският народен представител сподели, че страната му има „ доста сериозен закон “ във връзка с малцинствата. „ Правителството е доста фокусирано върху задоволяването на всички потребности на всички малцинства. Това ще вършим и в бъдеще. Тъй като имаме доста положителни връзки, всеки въпрос, който би могъл да загрижи българите, може да бъде подложен пред държавното управление и да го решим по най-хубавия метод, като положителни сътрудници и страни, които споделят едни и същи полезности във връзка с построяването на положителни двустранни връзки и взаимна поддръжка “, сподели Дритон Хюсейни в умозаключение. /БГНЕС
Това съобщи Дритон Хюсейни, депутатът в Народното събрание на Косово от партия " Самоопределение " и началник на делегацията на Косово в Парламентарната асамблея на НАТО.
С него приказваме за заканите, които геополитическият план „ Сръбски свят “ носи на Балканите, има ли риск от открита сръбска експанзия против прилежащи страни и подценява ли Западният свят заплахата от повтаряне на закононарушенията от 90-те години.
„ Международната общественост би трябвало да има ясна визия, че Сърбия не се е трансформирала, няма смяна в метода на мислене за бъдещето. С този политически истаблишмънт в Белград не можем да приказваме за шерване на общи полезности или да насърчаваме дружно полезностите на НАТО и Европейския съюз. В това отношение Сърбия слага най-сериозната спирачка за района “, предизвести Хюсейни.
„ Виждаме евентуален риск, приближаващ от Русия през Сърбия, който може да заплаши сигурността на Западните Балкани, изключително в Северно Косово, а също и в Босна и Херцеговина и другите страни от района. Когато обсъждаме проблемите сред Косово и Сърбия с политически представители на Европейски Съюз или чиновници по интернационално право, ние им обясняваме обстановката и ги молим да се отнасят доста деликатно към сръбската позиция и сръбския метод “, добави той.
Косовският народен представител акцентира, че президентът на Сърбия Александър Вучич и новото сръбско държавно управление мислят по същия метод за политиката в района, както през 90-те години, когато Вучич е министър на информацията в кабинета на диктатора Слободан Милошевич.
„ Те към момента се стремят Сърбия да се настани на териториите, които са били окупирани от нея в предишното. Ние да вземем за пример бяхме окупирани от Сърбия в продължение на четири десетилетия “, сподели още Хюсейни.
Той означи притеснителната ескалация през миналата година – офанзивите против мироопазващата задача на НАТО в Косово (КФОР), косовската полиция и публицисти през месец май, откакто сръбското население бойкотира локалните избори и изиска да изгони албанските кметове. Вторият случай - терористичната офанзива през септември в село Банска, Северно Косово, осъществена от сръбска въоръжена група, която умъртви косовския служител на реда Африм Буняку.
„ През май предходната година имахме няколко демонстрации на незаконни банди, които пристигнаха от Белград и Сърбия. Тези събития би трябвало да се вземат поради, както и фактът, че част от новото сръбско държавно управление е в „ черния лист “ на Съединени американски щати, Англия и някои европейски страни “, съобщи депутатът.
Хюсейни употребява предоставената опция от тридневната пролетна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София, с цел да разисква тези въпроси със своите сътрудници и е удовлетворен, че те стартират да схващат казуса.
„ Хубавото е, че съвсем всички делегации тук имат еднакъв метод, едно и също чувство, че интернационалната общественост, изключително НАТО, би трябвало да се погрижи за обстановката в Западните Балкани “, акцентира политикът.
Дритон Хюсейни изясни, че посланикът на Косово в България Хакши Байрактари е в непрекъснат контакт с българското държавно управление.
„ Много съм удовлетворен от положителните връзки, които поддържаме с България. Изразих признателност към министъра на защитата Атанас Запрянов и на началника на Генералния щаб Емил Ефтимов за приноса на България в Мироопазващата задача на НАТО в Косово (КФОР) “, посочи той.
На въпрос на БГНЕС какво би трябвало да вършат дружно София и Прищина, с цел да попречат на реализацията на копието на „ Руски свят “ на Балканите – „ Сръбски свят “, Хюсейни отговори:
„ Един от методите е увеличение на поддръжката на България в КФОР. Това е основният аспект в взаимните ни старания за отбягване на въздействието на Русия в района и за опълчване на метода на Сърбия към Косово, Босна и Херцеговина и други страни в района. “
Косовският народен представител разяснява и решението на министерската среща на Съвета на Европа в Страсбург (16 и 17.05) да не гласоподава по въпроса за присъединението на Прищина към организацията.
„ Идеята на срещата Страсбург беше да се придвижи напред проектостатутът на Асоциацията на общините със сръбско болшинство в Северна Косово. Но ние не можем да използван нещо, което не е в сходство с нашата конституция и законите. Не можем да придвижим напред статут, който дава изпълнителна власт на това съдружие в част от територията на Косово. Ние като страна изпълняваме всички условия на Съвета на Европа. Присъединяването не се случи на 17 май, само че се надяваме скоро да успеем да го реализираме и Косово да стане част от Съвета на Европа “, сподели Хюсейни.
По отношение ролята на българите в Косово и опазването на тяхната просвета, косовският народен представител сподели, че страната му има „ доста сериозен закон “ във връзка с малцинствата. „ Правителството е доста фокусирано върху задоволяването на всички потребности на всички малцинства. Това ще вършим и в бъдеще. Тъй като имаме доста положителни връзки, всеки въпрос, който би могъл да загрижи българите, може да бъде подложен пред държавното управление и да го решим по най-хубавия метод, като положителни сътрудници и страни, които споделят едни и същи полезности във връзка с построяването на положителни двустранни връзки и взаимна поддръжка “, сподели Дритон Хюсейни в умозаключение. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ