В Брюксел се проведе за поредна година срещата на Европейския

В Брюксел се организира за поредна година срещата на Европейския съюз със страните от Западните Балкани. Тази година форумът имаше необикновен заряд - освен, тъй като предшестваше последния за годината Европейски съвет.

На мен като публицист беше от необикновен интерес да задам редица въпроси от чисто стопански темперамент на северномакедонския министър председател Христиан Мисцкоски или пък на негов оторизиран представител като министъра за европейските въпроси Тимчо Муцунски, да вземем за пример. 

Като европейски сътрудник чаках въпросната делегация да мине по формалния червен килим в момент зоната за международната преса, да застане на подиума за въпроси, или най-малко да се спре пред малките екрани на неговата страна. Друг е въпросът, че персонално аз такива не видях – мои сътрудници също.

„ Нашето място е Европейския съюз, да бъдем равноправна и пълноправна членка “, споделя министър председателят, застанал на една стена пред две флагове – на неговата страна и на Европейски Съюз. Един факт, който би представлявал интерес от позиция на протокола. За днешния конгрес, всички флагове на страните членки на формалния вход бяха свалени и се вееше само синия байрак със звездите на общността. Един дребен ракурс от позиция на единния протокол, за който приказва министър председателят.

Отново дублирам, уважаеми господин министър председател на братска Република Северна Македония (да бъда политкултурен, не желая да ме упрекват в някакво подстрекаване по болната тематика за Конституцията).

Очаквах от вас, да застанете там-където през днешния ден пред камерите се потяха на въпросите Олаф Шолц и Александър де Кро. И двамата надали е най-подходящият миг да застанат, само че по този начин изисква огромната политика- към която претендирате, че сте равноправни. Само подсещам че първият на фотографията и неговата партия беше пагубно разрушен на европейските избори, а в следствие получи и разочароващи резултати на федералните. Вторият е ясно каква е ориста му от преди дни. Но застанаха и като същински огромни политици дадоха отговор с достолепие.

Та, аз нямаше да ви запитвам за Конституции, за разговори, за разногласия – аз, като дълготраен стопански публицист с над 20 лета зад тила си, не малко време държавен, също - сътрудник в Пиринска Македония, интернационален сътрудник в две столици – аз щях да ви запитвам за стопанска система, интеграция, планове, европейска вероятност, задължения.

Да ви попитам, откакто Европейска комисия комисия ви отпуска 1.7млрд.евро за интеграция какво смятате да вършиме с тази сума. Щях да ви попитам какво смятате да извършите във връзка с енергийната съгласуваност със съседите и за транспортната съгласуваност. Пак част по тази сума. Защото, освен аз – европейският поданик имаше потребност от тези отговори.

Отговори освен аз, само че и сътрудниците не получихме. Получихме видео, снимано на стена, в сумрачен кулоар от локална телевизия и публикувано от пресслужбата, сбито, суховато и без конкретика, че е извършена среща с Доналд Туск, испанския министър председател Педро Санчес и Кая Калас.

Лично аз, в действителност чакам идващия път, да застанете и стимулирано да обясните пред международната преса всички въпроси, колкото и да са неуместни – там където се потят международните водачи на входа на европейските институции. Затова са тези така наречен doorsteps, да се каже идваме с такива планове, чакаме да получи такива и такива резултати.

Говорим за изясненост, обективност и почтеност пред тези, които са ви изпратили. И другия път влезте през входа -с гордо вдигната глава и уместно на кандидат-членка на Европейски Съюз. Аз ви давам обещание да бъда там и да си взема назад думите обратно, че не съм бил прав!