Как се зароди празнуването на Коледа? С този автентичен поздрав

Как се зароди празнуването на Коледа? С този достоверен привет проверяващият публицист Григор Лилов честити Коледа на българите по несравним метод,

SafeNews разгласява поста му без редакторска интервенция:

Как се зароди празнуването на Коледа?
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
Весела Коледа и честито Рождество Христово!
Да бъдете благословени през идващата година с доста обич, наслади и здраве!
Знаете ли какво се е случило преди 8 епохи – през 1223 година?

В онази далечна година Франческо ди Пиетро ди Бернардоне (Свети Франциск от Азиси) провежда първото в света, да го назовем зрелище, на историята на Коледа. Прави го в дребното италианско селце Гречо, което е наоколо до Рим. Прави го, с цел да разпространява Коледата.

През 1219-1220 година тогавашният духовник, още не канонизиран от църквата, странства до Светите земи – до Витлеем. След като се завърнал, взема решение да пресъздаде началото на историята за Христос.
На 23/24 декември 1223 година проповядва на среднощна литургия, в която има и възстановка на легендата за раждането на Исус. Жителите на селото взимат интензивно присъединяване като Мария и Йосиф, а една парцалена кукла символизира бебетоо Христос. Дори били доведени вол и магаре, твърди историята, с цел да бъде цялостна реконструкцията на раждането на Спасителя в обор.
От онази дата и това събитие преди преди 8 века потегля по света празнуването на Коледа.
–––––––––––––

*** Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически духовник.

Той е създател на Ордена на миноритите („ по-малки братя “ на Христос), по-известен като Францисканския медал. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 година по решение на Международния конгрес на последователите на придвижването за отбрана на природата се отбелязва Световният ден за отбрана на животните.

*** Молитва на Св. Франциск ***

Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
там, където вилнее ненавист, дано посея любов;
там, където кървят рани – милост;
там, където разяжда подозрение – религия,
там, където гнети обезсърчение – вяра,
където владее тъма – светлина,
там, където унищожава печал – наслада.
.

О, Боже Всемогъщи! Дай мида не чакам разтуха, а да утешавам;
да не чакам схващане, а да разбирам;
да не чакам любов, а да обичам!
.
Защото единствено давайки, получаваме,
само заради прошката сме опростени,
и единствено в гибелта на себичния „ аз “
се раждаме за безконечен живот.