Не стихва дискусията за името на катедралния храм Св. Александър

Не стихва полемиката за името на катедралния храм „ Св. Александър Невски “. Вече стартира да наподобява на проведена акция. Тя се засилва от едно изявление на Патриарха, в което този въпрос по никакъв начин дори не бе главен, само че единствено на него се обърна внимание. Затова дано се опитаме да обобщим независимо. Ще ни бъде от изгода, в случай че успеем да си представим, че откриването на храма следва в този момент и че никой не ни се бърка по въпроса за неговото име. Как е разумно да го назовем?

Кандидатурите са няколко. От чисто църковна, божествена и вселенска позиция извънредно уместно име е „ Иисус Христос “. Това е по този начин, тъй като София е освен единственият останал християнски град, в който се е провеждал канонотворчески събор, само че е и един от дребното градове, чийто небесен настойник е персонално Христос, а не някой светец. Пък и обилен храм с това име би си отивал отлично с намиращата се в съседство антична базилика „ Св. Софѝя “ (премъдрост Божия).

При сходни съображения храмът би могъл да бъде отдаден и на небесния настойник на българския народ и българската страна – св. Иоан Рилски. Съвсем естествено е. Обаче практиката демонстрира, че въпросът за патриаршеската катедрала или другояче казано – за храм №1 на България, е изначално и политически, с изключение на набожен. Ако не беше подобен, в този момент нямаше да се препираме. И тук би трябвало да признаем, че св. Иоан Рилски е освен аполитичен, само че и демонстративно аполитичен с отхвърли си да се срещне със св. цар Петър. За него страната като че ли не съществува, както не съществува и целият суетлив веществен свят, от който той е избягал в пустинята.

В този смисъл „ Свв. Кирил и Методий “ е отлично име за случая, тъй като те, с изключение на богослови и подвижници, са също и дипломати и делото им, част от византийската политика на император Михаил III и патриарх Фотий, е асъдействало сензитивно за статута на нашата страна, без да губи своите духовни и религиозни измерения. Пък и за няколко години след Първата международна война храмът се е наричал тъкмо по този начин.

Грандиозна, по едно и също време политическа и религиозна фигура е и патриарх Евтимий – последният в действителност държавен глава на Второто царство след бягството на Шишман. Аз персонално доста бих се радвал на една патриаршеска катедрала с името „ Св. Патриарх Евтимий “ – свят човек, същински монах-исихаст, чадо на Теодосий Търновски, който от своя стана е възпитаник на Григорий Синаит, свят човек и в същото време самоуверен и образован общественик. Днес в положение ли сме въобще да мечтаем за свят общественик?

Но в случай че една централна катедрала би трябвало да символизира по едно и също време българската нематериалност и българската държавност в симфония на управляващите, в жива диархия, той е най-добре да се назовава „ Св. цар Борис-Михаил Покръстител “. Това име се свързва с най-важното събитие в българската история – Покръстването, – което има както духовна, по този начин и политическа стойност. Цар Борис I е фигура, от която мъчно можем да си представим по-подходящ знак за една християнска страна.

Знам, знам, че незабавно ще се намерят будни жители да се развикат:

– Ама той не е цар, а княз!

– Кръволок! Избива 52 български аристократични рода до крайник!

– Садист! Ослепява престолонаследника си!

– Лицемер! Години наред разиграва с неистини както Рим, по този начин и Константинопол!

Но будните жители за всекиго имат какво да кажат.

Да, в случай че зависеше единствено от мен, катедралата щеше да се назовава „ Св. цар Борис-Михаил Покръстител “ или за по-удобно – „ Св. Борис Покръстител “. Нещата обаче са по-сложни. Преименуването на нещо към този момент именувано, може да се пояснява друго, изключително пък в случай че става дума за име като Александър Невски в подтекста на актуалните геополитически нервности. Едни споделят: „ може да се смени името “. Други споделят: „ не може да се смени името “. Всъщност допустимо ли е преименуването? Разбира се, че е допустимо! Въпросът обаче не е „ може ли? “, а „ би трябвало ли, бива ли? “.

Веднъж се е случвало. Разярен от Първата международна война и фрустриран от събитието, че България и Русия са от противоположните страни на фронтовата линия, цар Фердинанд със собствен декрет от 19 октомври 1915 преименува неотдавна приключения храм от „ Св. Александър Невски “ в „ Свв. Кирил и Методий “. Конкретният мотив е бомбардировката, която съветският флот прави над Варна. А формалният мотив е присъединение на земи в Македония към българската страна. През 1920, след края на войната, в която България за огромно страдание се оказва на страната на губещите, Светият синод упорства да се върне предходното име на катедралата. Това се случва през идната, 1921 с декрет на държавното управление на Александър Стамболийски. Борис III към този момент е цар и подписва указа.

Дали тогава е имало будни жители, дали са се вихрили бурни полемики? Сигурно. Вярно, обществените мрежи са били към момента непознати, само че това ли ще спре един безсънен жител!

В последна сметка мен не ме интересува изключително по какъв начин ще се  споделя храмът. Чудесно щеше да е, в случай че беше „ Св. цар Борис Покръстител “ или пък „ Св. Иоан Рилски “, само че пък нямам нищо срещу да продължа да го назовавам както съм привикнал и както са го наричали моите прадядовци и прабаби, дядовци и баби, моите родители, които са се черкували в него. Не знам, решавайте. Но дано да е по-възпитано, че към този момент не се устоя! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.