България: една държава без кауза е обречена
Десните държавни управления в доста европейски страни си имат идея, която да продават - да лимитират или напряко да спрат миграцията. С тази идея Мелони стана министър председател, Сунак посредством нея се пробва да избави потъващата си партия, а Мицотакис циментира властта си. И Орбан си има идея - да оцелее и да не последва пътя на Качински и „ Право и правдивост “ (ПиС). Другата половина от унгарското общество, която не го поддържа, също си има една-единствена идея - да върне страната си назад в Европа, където ѝ е мястото. Французите си имат кауза да спрат Льо Пен, която ги сплотява на балотажа на всеки избори, германците и тях ненапълно ги крепи идеята да спрат крайнодесните, въпреки че и Федералната република напоследък страда от безкаузие. Освен Украйна - само че тази идея е толкоз очевадна за рационалната част от обществото, която продължава да господства в Европа, че мъчно може да докара до някакви кой знае какви мобилизации на последващи избори. Особено в случай че са ти шестите за малко повече от три години, както е в България.
Защо България няма идея?
Да си дойдем на думата - България е изправена пред най-тежкото безкаузие. Точно то е и главната причина за пагубно ниската изборна интензивност, която социолози и политолози предсказват и за идващите избори, въпреки да са две в едно. Една страна без идея е обречена, евентуално е споделил и преди мен някой надалеч по-мъдър човек. Затова дано се вгледаме в този проблем и се опитаме да го деконструираме: за какво си нямаме идея, например надвиснала заплаха или общ проблем, който желаеме да разгадаем благодарение на парламентарната народна власт.
Обясненията са две: първото е ясно - заради ред аргументи, кои основателни и кои не, най-големите политически врагове се трансфораха в сътрудници във властта и по този начин бинарната двойка корупция-антикорупция се разруши. Отсъствието на предходното остро разделяне на лагери и разочарованието у мнозина, които се усещат предадени, разумно приспа и гражданската сила.
Другата причина обаче е по-комплексна - България се развива обичайно. В последните години макар множеството рецесии и турбуленции (или може би тъкмо поради тях) заплатите и пенсиите се покачиха фрапантно, директните задгранични вложения - също. По отношение на свободата на изложение усъвършенстване също се вижда, най-малкото тъй като властта не е съсредоточена в един център, който да задушава всеки сериозен глас. В политическия безпорядък се лавира надалеч по-добре, в сравнение с в тежката " непоклатимост ", която властваше преди него. Подобни наблюдения слушам и от познати в разнообразни сфери на бизнеса. От геополитическа позиция заплахата страната внезапно да завие към крайния популизъм и русофилията - каквито съществени опасения се пробудиха около пандемията от Ковид-19 и началото на войната в Украйна - също наподобява по-скоро избегната.
Как да се сдобием с идея?
Къде тогава да я търсим тази идея? Може би е най-добре да не подценяваме балканския си темперамент и да се концентрираме там, където можем най-добре - в това, което не ни харесва.
Какво не ни харесва? Очевидно не ни харесва властта да е съсредоточена в ръцете на дребна група хора, тъй като това основава добре познатите ни ендемични проблеми - корупция, непотизъм, цензура и така нататък Не ни харесва и времето, в което се редяхме по опашки пред магазини, опашки пред посолства, опашки пред обмен бюра и всевъзможни други опашки, от които западните ни сътрудници ни лишиха и ще продължат да ни лишават, в случай че им позволим. Така че може би някъде там би трябвало да търсим идеята, която да ни заведе до урните - в нещата, които не ни харесваха и не желаеме да се връщат назад.
Знам, че не е доста вдъхновяваща тази леко нихилистична идея, само че тя е нещо като демокрацията, както я определя Чърчил - неприятна, но по-добра не сме измислили.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Защо България няма идея?
Да си дойдем на думата - България е изправена пред най-тежкото безкаузие. Точно то е и главната причина за пагубно ниската изборна интензивност, която социолози и политолози предсказват и за идващите избори, въпреки да са две в едно. Една страна без идея е обречена, евентуално е споделил и преди мен някой надалеч по-мъдър човек. Затова дано се вгледаме в този проблем и се опитаме да го деконструираме: за какво си нямаме идея, например надвиснала заплаха или общ проблем, който желаеме да разгадаем благодарение на парламентарната народна власт.
Обясненията са две: първото е ясно - заради ред аргументи, кои основателни и кои не, най-големите политически врагове се трансфораха в сътрудници във властта и по този начин бинарната двойка корупция-антикорупция се разруши. Отсъствието на предходното остро разделяне на лагери и разочарованието у мнозина, които се усещат предадени, разумно приспа и гражданската сила.
Другата причина обаче е по-комплексна - България се развива обичайно. В последните години макар множеството рецесии и турбуленции (или може би тъкмо поради тях) заплатите и пенсиите се покачиха фрапантно, директните задгранични вложения - също. По отношение на свободата на изложение усъвършенстване също се вижда, най-малкото тъй като властта не е съсредоточена в един център, който да задушава всеки сериозен глас. В политическия безпорядък се лавира надалеч по-добре, в сравнение с в тежката " непоклатимост ", която властваше преди него. Подобни наблюдения слушам и от познати в разнообразни сфери на бизнеса. От геополитическа позиция заплахата страната внезапно да завие към крайния популизъм и русофилията - каквито съществени опасения се пробудиха около пандемията от Ковид-19 и началото на войната в Украйна - също наподобява по-скоро избегната.
Как да се сдобием с идея?
Къде тогава да я търсим тази идея? Може би е най-добре да не подценяваме балканския си темперамент и да се концентрираме там, където можем най-добре - в това, което не ни харесва.
Какво не ни харесва? Очевидно не ни харесва властта да е съсредоточена в ръцете на дребна група хора, тъй като това основава добре познатите ни ендемични проблеми - корупция, непотизъм, цензура и така нататък Не ни харесва и времето, в което се редяхме по опашки пред магазини, опашки пред посолства, опашки пред обмен бюра и всевъзможни други опашки, от които западните ни сътрудници ни лишиха и ще продължат да ни лишават, в случай че им позволим. Така че може би някъде там би трябвало да търсим идеята, която да ни заведе до урните - в нещата, които не ни харесваха и не желаеме да се връщат назад.
Знам, че не е доста вдъхновяваща тази леко нихилистична идея, само че тя е нещо като демокрацията, както я определя Чърчил - неприятна, но по-добра не сме измислили.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ