Световното първенство по лека атлетика в Катар е пример за

Световното състезание по лека атлетика в Катар е образец за това, че когато всичко се подчинява на парите, спортът губи душата си. Можем да си представим какво ни чака на Световното по футбол през 2022, написа Йоша Вебер.

Във фурната на Катар

На професионалните спортисти не им е елементарно: те живеят от своите достижения и би трябвало да вършат всичко належащо, с цел да реализират положителни резултати: упражняват в зной и мраз, на дъжд, сняг и при градушка, подчиняват всичко на крайната си цел и се подлагат на ограничения. В случая приказваме за дребен хайлайф от хора, които са привикнали да търпят болежка, без да се оплакват доста. Затова когато те стартират да подлагат на критика, значи в действителност има сериозен мотив.

" Това международно състезание по лека атлетика е същинска злополука ", чухме да споделя френският играч по десетобой Кевин Майер, а Волха Мазуронак - бегачка от Беларус - дефинира държанието на Международната асоциация по лека атлетика IAAF като „ непочтително “. Оттеглилият се немски дискохвъргач Роберт Хартинг пък назова „ ненормални “ изискванията в Катар. Италианската участничка в маратонското тичане Сара Досена, която по време на надпреварата припадна от жега, намира единствено едно определение за това, на което е била подложена – „ бе ужасяващо “, разяснява тя. Да се присъди международното състезание на Катар беше неточност. Предизвестен неуспех.

Неприятни подиуми
Редакцията предлага
Много специалисти предупреждаваха за въздействието на горещината върху спортистите, само че никой в IAAF не се заинтересува от това. Докато спортистки припадаха по време на маратонското тичане и трябваше да бъдат изнасяни с инвалидни колички, първа грижа на уредниците на надпреварите беше операторите да не демонстрират нищо от неприятните подиуми. Светът просто не трябваше да ги. тези А президентът на Международната асоциация Себастиан Коу успокояваше, че ще бъде обезпечена повече минерална вода.

Каква насмешка единствено! А и екологично безумство: благодарение на скъпа техника въздухът на стадиона в Доха беше непрекъснато охлаждан, само че тъй като приказваме за непокрит изцяло стадион, извън непрекъснато проникваше парещ въздух. Огромните количества безсмислено създаден въглероден двуокис на надпреварите в Доха ще влязат в историята на международните шампионати по лека атлетика.

Най-лошото бе това, че спортният театър не интересуваше никого. Половината от местата на трибуните останаха прикрити с пъстроцветни плакати. Половината от забележимите места пък останаха незаети. Някои от надпреварите се организираха пред съвсем празни трибуни. При това се приказва, че Катар даже е плащал на строителните служащи от обектите, с цел да отидат на стадиона.

Политически изолираната страна от години се пробва да си прави реклама посредством спорта. Строят се нови игрища, откриват се подготвителни бази, води се борба за семейства на разнообразни спортни прояви, спортисти биват натурализирани. Всичко това с една цел: да се разпространява Катар пред световната аудитория. Разбира се, че арабските страни също имат право да се борят за домакинство на спортни надпревари - няма нищо неправилно в това да искаш да приемеш спортния хайлайф вкъщи. Но когато решителен се оказва един-единствен мотив – парите - спортът явно има сериозен проблем.

Опетнен спорт

Йоша Вебер

Спортът неизбежно се оказва очернен, щом на спортистите им се постанова да взимат таблетки против горещината и колабират по игрища, построени с нечовешкия труд на хиляди необмислено експлоатирани непознати служащи. Опетнени са най-много спортните функционери, които дадоха семейството на Катар, въпреки американската и испанската кандидатури да бяха по-добри. Очевидно обаче Катар е предложил повече пари. А това, че някогашният президент на IAAF Ламин Диак в това време се намира под домакински арест във Франция, не може да измие това леке. Защото това е единствено един от доста образци за това по какъв начин спортът продава душата си. Друг образец е идващото международно състезание по футбол, на което Катар ще бъде хазаин през 2022 година. Видяното в Доха в този момент е единствено интродукция към това, което ни чака след 3 години. Което не пречи на емирството към този момент да се готви да кандидатства и за домакинство на Олимпиада.

Проблемът е в това, че от дълго време интернационалните спортни съюзи работят на пазарен принцип: огромните спортни събития би трябвало да носят повече приръст и облага. А всичко останало е второстепенно. Затова копиехвъргачът Йоханес Фетер предлага при избора на домакини на огромни спортни прояви, като това Световно по лека атлетика, думата да имат също и спортистите. Това би било доста вярно. Ако повече хора имат право на глас, и в случай че изборът стане по-прозрачен, и спортът ще има един проблем по-малко.