Всеки срещу всеки в ЕС
Лидерите на Германия, Италия, Чехия и Унгария си желаят все по този начин ветото
Цените на силата ще стават още по-високи, само че не за всички, а за по-бедните страни
Марио Драги вещае накъсване и крах на Европа, в случай че не стане федерация
Бившият началник на Европейската централна банка и експремиер на Италия Марио Драги завчера още веднъж раздвижи духовете в Европейски Съюз откакто разгласи в един белгийски университет, че в случай че не стане федерация в обозримото бъдеще, Съюзът е жертван на накъсване и крах.
Веднага разтропани брюкселски кореспонденти разпространиха новината, че маститият икономист и финансист, който от предходната година не престава да стряска с мрачните си прогнози и нелицеприятни упътвания управниците в огромните столици на Стария континент, ще изложи тезите си на идното съвещание на водачите на 27-те, т.е. на Европейския съвет, на 12 февруари в белгийския палат от XVI-ти век “Алден Бизен ”.
Като пишещото приятелство предсказа, че сигурно изпълнилите тронната му зала президенти и министър председатели ще кимат в символ на единодушие, някои от тях даже може да заявят, че в действителност е пристигнало време да се работи във федеративна посока. А Виктор Орбан ще се изправи, с цел да натърти общително, че до момента в който е жив и на власт, в никакъв случай няма да разреши сходен завой на единната интеграционна политика.
Въобще реакциите на словото на Драги в тронната зала на “Алден Бизен ” ще бъдат възпитани и вежливи, само че следобеда, когато маститият икономист и финансист си тръгне, съгласно авторитетния италиански ежедневник “Ла Стампа ” в замъка ще се развихри жестока кавга, защото вътрешният спор в Европейски Съюз стартира да надвишава суверенистично-федералистката динамичност. По простата причина, че федералистката изразителност боксува към този момент година и половина, въпреки тя да не е непозната на мощните в Съюза страни като Германия и Франция.
А може би даже не става дума за боксуване, а за стопиране на първата лястовица на възможния федерализъм още преди тя да се вдигне в полет - утвърждение на предлагането за общ дълг. То бе импортирано за разискване и приемане от 27-те страни-членки преди 18 месеца, само че сякаш никой от техните водачи към момента не го е погледнал или просто не му се желае да се занимава с него. Усещат се също по този начин и други признаци на загърбването в зародиш на наченките на федерализъм - най-малко десетина страни не желаят да бъде отстранено правото на несъгласие при взимане на решения, съюзът на финансовите пазари пък е възпрепятстван от тези страни, които не желаят да се откажат от финансовата си самостоятелност, фискалните разлики остават все по този начин обилни и т. н.
Освен това обществените сътрудници се притесняват, че процесите на опростяване на ненавижданите регулаторни ограничения ще се трансфорат в самоубийствена дерегулация, че цените на силата ще стават още по-високи, само че не за всички, а за по-бедните, че държавната помощ за промишлеността и селското стопанство ще продължава да си е асиметрична, а използването сред страните-членки на комерсиалните правила на Европейски Съюз ще си остане неравномерно, което пък ще попречва действието на единния вътрешен пазар.
Идеята за отвод от единодушието, и затова от ветото, в интерес на гласуването с квалифицирано болшинство, среща мощна съпротива от по-малките страни, които се опасяват да не бъдат прецакани от огромните. Кипър да вземем за пример в този момент е ротационен ръководител на Европейски Съюз и защото не желае да чуе за въпросното квалифицирано болшинство, тези шест месеца изобщо няма желание да слага въпроса за разискване. Но съпротивата не се лимитира единствено до “микродържавите ” - няколко суверенистични водачи като Роберт Фицо от Словакия и Андрей Бабиш от Чехия, намерено се опълчват на по-задълбочената интеграция.
Голямата Италия пък има двусмислена позиция по казуса - вицепремиерът и министър на външните работи
Антонио Таяни поддържа концепцията за отвод от ветото, само че премиерката Джорджия Мелони е изрично срещу. А Европейският парламент е последовател на по-силната интеграция и на прекосяването оттатък единодушието, само че е подготвен да се барикадира, в случай че Европейски Съюз, както желае Драги, употребява директния път за взимане на решения от Европейската комисия, очакван в член 122 на Съюзния контракт, с цел да заобиколи вота на евродепутатите.
Усещайки, че дебатът е в задънена улица, някои водещи страни като Германия, Франция и Италия, в последно време са се съсредоточили върху нуждата от по-ефикасно потребление на засиленото съдействие сред избран кръг страни и упорстват за “зелен семафор ” от останалите. Те настояват, че в този механизъм няма нищо неприятно, защото той към този момент бил добре изпитан - да вземем за пример с приемането на еврото единствено от искащи го страни, което на процедура към този момент било довело до многоскоростна Европа. Германия на Фридрих Мерц в този момент се движи в тази посока и през последните дни Берлин започва икономическа и финансова самодейност, включваща единствено шестте най-развити страни от Съюза.
Но както и при раздухваната от дълго време тематика “Европа на две скорости ”, по този начин и тук, “по-младите членове ” на Европейски Съюз - от балтийските страни до тези на неговата източната граница, към този момент натискат мощно копчето на “червения семафор ”, опасявайки се от маргинализация.
Ако се има вяра на брюкселските репортери, ръководителят на Европейския съвет Антонио Коста бил подготвил за идната на 12 февруари среща на водачите на 27-те серия от въпроси, като измежду тях се откроявали следните: Какво би трябвало да бъде отношението на Европейски Съюз към администрацията на Доналд Тръмп? Как най-добре да се реагира на икономическата насила и да се понижи икономическата взаимозависимост, изключително в суровинния и софтуерния бранш? Какви би трябвало да бъдат нашите цели за задълбочаване и дефинитивно оформяне на единния пазар? Как можем да предложим на бизнеса по-благоприятна регулаторна среда?
Особено отговорите на последните три питания би трябвало да очертаят какви са настройките на 27-те за иницииране на някакъв развой на федерализъм. А съгласно разсъждаващите по казуса политически и икономически анализатори в Западна Европа, тези настройки би трябвало да бъдат позитивни, в случай че не напълно, то най-малко отчасти. Защото го постанова инстинктът за самозапазване, изключително на по-малките страни, които влезнали един път в Съюза, в сегашната тежка интернационална конюнктура могат да оцелеят само прилепени до по-големите и мощни съдружници. А те пък, мощните страни, са наказани да се сработят, да търсят допирните точки за битуване дружно на всички, защото в противоположен случай, т.е. в случай че не го създадат, ще бъдат пометени от мераклии като Китай, Русия, Съединени американски щати и т. н.
Но за това са нужни авторитетни водачи, като сега такива на европейската сцена май няма. Но въпреки всичко най-малко за начало работа могат да свъшат с праволинейността си немският канцлер Фридрих Мерц и Джорджа Мелони с ролята си на грижовна квачка, която играе в Италия. Иначе, в края на краищата, Марио Драги ще се окаже прав.
Цените на силата ще стават още по-високи, само че не за всички, а за по-бедните страни
Марио Драги вещае накъсване и крах на Европа, в случай че не стане федерация
Бившият началник на Европейската централна банка и експремиер на Италия Марио Драги завчера още веднъж раздвижи духовете в Европейски Съюз откакто разгласи в един белгийски университет, че в случай че не стане федерация в обозримото бъдеще, Съюзът е жертван на накъсване и крах.
Веднага разтропани брюкселски кореспонденти разпространиха новината, че маститият икономист и финансист, който от предходната година не престава да стряска с мрачните си прогнози и нелицеприятни упътвания управниците в огромните столици на Стария континент, ще изложи тезите си на идното съвещание на водачите на 27-те, т.е. на Европейския съвет, на 12 февруари в белгийския палат от XVI-ти век “Алден Бизен ”.
Като пишещото приятелство предсказа, че сигурно изпълнилите тронната му зала президенти и министър председатели ще кимат в символ на единодушие, някои от тях даже може да заявят, че в действителност е пристигнало време да се работи във федеративна посока. А Виктор Орбан ще се изправи, с цел да натърти общително, че до момента в който е жив и на власт, в никакъв случай няма да разреши сходен завой на единната интеграционна политика.
Въобще реакциите на словото на Драги в тронната зала на “Алден Бизен ” ще бъдат възпитани и вежливи, само че следобеда, когато маститият икономист и финансист си тръгне, съгласно авторитетния италиански ежедневник “Ла Стампа ” в замъка ще се развихри жестока кавга, защото вътрешният спор в Европейски Съюз стартира да надвишава суверенистично-федералистката динамичност. По простата причина, че федералистката изразителност боксува към този момент година и половина, въпреки тя да не е непозната на мощните в Съюза страни като Германия и Франция.
А може би даже не става дума за боксуване, а за стопиране на първата лястовица на възможния федерализъм още преди тя да се вдигне в полет - утвърждение на предлагането за общ дълг. То бе импортирано за разискване и приемане от 27-те страни-членки преди 18 месеца, само че сякаш никой от техните водачи към момента не го е погледнал или просто не му се желае да се занимава с него. Усещат се също по този начин и други признаци на загърбването в зародиш на наченките на федерализъм - най-малко десетина страни не желаят да бъде отстранено правото на несъгласие при взимане на решения, съюзът на финансовите пазари пък е възпрепятстван от тези страни, които не желаят да се откажат от финансовата си самостоятелност, фискалните разлики остават все по този начин обилни и т. н.
Освен това обществените сътрудници се притесняват, че процесите на опростяване на ненавижданите регулаторни ограничения ще се трансфорат в самоубийствена дерегулация, че цените на силата ще стават още по-високи, само че не за всички, а за по-бедните, че държавната помощ за промишлеността и селското стопанство ще продължава да си е асиметрична, а използването сред страните-членки на комерсиалните правила на Европейски Съюз ще си остане неравномерно, което пък ще попречва действието на единния вътрешен пазар.
Идеята за отвод от единодушието, и затова от ветото, в интерес на гласуването с квалифицирано болшинство, среща мощна съпротива от по-малките страни, които се опасяват да не бъдат прецакани от огромните. Кипър да вземем за пример в този момент е ротационен ръководител на Европейски Съюз и защото не желае да чуе за въпросното квалифицирано болшинство, тези шест месеца изобщо няма желание да слага въпроса за разискване. Но съпротивата не се лимитира единствено до “микродържавите ” - няколко суверенистични водачи като Роберт Фицо от Словакия и Андрей Бабиш от Чехия, намерено се опълчват на по-задълбочената интеграция.
Голямата Италия пък има двусмислена позиция по казуса - вицепремиерът и министър на външните работи
Антонио Таяни поддържа концепцията за отвод от ветото, само че премиерката Джорджия Мелони е изрично срещу. А Европейският парламент е последовател на по-силната интеграция и на прекосяването оттатък единодушието, само че е подготвен да се барикадира, в случай че Европейски Съюз, както желае Драги, употребява директния път за взимане на решения от Европейската комисия, очакван в член 122 на Съюзния контракт, с цел да заобиколи вота на евродепутатите.
Усещайки, че дебатът е в задънена улица, някои водещи страни като Германия, Франция и Италия, в последно време са се съсредоточили върху нуждата от по-ефикасно потребление на засиленото съдействие сред избран кръг страни и упорстват за “зелен семафор ” от останалите. Те настояват, че в този механизъм няма нищо неприятно, защото той към този момент бил добре изпитан - да вземем за пример с приемането на еврото единствено от искащи го страни, което на процедура към този момент било довело до многоскоростна Европа. Германия на Фридрих Мерц в този момент се движи в тази посока и през последните дни Берлин започва икономическа и финансова самодейност, включваща единствено шестте най-развити страни от Съюза.
Но както и при раздухваната от дълго време тематика “Европа на две скорости ”, по този начин и тук, “по-младите членове ” на Европейски Съюз - от балтийските страни до тези на неговата източната граница, към този момент натискат мощно копчето на “червения семафор ”, опасявайки се от маргинализация.
Ако се има вяра на брюкселските репортери, ръководителят на Европейския съвет Антонио Коста бил подготвил за идната на 12 февруари среща на водачите на 27-те серия от въпроси, като измежду тях се откроявали следните: Какво би трябвало да бъде отношението на Европейски Съюз към администрацията на Доналд Тръмп? Как най-добре да се реагира на икономическата насила и да се понижи икономическата взаимозависимост, изключително в суровинния и софтуерния бранш? Какви би трябвало да бъдат нашите цели за задълбочаване и дефинитивно оформяне на единния пазар? Как можем да предложим на бизнеса по-благоприятна регулаторна среда?
Особено отговорите на последните три питания би трябвало да очертаят какви са настройките на 27-те за иницииране на някакъв развой на федерализъм. А съгласно разсъждаващите по казуса политически и икономически анализатори в Западна Европа, тези настройки би трябвало да бъдат позитивни, в случай че не напълно, то най-малко отчасти. Защото го постанова инстинктът за самозапазване, изключително на по-малките страни, които влезнали един път в Съюза, в сегашната тежка интернационална конюнктура могат да оцелеят само прилепени до по-големите и мощни съдружници. А те пък, мощните страни, са наказани да се сработят, да търсят допирните точки за битуване дружно на всички, защото в противоположен случай, т.е. в случай че не го създадат, ще бъдат пометени от мераклии като Китай, Русия, Съединени американски щати и т. н.
Но за това са нужни авторитетни водачи, като сега такива на европейската сцена май няма. Но въпреки всичко най-малко за начало работа могат да свъшат с праволинейността си немският канцлер Фридрих Мерц и Джорджа Мелони с ролята си на грижовна квачка, която играе в Италия. Иначе, в края на краищата, Марио Драги ще се окаже прав.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ