Проектобюджетът на България за 2025 година е с 3% дефицит,

Проектобюджетът на България за 2025 година е с 3% недостиг, макар че политици и икономисти сигнализират, че действителното число без скалъпване на приходите може да е тройно по-високо. Числото „ три “ сега е сакрално, тъй като записването на по-висока стойност на дупката в хазната ще задраска всевъзможни очаквания за еврозоната следващата година. Няколко са условията за присъединение на еврото и на хартия сега страната ни не влиза само в изискването за ценовата непоклатимост. Пристъпването на прага на 3-процентния недостиг ще отвори втори проблем – несъблюдение и на критерия за постоянни и устойчиви обществени финанси.

Затова и Министерство на финансите са подготвени на всевъзможни трикове, да не закачат трите %, макар че самите политици към този момент назовават бюджета подправен и фиктивен и наподобява нямат проекти да го разискват в настоящия му тип преди празниците.

19 декември 2024, 09:56

Борисов: Не мога да поддържа този бюджет от името на ГЕРБ

19 декември 2024, 11:30

Асен Василев: Министерският съвет да внесе Закон за удължение на Бюджет 2024

19 декември 2024, 15:28

Димо Дренчев: Без удължителен закон за бюджета от 1 януари ще настъпи безпорядък при ДДС-то за хляба и заведенията

Ако се стигне до приемане в еврозоната, България няма да е първата страна, която си е послужила с фокуснически трикове, с цел да покрие нужните ѝ стойности. Досега обаче „ изнасилването “ на числата изцяло е давало противоположен резултат.

17 декември 2024, 17:37

Милен Велчев: Ако не спрем през днешния ден, ще стане като в Гърция - скоро ще режем пенсии и заплати

Гърция стана член на eврозоната през 2001 година, покривайки съвършено всички критерии, в това число инфлация, дълг и недостиг. Само няколко години по-късно се оказа, че нещата са стояли по много друг метод. През 2012 година  Алън Литъл в разбор за BBC News описа за „ ловкостта на ръцете на гръцките фокусници-статистици “ .

„ Наричахме шефа на статистическата организация на Гърция „ магьосника “, тъй като можеше да накара всичко да изчезне. Той накара инфлацията да изчезне. И по-късно накара дефицитът да изчезне “, спомня в изявление за медията гръцкият икономист Миранда Хафа, която през 90-те работела за капиталова къща в Лондон, наблюдавайки от разстояние по какъв начин родната ѝ Гърция се приготвя за участие в еврозоната.

Според нея, стопанската система на страната ѝ не е била подготвена, а статистиката, която нейното държавно управление разгласила, не отразявала действителността.

Авторът припомня, че правилото за 3% е заложено още от 1992 година в Договора от Маастрихт и е един от фундаментите, върху които се гради еврото. А на Гърция се постанова да подправя книжата, с цел да се причисли към клуба.

17 декември 2024, 16:38

Когато разходната част е безразсъдно раздута, в приходната почват да си съчиняват доходи, тъй като са дали обещание 3% недостиг

 Как работи тази „ магия “?

„ Вземете гръцката държавна железница. Тя губеше милиард евро годишно. Гръцката железница имаше повече чиновници, в сравнение с пасажери . Бивш министър, Стефанос Манос, сподели обществено по това време, че ще бъде по-евтино да изпратим всички пасажери всички с такси . Властите използваха остроумен фокус, с цел да накарат казуса да изчезне. Железопътната компания издаде акции, които държавното управление да купи. Така че това беше регистрирано не като разход, а като финансова транзакция. И не фигурираше в бюджетната равносметка. Така Гърция извърши критериите от Маастрихт и беше призната в еврозоната на 1 януари 2001 година - само че до 2004 година измамата стана транспарантна “, споделя Хафа.

През същата година беше определено ново, дясноцентристко държавно управление. Петер Дукас беше назначен за министър на финансите. Той изпада в прекаленост, тъй като е обезверен да види какво е същинското положение на хазната, а не обществено афишираното.

„ Поканих висшите чиновници на министерството и ги помолих да ми дадат детайлности за бюджета, който беше признат предишния декември, два месеца и половина преди да встъпим в служба. Казах „ не се тревожете за следствия или нещо сходно, просто ми разкажете същинската история “ , споделя по-късно той.

Разликата сред оповестения недостиг и действителния се оказва голяма – към 7% от Брутният вътрешен продукт.

„ В бюджета беше посочено, че дефицитът е 1,5%. Реалната дупка беше 8,3% “, споделя той.

29 ноември 2024, 17:34

МФ регистрира над 1,1 милиарда лева недостиг единствено за октомври. Досега годината е на минус съвсем 4 милиарда

Министърът афишира, че обстановката е тревожна и би трябвало да стартират да редуцират. Това се случва три години след приемане на еврото и няколко години преди да удари същинската рецесия.

Плановете на министъра за бюджетни съкращения биват отрязани в зародиш: „ Отговорът, който получих тогава, беше „ слушайте, имаме Олимпийски игри след няколко месеца и не можем да разстроим цялото население и да допуснем да вършат стачки и някакви такива тъкмо преди Олимпийските игри “.

Така, вместо да реформира обществените си финанси, Гърция поема по доста неверен път: тегли заем след заем, с цел да покрие недостига . А банките се подреждат на опашка и се надпреварват да отпускат заеми на Гърция.

Пазарите не имат вяра, че има риск от банкрут, защото валутата на Гърция, еврото, е закачена към Германия. Така Гърция към оня миг се отпуска още повече да взема евтини заеми при доста ниски лихви – същите, каквито биха били и за Германия.

Пазарите „ проспиват “ дълговите планини, които се натрупват в Гърция и подценяват риска.

Междувременно огромните страни като Франция и Германия сами не съблюдават личните си правила, което дава неприятен образец и на страни като Гърция, които не виждат за какво да съблюдават дисциплинираност.

„ Имаше напън, само че не са ни дишали във врата. Всеки, който можеше да прочете числата, можеше да види, че числата са изкривени “, споделя Петер Дукас за оня интервал.

Гърция беше ударена от рецесията на държавния дълг след международната финансова рецесия от 2007–2008 година Гръцката стопанска система претърпя най-дългата криза от която и да е напреднала смесена стопанска система досега и стана първата развита страна, чийто фондов пазар беше намален до този на нововъзникващ пазар. Населението усети рецесията след поредност от неочаквани промени и ограничения на строги икономии, които доведоха до обедняване и загуба на приходи и имущество за семействата и банкрути за бизнеса.