Скептицизмът на един климатолог
Статията е на Рой Спенсър. Рой Спенсър има докторантура по метеорология от Университета в Уисконсин и е Главен Научен Сътрудник в Университета на Алабама. Работил е за организации като NASA, NOAA, и DOE.
"Важно е да се разбере, че скептично настроените учени по света изповядват доста и разнообразни гледни точки по въпроса и че не е допустимо всички да са прави. Всъщност, в науката е доста елементарно да се бърка. Изглежда всеки има своя доктрина за това какво предизвиква световното стопляне, само че е задоволително единствено един академик да бъде прав, с цел да се сгромоляса къщичката от карти, която Организация на обединените нации гради, посредством Международния панел за климатичните промени (IPCC) към нея. Те поддържат теорията, че климатичните промени са породени от индивида ".
Измерването на дадени индикатори за климатичната система на Земята е доста по-лесно от това да разберем какво значат тези данни и до какво водят. Общо казано, никой не оспорва световното стопляне, а повода за него.
Температурата на Земята покачват ли се сега?
Няма по какъв начин да знаем сигурно, тъй като естествените годишни вариации в температурата са доста огромни, като непрестанно се случва изстудяване и стопляне. Можем да кажем, че температурата на повърхността и на ниската атмосфера са се повишили в последните 30-50 години, като по – огромната част от стоплянето е в северното полукълбо. Също по този начин, степента на стоплянето в последните години е ненапълно несигурна, заради проблематичния темперамент на продължителното премерване на температури с термометри, без тези измервания да бъдат повлияни от най-различни неклиматични резултати. Ние нямаме метод да разберем дали температурите не престават да порастват сега. Единственото, което виждаме е стопляне (или застудяване) в задното огледало, когато погледнем обратно във времето.
Защо съгласно някои учени има изстудяване, а съгласно други стопляне, което даже се усилва?
Тъй като междинните температури варират доста от година на година, а и от десетилетие на десетилетие, въпросът дали има захлаждане или стопляне зависи от това какъв брой обратно във времето погледнем. Например през последните 100 години има като цяло стопляне, което е по-силно към края на XX век. Поради това, някои споделят „ стоплянето се форсира “. Но в случай че вземем по-кратък и неотдавнашен интервал, като да вземем за пример от рекордно горещата 1998 година може да се каже, че Земята се е охладила в последните 10-12 години. Но и двата образеца не ни споделят нищо за това по какъв начин температурата се трансформира в този момент или по какъв начин ще се трансформира в бъдеще.
Температурите не са ли се покачвали и преди?
Да. В дълготраен аспект, да вземем за пример в последните стотици хиляди години има обилни косвени доказателства (не от термометри) както за стопляне по този начин и за захлаждане. Тъй като човечеството не може да е извършител на тези антични събития, това е доказателство че природата може да аргументи стопляне и захлаждане. Това отваря вратите към опцията и стоплянето в последните 50 години да бъде естествено. И до момента в който доста геолози показват, че тези огромни промени в далечното минало са ставали в продължение на милиони години, доктор Спенсър не е уверен, че това ни дава визия за това по какъв начин хората може да сме повлияли на климата в интервали от порядъка на 10 до 100 години.
Но нали „ хокейният стик “ ни сподели, че стоплянето в последните години е невиждано?
Хокейният стик е графиката, разпространявана oт IPCC и описваща пагубни последствия от световното стопляне в първата половина на XX век, свързани с повишаването на въглеродния диоксид във атмосферата. Реконструктивните данни на тази графика по отношение на температурните промени в последните една до две хиляди години са голям източник на несъгласие. На пръв взор тя демонстрира, че хората са виновни за измененията в температурата през XX век, до момента в който преди този момент не са имали забележителен резултат. Различните версии на хокейния стик се базират на лимитирано количество косвени доказателства, главно дървесни кръгове и включва съмнителни статистически способи. За контрастност, доктор Спенсър е на мнение, че на база тези данни може да се заключи, че при започване на XI век е било най-малко толкоз топло, колкото е през днешния ден. Фактът, че настоящите данни от дървесните кръгове допуска захлаждане в последните 50 години, до момента в който в действителност е имало стопляне, би трябвало да бъде едно предизвестие по отношение на достоверността на потреблението им като източник на информация по отношение на температурните промени в последните 1000 години. Но без същински термометри в никакъв случай няма да знаем сигурно.
Топенето на леда в Арктическо море не е ли доказателство за стопляне?
За стопляне – да, само че не и за стопляне създадено от индивида. В Арктическо море всяка година има размразяване на ледовете, само че това размразяване доближава връх през 2007 година За страдание имаме относително надеждни данни за топенето на ледовете в Арктика (и Антарктика) единствено от 1979 година насам. Напълно е допустимо ледената завивка на Арктическо море да е не по – ниска от равнищата през двайсетте и трийсетте години на XX век, интервал през който данните от термометрите допускат температурите да са били също толкоз високи. За страдание няма метод да знаем това, тъй като не сме имали спътници по това време. Интересен факт е, че ледът на другия полюс – в Антарктическо море пораства с съвсем толкоз бързо, колкото този в Арктическо се топи в продължение на последните над 30 година
Ами повдигането на равнището на международния океан?
Когато има стопляне е обикновено и разумно да се чака повишение на морското ниво. То се дължи частично на повишение температурата на водата и частично на топенето на ледовете от ледниците на континентите. Но този факт не приказва по никакъв метод за присъединяване на индивида и дали ние сме повода за него. Тъй като има доказателства, че стопяването на ледниците и покачването на морското ниво стартира доста преди човечеството да може да бъде упрекнато, още веднъж стигаме до заключението, че това е огромен източник на неизясненост.
Възможно ли е въобще покачването на СО2 да аргументи световно стопляне?
Има някои доста интелигентни хора, които настояват, че излъчванията на СО2 въобще не могат да причинят стопляне, защото лимита на засищане на атмосферата с СО2 е доста от дълго време доближат. Голяма част от стоплянето в резултат на СО2 се е случило доста преди хората да стартират да горят въглища и да карат джипове. Всичко това е взето поради в компютърните климатични модели, които плануват световно стопляне. Увеличаване на излъчванията на СО2 „ би трябвало “ да аргументи стопляне, като степента на това стопляне е неразбираема. Разбира се изцяло допустимо е в тези модели да има сериозна неточност – и по странни неща са се случвали в науката.
Увеличава ли се равнището на СО2 в атмосферата?
Да, изключително в последните 50 години… което е повода множеството климатолози да считат, че СО2 е повода за световното стопляне. Нашите замервания на равнищата на СО2 в атмосферата са евентуално най-точните дълготрайни замервания свързани с климата, с които разполагаме.
Виновно ли е човечеството за нарастването на СО2?
Въпреки че има вариране на концентрацията на СО2 в атмосферата, доктор Спенсър е на мнение, че ние сме повода за това, посредством горенето на фосилни горива. Нивата сега са 390 частици на милион по размер, нарастване от прединдустриалния интервал, когато са били 270ч/м. СО2 равнищата могат да бъдат доста по – високи в градовете и в пространства със хора.
Не са ли естествените СО2 излъчвания десетки пъти над човешките?
Да, само че се счита, че природата всмуква СО2 със същите темпове, с които го продуцира. Можете да си визиите СО2 резервоара на атмосферата като голям резервоар с вода. Природата изпомпва непрекъснат поток в дъното на контейнера (атмосферата), като изсмуква същото количество на други места, а хората предизвикваме непрекъснатото покапване тук и там по време на този развой. Около 50% от СО2 излъчванията ни по натурален път, посредством фотосинтеза се връщат в природата. А тя обича СО2, той е еликсирът на живота на Земята. Представете си какви митинги щеше да има в случай че вместо да усилваме СО2, го намалявахме.
Увеличението на СО2 равнищата ли е повода за световното стопляне?
Това теоретично е допустимо, само че съгласно доктор Спенсър е по евентуално то да е породено от естествени процеси. Най-малкото, няма метод, по който да определим каква част е подбудена от природата и каква от нас.
Защо множеството учени са на мнение, че СО2 е отговорен за стоплянето?
Защото, по техни думи, не могат да намерят различен евентуален провинен. Няма доказателства, че природата не може да бъде повода, а по-скоро нямаме нужните точни замервания с цел да можем да избран, че е тя. Това разграничаване е от голямо значение, само че за жалост политиците и обществеността е подведена по този въпрос от IPCC.
Ако не хората, какво би могло да аргументи стоплянето в последно време?
Това е специалността на проучванията на доктор Спенсър. Той е на мнение, че естествените вариации в количеството слънчева светлина, всмукана от Земята, подбудени от естествените промени в облачната завивка, може да е повода в огромна степен. Според него климатичната система може да се трансформира сама и без въздействието на външен фактор като да вземем за пример промени в Слънцето.
Тогава какво може да породи естествени промени в облачната завивка?
Малки, продължителни промени във водните течения в океаните могат да причинят към еднопроцентни промени в това какъв брой слънчева светлина доближава повърхността на Земята. Това е задоволително с цел да се отрази на климата под формата на стопляне или захлаждане. За страдание не разполагаме с задоволително точни замервания на облаците с цел да определим дали това е главната причина за стоплянето в последните 30-50 година
Колко значим е „ климатичния консенсус “ в проучването на климата?
В случая с световното стопляне е съвсем ненужен. Климатичната система е толкоз комплицирана, че болшинството климатолози (обикновено специалисти в голям брой профилирани области), одобряват че има по – начетени учени, а те просто поддържат тяхното мнение. От друга страна в средите на най-начетените учени има забележителен детайл на групово размишление, стадно мислене, напън от горната страна, политически напън, поддръжка на дадени енергийни политики и предпочитание за избавление на Земята, без значение тя има ли потребност от избавяне или не.
Колко значими са компютърните климатични модели?
Те са най-хубавото средство, с което разполагаме за проучване на причина и разследване в климатичната система. Много елементарно е да се сгреши и в случай че не можеш да извадиш математически уравнения и данни си заставен да убеждаваш другите с ръкомахане. За страдание няма гаранция, че климатичните модели в миналото ще произведат приложим взор върху бъдещето. Въпреки това би трябвало да ги използваме, тъй като учим доста от тях. За страдание те са главно употребявани като доказателство, че човечеството предизвиква световното стопляне, вместо в проучването на различни хипотези като да вземем за пример естествени климатични вариации, като причина за стопляне.
Заключителни забележки
Според доктор Спенсър в бъдеще можем да чакаме и стопляне и захлаждане. Имайте поради, че до момента в който на следващия ден ще знаем дали синоптиците са били прави, никой няма да помни след 50 година че някакъв си академик през днешния ден е планувал неправилно, че всички ще умрем от топлинен удар до 2060 година
Изследователите на климата надалеч не знаят толкоз доста за климата, колкото настояват. Те имат доста добра визия по какъв начин работи климата като цяло, само че аргументите за дребни, дълготрайни промени в климатичната система са извънредно несигурни.
Общото количество СО2, което хората са изхвърлили в атмосферата в последните 100 година радиационния бюджет на Земята единствено с 1%. Как климата реагира на това малко бутане е доста нестабилно. IPCC споделя, че ще има мощно стопляне, с промени в облачната система, които ще го създадат още по – неприятно. Д-р Спенсър е на мнение, че ще има едва стопляне, като облаците ще играят роля в понижаване на резултата от това 1% нарастване. Разликата в тези две теории е в това дали резултата върху облачната завивка ще е позитивен (IPCC) или негативен (мнението на доктор Спенсър и дребната съпротива от учени).
Засега нито едната страна не е потвърдила своята доктрина. Съществуването на тази неустановеност не се прави оценка от доста учени!
Много умни учени са скептици към теорията на доктор Спенсър, изключително в частта какво предизвиква стопляне и какво нарастването на СО2 в атмосферата. За разлика от армията откриватели вербувани от IPCC, той и сътрудниците му не се движат в авансово избрана посока и не се опасяват да признаят, че не знаят сигурно. Не употребяват изречения като „ стоплянето, на което ставаме очевидци е подбудено от нарастване на СО2 “, които да оставят публиката да интерпретира като „ ние стигнахме до извода, посредством изчерпателен разбор на всички благоприятни условия, че стоплянето не може да бъде породено от нещо друго с изключение на СО2 “.
Скептиците не престават да развиват различни хипотези за климатичните промени и това репрезентира метода, по който научната общественост оперира. Преди да се намесят политиците, резултатите от политиките им и милиардите долари.
"Важно е да се разбере, че скептично настроените учени по света изповядват доста и разнообразни гледни точки по въпроса и че не е допустимо всички да са прави. Всъщност, в науката е доста елементарно да се бърка. Изглежда всеки има своя доктрина за това какво предизвиква световното стопляне, само че е задоволително единствено един академик да бъде прав, с цел да се сгромоляса къщичката от карти, която Организация на обединените нации гради, посредством Международния панел за климатичните промени (IPCC) към нея. Те поддържат теорията, че климатичните промени са породени от индивида ".
Измерването на дадени индикатори за климатичната система на Земята е доста по-лесно от това да разберем какво значат тези данни и до какво водят. Общо казано, никой не оспорва световното стопляне, а повода за него.
Температурата на Земята покачват ли се сега?
Няма по какъв начин да знаем сигурно, тъй като естествените годишни вариации в температурата са доста огромни, като непрестанно се случва изстудяване и стопляне. Можем да кажем, че температурата на повърхността и на ниската атмосфера са се повишили в последните 30-50 години, като по – огромната част от стоплянето е в северното полукълбо. Също по този начин, степента на стоплянето в последните години е ненапълно несигурна, заради проблематичния темперамент на продължителното премерване на температури с термометри, без тези измервания да бъдат повлияни от най-различни неклиматични резултати. Ние нямаме метод да разберем дали температурите не престават да порастват сега. Единственото, което виждаме е стопляне (или застудяване) в задното огледало, когато погледнем обратно във времето.
Защо съгласно някои учени има изстудяване, а съгласно други стопляне, което даже се усилва?
Тъй като междинните температури варират доста от година на година, а и от десетилетие на десетилетие, въпросът дали има захлаждане или стопляне зависи от това какъв брой обратно във времето погледнем. Например през последните 100 години има като цяло стопляне, което е по-силно към края на XX век. Поради това, някои споделят „ стоплянето се форсира “. Но в случай че вземем по-кратък и неотдавнашен интервал, като да вземем за пример от рекордно горещата 1998 година може да се каже, че Земята се е охладила в последните 10-12 години. Но и двата образеца не ни споделят нищо за това по какъв начин температурата се трансформира в този момент или по какъв начин ще се трансформира в бъдеще.
Температурите не са ли се покачвали и преди?
Да. В дълготраен аспект, да вземем за пример в последните стотици хиляди години има обилни косвени доказателства (не от термометри) както за стопляне по този начин и за захлаждане. Тъй като човечеството не може да е извършител на тези антични събития, това е доказателство че природата може да аргументи стопляне и захлаждане. Това отваря вратите към опцията и стоплянето в последните 50 години да бъде естествено. И до момента в който доста геолози показват, че тези огромни промени в далечното минало са ставали в продължение на милиони години, доктор Спенсър не е уверен, че това ни дава визия за това по какъв начин хората може да сме повлияли на климата в интервали от порядъка на 10 до 100 години.
Но нали „ хокейният стик “ ни сподели, че стоплянето в последните години е невиждано?
Хокейният стик е графиката, разпространявана oт IPCC и описваща пагубни последствия от световното стопляне в първата половина на XX век, свързани с повишаването на въглеродния диоксид във атмосферата. Реконструктивните данни на тази графика по отношение на температурните промени в последните една до две хиляди години са голям източник на несъгласие. На пръв взор тя демонстрира, че хората са виновни за измененията в температурата през XX век, до момента в който преди този момент не са имали забележителен резултат. Различните версии на хокейния стик се базират на лимитирано количество косвени доказателства, главно дървесни кръгове и включва съмнителни статистически способи. За контрастност, доктор Спенсър е на мнение, че на база тези данни може да се заключи, че при започване на XI век е било най-малко толкоз топло, колкото е през днешния ден. Фактът, че настоящите данни от дървесните кръгове допуска захлаждане в последните 50 години, до момента в който в действителност е имало стопляне, би трябвало да бъде едно предизвестие по отношение на достоверността на потреблението им като източник на информация по отношение на температурните промени в последните 1000 години. Но без същински термометри в никакъв случай няма да знаем сигурно.
Топенето на леда в Арктическо море не е ли доказателство за стопляне?
За стопляне – да, само че не и за стопляне създадено от индивида. В Арктическо море всяка година има размразяване на ледовете, само че това размразяване доближава връх през 2007 година За страдание имаме относително надеждни данни за топенето на ледовете в Арктика (и Антарктика) единствено от 1979 година насам. Напълно е допустимо ледената завивка на Арктическо море да е не по – ниска от равнищата през двайсетте и трийсетте години на XX век, интервал през който данните от термометрите допускат температурите да са били също толкоз високи. За страдание няма метод да знаем това, тъй като не сме имали спътници по това време. Интересен факт е, че ледът на другия полюс – в Антарктическо море пораства с съвсем толкоз бързо, колкото този в Арктическо се топи в продължение на последните над 30 година
Ами повдигането на равнището на международния океан?
Когато има стопляне е обикновено и разумно да се чака повишение на морското ниво. То се дължи частично на повишение температурата на водата и частично на топенето на ледовете от ледниците на континентите. Но този факт не приказва по никакъв метод за присъединяване на индивида и дали ние сме повода за него. Тъй като има доказателства, че стопяването на ледниците и покачването на морското ниво стартира доста преди човечеството да може да бъде упрекнато, още веднъж стигаме до заключението, че това е огромен източник на неизясненост.
Възможно ли е въобще покачването на СО2 да аргументи световно стопляне?
Има някои доста интелигентни хора, които настояват, че излъчванията на СО2 въобще не могат да причинят стопляне, защото лимита на засищане на атмосферата с СО2 е доста от дълго време доближат. Голяма част от стоплянето в резултат на СО2 се е случило доста преди хората да стартират да горят въглища и да карат джипове. Всичко това е взето поради в компютърните климатични модели, които плануват световно стопляне. Увеличаване на излъчванията на СО2 „ би трябвало “ да аргументи стопляне, като степента на това стопляне е неразбираема. Разбира се изцяло допустимо е в тези модели да има сериозна неточност – и по странни неща са се случвали в науката.
Увеличава ли се равнището на СО2 в атмосферата?
Да, изключително в последните 50 години… което е повода множеството климатолози да считат, че СО2 е повода за световното стопляне. Нашите замервания на равнищата на СО2 в атмосферата са евентуално най-точните дълготрайни замервания свързани с климата, с които разполагаме.
Виновно ли е човечеството за нарастването на СО2?
Въпреки че има вариране на концентрацията на СО2 в атмосферата, доктор Спенсър е на мнение, че ние сме повода за това, посредством горенето на фосилни горива. Нивата сега са 390 частици на милион по размер, нарастване от прединдустриалния интервал, когато са били 270ч/м. СО2 равнищата могат да бъдат доста по – високи в градовете и в пространства със хора.
Не са ли естествените СО2 излъчвания десетки пъти над човешките?
Да, само че се счита, че природата всмуква СО2 със същите темпове, с които го продуцира. Можете да си визиите СО2 резервоара на атмосферата като голям резервоар с вода. Природата изпомпва непрекъснат поток в дъното на контейнера (атмосферата), като изсмуква същото количество на други места, а хората предизвикваме непрекъснатото покапване тук и там по време на този развой. Около 50% от СО2 излъчванията ни по натурален път, посредством фотосинтеза се връщат в природата. А тя обича СО2, той е еликсирът на живота на Земята. Представете си какви митинги щеше да има в случай че вместо да усилваме СО2, го намалявахме.
Увеличението на СО2 равнищата ли е повода за световното стопляне?
Това теоретично е допустимо, само че съгласно доктор Спенсър е по евентуално то да е породено от естествени процеси. Най-малкото, няма метод, по който да определим каква част е подбудена от природата и каква от нас.
Защо множеството учени са на мнение, че СО2 е отговорен за стоплянето?
Защото, по техни думи, не могат да намерят различен евентуален провинен. Няма доказателства, че природата не може да бъде повода, а по-скоро нямаме нужните точни замервания с цел да можем да избран, че е тя. Това разграничаване е от голямо значение, само че за жалост политиците и обществеността е подведена по този въпрос от IPCC.
Ако не хората, какво би могло да аргументи стоплянето в последно време?
Това е специалността на проучванията на доктор Спенсър. Той е на мнение, че естествените вариации в количеството слънчева светлина, всмукана от Земята, подбудени от естествените промени в облачната завивка, може да е повода в огромна степен. Според него климатичната система може да се трансформира сама и без въздействието на външен фактор като да вземем за пример промени в Слънцето.
Тогава какво може да породи естествени промени в облачната завивка?
Малки, продължителни промени във водните течения в океаните могат да причинят към еднопроцентни промени в това какъв брой слънчева светлина доближава повърхността на Земята. Това е задоволително с цел да се отрази на климата под формата на стопляне или захлаждане. За страдание не разполагаме с задоволително точни замервания на облаците с цел да определим дали това е главната причина за стоплянето в последните 30-50 година
Колко значим е „ климатичния консенсус “ в проучването на климата?
В случая с световното стопляне е съвсем ненужен. Климатичната система е толкоз комплицирана, че болшинството климатолози (обикновено специалисти в голям брой профилирани области), одобряват че има по – начетени учени, а те просто поддържат тяхното мнение. От друга страна в средите на най-начетените учени има забележителен детайл на групово размишление, стадно мислене, напън от горната страна, политически напън, поддръжка на дадени енергийни политики и предпочитание за избавление на Земята, без значение тя има ли потребност от избавяне или не.
Колко значими са компютърните климатични модели?
Те са най-хубавото средство, с което разполагаме за проучване на причина и разследване в климатичната система. Много елементарно е да се сгреши и в случай че не можеш да извадиш математически уравнения и данни си заставен да убеждаваш другите с ръкомахане. За страдание няма гаранция, че климатичните модели в миналото ще произведат приложим взор върху бъдещето. Въпреки това би трябвало да ги използваме, тъй като учим доста от тях. За страдание те са главно употребявани като доказателство, че човечеството предизвиква световното стопляне, вместо в проучването на различни хипотези като да вземем за пример естествени климатични вариации, като причина за стопляне.
Заключителни забележки
Според доктор Спенсър в бъдеще можем да чакаме и стопляне и захлаждане. Имайте поради, че до момента в който на следващия ден ще знаем дали синоптиците са били прави, никой няма да помни след 50 година че някакъв си академик през днешния ден е планувал неправилно, че всички ще умрем от топлинен удар до 2060 година
Изследователите на климата надалеч не знаят толкоз доста за климата, колкото настояват. Те имат доста добра визия по какъв начин работи климата като цяло, само че аргументите за дребни, дълготрайни промени в климатичната система са извънредно несигурни.
Общото количество СО2, което хората са изхвърлили в атмосферата в последните 100 година радиационния бюджет на Земята единствено с 1%. Как климата реагира на това малко бутане е доста нестабилно. IPCC споделя, че ще има мощно стопляне, с промени в облачната система, които ще го създадат още по – неприятно. Д-р Спенсър е на мнение, че ще има едва стопляне, като облаците ще играят роля в понижаване на резултата от това 1% нарастване. Разликата в тези две теории е в това дали резултата върху облачната завивка ще е позитивен (IPCC) или негативен (мнението на доктор Спенсър и дребната съпротива от учени).
Засега нито едната страна не е потвърдила своята доктрина. Съществуването на тази неустановеност не се прави оценка от доста учени!
Много умни учени са скептици към теорията на доктор Спенсър, изключително в частта какво предизвиква стопляне и какво нарастването на СО2 в атмосферата. За разлика от армията откриватели вербувани от IPCC, той и сътрудниците му не се движат в авансово избрана посока и не се опасяват да признаят, че не знаят сигурно. Не употребяват изречения като „ стоплянето, на което ставаме очевидци е подбудено от нарастване на СО2 “, които да оставят публиката да интерпретира като „ ние стигнахме до извода, посредством изчерпателен разбор на всички благоприятни условия, че стоплянето не може да бъде породено от нещо друго с изключение на СО2 “.
Скептиците не престават да развиват различни хипотези за климатичните промени и това репрезентира метода, по който научната общественост оперира. Преди да се намесят политиците, резултатите от политиките им и милиардите долари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ