Кашата на новия спасител може да прерасне в трагедия. Но какво ще дойде след нея?
Броени месеци след следващите си парламентарни избори (осми на брой за по-малко от 5 години) България бързо се насочва към всеобща политическа и социална рецесия.
Поредният припознат за „ избавител ” бързо се оказа създател на безпорядък и недоразумения – както в своята външна, по този начин и във вътрешната си политика. Противоречивите – постоянно взаимоизключващи се политически решения изправиха против новото държавно управление както партиите и последователите на проевропейската ориентировка на страната, по този начин и русофилската – антидемократична външна страна, плюс забележителна част от тези, които безусловно през вчерашния ден гласоподаваха за Радев поради обещанията му да ревизира курса на страната. Обикновеното организационно-техническо решение за разполагане на самолети-цистерни на летището в българо-американската база „ Безмер ” трансформира политическия разпад на Радевата коалиция във към този момент в действителност необратим развой.
Преди всичко, за какво са нужни тези трагични обществени ажиотажи?
По силата на самото съглашение за взаимно прилагане на базите, българската страна може да даде нормално позволение за базиране на самолетите-цистерни. Освен това съглашение, София има и по-широко рамково съглашение с Вашингтон за стратегическо партньорство (гласувано в парламента). Но в случай че държавното управление реши, че настояването за краткотрайно базиране на самолетите е рисково – може и да го откаже. Само че би трябвало да има причини за това.
Вайкането, че „ няма накъде ”, би трябвало да се съгласим, само че „ дано Народното събрание се изкаже ” е целеустремен жест за „ умиване на ръцете ” от страна на Радев, на който апропо доста му отива ролята на Пилат Понтийски... Ако не дай Боже, на следващия ден би трябвало да взимаме по 5-6-10 сходни решения дневно в условия на рецесия – отново в Народното събрание ли ще ги вкарваме?
Трескавият ажиотаж към цистерните в Безмер предстоящо подпали остра политическа рецесия.
Ами какво ще вършим в случай че Иран ни удари?
В Гърция и в Румъния има доста по-голяма и непрекъсната централизация на американски Военновъздушни сили, само че в Атина и Букурещ никой не се оплаква от това. Напротив, служейки си със здравия си разсъдък, виновните водачи в двете страни си дават ясна сметка, че в изчерпателен и дълготраен проект американското военно наличие е в доста по-голяма степен гаранция, в сравнение с риск за националната им сигурност. В Германия стачкуват, че Вашингтон изтегля част от своите основани в страната военни сили. В България както властта, по този начин и обърканото от систематична кремълска агитация неистина русофилско население е уверено в противоположното – че американското (или като цяло западното) военно наличие е „ тук с цел да ни подпали ”.
Режимът в Техеран би трябвало да е ням или безразличен, с цел да не си даде сметка за възможностите, което сходно неуместно поведенние на София му дава. От Техеран не пращат ноти нито на гърци, нито на турци, нито на румънци – а единствено на страхливата прислуга на непознати господари в София.
Но тази рецесия има и по-дълбоки измерения от елементарното лутане на властта и от плашенето на „ електората ”.
В изискванията на лавинообразно отчаяние от бързия неуспех на следващия „ избавител ”, върху мисленето и дейностите на огромни маси от хора стартира да работи като паническа вълна систематичната неистина на кремълската агитация за ролята на Америка, на Европа, на НАТО и на целокупните партньорства на България - не като база за развиване и сигурност, а като причина за опасност. Не можем да желаеме от елементарния човек да се ориентира в извънредно спорната картина на днешния свят, без той да има „ разполагаем ” естествена страна и минимално доверие към тези, които го ръководят. Елементарни процеси на военно-техническо съдействие като краткотрайното базиране на американските цистерни се интерпретират от хората – благодарение на копейките и останалите политически фарисеи – като „ края на света ”, като навечерие на иранска ракетна бомбардировка над България.
Ами да – нямаме самолети (ВВС елитът лети на бараки Миг-29, а новите Ф-16 са под чергило), нямаме Противовъздушна отбрана – в това число тъй като оня ден излязохме и от обединението за взаимно създаване на нови Противовъздушна отбрана системи. Откъде да знаят хората, че в случай че Вашингтон базира тук цистерни, той ще държи „ под око ” – под ракетен обстрел всеки опит за поразяването им, даже и Техеран да има с какво да нанася сходно проваляне.
Тези терзания на хората се ускоряват в подтекста на многочислените безредни и малоумни придвижвания, които Радев направи безусловно за няколко седмици... Не споделям, че е елементарно да си марионетка, на която конците се дърпат от скарани между тях кукловоди.
Но въпреки всичко – какво да си мислят хората?
Премиерът замрази в Анкара един „ доста преференциален контракт ” като този с " Боташ ". Ходи на раходка на срещата на НАТО, само че не участва на най-важната кръгла маса – за военната промишленост и координирана защита посредством динамични вложения в нея. След няколко дни отиде в Париж и изведе България от обединението на искащите. Тази коалиция е за подкрепяне на Украйна, само че всъщност тя е един от динамичните формати на засилено европейско отбранително съдействие в условия на отчасти оттегляне на Америка от директната защита на Стария континент. Според Радев „ българският суверенитет ” не допуска сходно съдействие. Външната министърка е на друго мнение – на идващия ден тя поддържа в Киев декларация, в която правилата на „ обединението на искащите ” са изложени в детайли и в най-категорична форма. Това пък се оказа неточност... или не напълно...
Нотата от Вашингтон за разполагането на цистерните идва точно в този безреден подтекст.
Повтарям – най-обикновено организационно-техническо искане, в сходство със статута и наредбите за прилагане на българо-американските бази и на стратегическото партньорство. България - доколкото ми е известно – е единствената страна, в която проблемите на външната политика пораждат мощно вътрешно разделяне и спор. Навсякъде другаде политиците спорят за вътрешна политика и се сплотяват зад националния интерес по външната политика. Но това, което се случва в дебата за самолетите-цистерни надвишава даже и скандалните български стандарти за магарешки дебелоглав, слугинаж на непознати сили и брутално потребление на националната сигурност за котерийни политически цели.
С Радев потеглиха да се разправят първо съдружниците му – извънпарламентарните социалисти, парламентарните възрожденци, както и цялата надъхана кремълска пета колона, припечелваща от медийна антизападна нервност. Мистър Хиперинфлация – за следващ път – насочи предизвестие, че „ си отиваме ”, в случай че не стане това, което той желае – да се затворим в черупката си и „ да се борим за мир ”. Чалгаджийският водач изпищя, че чака иранска офанзива – и „ Радев ще е отговорен ”. Нищо, че държавното управление, част от което до неотдавна беше чалга партията, първо одобри – и то на аерогара София – два пъти повече цистерни.
Ама нали би трябвало да си подвигаме рейтинга...
До каква подлост доближи така наречен политическа класа за да създава и да настанява на власт сходни „ водачи ” от десетилетия насам! Той приключи по благосклонност държавната консерватория, само че през днешния ден решително ръководи държавната геополитика... И за какво да не я ръководи – множеството към него и над него са на неговия ум.
Затова Гърция дава на Вашингтон база след база – с цел да ги употребява като щит за личната си сигурност. Затова Румъния желае да концентрира най-голямата американска отбранителна общественост в базата си до Констанца „ Михаил Когълничану ” – тъй като по този начин ускорява защитата си до най-много. За нас обаче шестте цистерни са преддверие на апокалипсис. Защо? Ами тъй като водачът на чалгаджийската политическа буфонада по този начин твърди...
В тази политическа среда не могат да се взимат естествени политически решения
Не единствено от инцидентни хора като Радев, конфигурирани от далечни меценати. По принцип не могат да се взимат. Каквото и решение да вземеш – то ще стане обект на партизанска нервност и амбулантна корист от страна на „ сътрудниците ” ти... Какъв народен интерес – каква национална сигурност – какъв политически хайлайф? Господ да ни е на помощ, друга поддръжка в този батак не виждам. Защото и да искаш – принудително можеш да вземеш, само че принудително не можеш да дадеш. И това го знаят тези, които би трябвало да са наши сътрудници – и в сигурност, и в развиване, и в ръководство.
НАТО и Европейски Съюз не са опасност за националната ни сигурност, както настояват отвред въртеливите копейки – предатели. За една страна, която десетилетия наред не е вложила нищо в защитата си, за една страна в центъра на Балканите, за една страна, граничеща с двете районни – ревизионистични някогашни империи на изток и на юг, за тази страна няма друго избавление с изключение на да се сдружава – и то с тези, които в действителност са заинтригувани да й оказват помощ – по силата на личния си интерес и алтернативи за сигурност.
Вие давате ли си сметка какво ще стане с нас, в случай че на следващия ден се окажем „ неутрални ”? То при все НАТО и Европейски Съюз сме се докарали до положение на изцяло разграден двор, а без тях...?
" Боташ " ще ви се види ласка!
Никой не е задължен да се грижи за вас. Никой не е задължен – макар че е мощен – да почита слабостта ви. Сбъркали сте света, в който живеете. Ще го отнесете – грозно ще го отнесете, и това ще бъде заслужено. Защото нелепостта се санкционира по-сурово даже и от измяната.
Кашата, в която „ новият избавител ” ни забърка за броени месеци не може да продължава дълго. Или ще завърши – или ще прерастне в покруса... Не дай Боже! Но какво ще пристигна след нея? Нов чалга карнавал - със същите мутри – тарикати – хитреци, които „ танцуват ” безредно по сцената към този момент десетилетия наред...? Може би отново „ коалиция на политическите искащи – буфосинхронисти ”? Боже имай благосклонност над нас! Нали въпреки всичко има сентенция – единствено Господ се грижи за лудия и за пияния...
---
Анализът е от на Огнян Минчев, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Поредният припознат за „ избавител ” бързо се оказа създател на безпорядък и недоразумения – както в своята външна, по този начин и във вътрешната си политика. Противоречивите – постоянно взаимоизключващи се политически решения изправиха против новото държавно управление както партиите и последователите на проевропейската ориентировка на страната, по този начин и русофилската – антидемократична външна страна, плюс забележителна част от тези, които безусловно през вчерашния ден гласоподаваха за Радев поради обещанията му да ревизира курса на страната. Обикновеното организационно-техническо решение за разполагане на самолети-цистерни на летището в българо-американската база „ Безмер ” трансформира политическия разпад на Радевата коалиция във към този момент в действителност необратим развой.
Преди всичко, за какво са нужни тези трагични обществени ажиотажи?
По силата на самото съглашение за взаимно прилагане на базите, българската страна може да даде нормално позволение за базиране на самолетите-цистерни. Освен това съглашение, София има и по-широко рамково съглашение с Вашингтон за стратегическо партньорство (гласувано в парламента). Но в случай че държавното управление реши, че настояването за краткотрайно базиране на самолетите е рисково – може и да го откаже. Само че би трябвало да има причини за това.
Вайкането, че „ няма накъде ”, би трябвало да се съгласим, само че „ дано Народното събрание се изкаже ” е целеустремен жест за „ умиване на ръцете ” от страна на Радев, на който апропо доста му отива ролята на Пилат Понтийски... Ако не дай Боже, на следващия ден би трябвало да взимаме по 5-6-10 сходни решения дневно в условия на рецесия – отново в Народното събрание ли ще ги вкарваме?
Трескавият ажиотаж към цистерните в Безмер предстоящо подпали остра политическа рецесия.
Ами какво ще вършим в случай че Иран ни удари?
В Гърция и в Румъния има доста по-голяма и непрекъсната централизация на американски Военновъздушни сили, само че в Атина и Букурещ никой не се оплаква от това. Напротив, служейки си със здравия си разсъдък, виновните водачи в двете страни си дават ясна сметка, че в изчерпателен и дълготраен проект американското военно наличие е в доста по-голяма степен гаранция, в сравнение с риск за националната им сигурност. В Германия стачкуват, че Вашингтон изтегля част от своите основани в страната военни сили. В България както властта, по този начин и обърканото от систематична кремълска агитация неистина русофилско население е уверено в противоположното – че американското (или като цяло западното) военно наличие е „ тук с цел да ни подпали ”.
Режимът в Техеран би трябвало да е ням или безразличен, с цел да не си даде сметка за възможностите, което сходно неуместно поведенние на София му дава. От Техеран не пращат ноти нито на гърци, нито на турци, нито на румънци – а единствено на страхливата прислуга на непознати господари в София.
Но тази рецесия има и по-дълбоки измерения от елементарното лутане на властта и от плашенето на „ електората ”.
В изискванията на лавинообразно отчаяние от бързия неуспех на следващия „ избавител ”, върху мисленето и дейностите на огромни маси от хора стартира да работи като паническа вълна систематичната неистина на кремълската агитация за ролята на Америка, на Европа, на НАТО и на целокупните партньорства на България - не като база за развиване и сигурност, а като причина за опасност. Не можем да желаеме от елементарния човек да се ориентира в извънредно спорната картина на днешния свят, без той да има „ разполагаем ” естествена страна и минимално доверие към тези, които го ръководят. Елементарни процеси на военно-техническо съдействие като краткотрайното базиране на американските цистерни се интерпретират от хората – благодарение на копейките и останалите политически фарисеи – като „ края на света ”, като навечерие на иранска ракетна бомбардировка над България.
Ами да – нямаме самолети (ВВС елитът лети на бараки Миг-29, а новите Ф-16 са под чергило), нямаме Противовъздушна отбрана – в това число тъй като оня ден излязохме и от обединението за взаимно създаване на нови Противовъздушна отбрана системи. Откъде да знаят хората, че в случай че Вашингтон базира тук цистерни, той ще държи „ под око ” – под ракетен обстрел всеки опит за поразяването им, даже и Техеран да има с какво да нанася сходно проваляне.
Тези терзания на хората се ускоряват в подтекста на многочислените безредни и малоумни придвижвания, които Радев направи безусловно за няколко седмици... Не споделям, че е елементарно да си марионетка, на която конците се дърпат от скарани между тях кукловоди.
Но въпреки всичко – какво да си мислят хората?
Премиерът замрази в Анкара един „ доста преференциален контракт ” като този с " Боташ ". Ходи на раходка на срещата на НАТО, само че не участва на най-важната кръгла маса – за военната промишленост и координирана защита посредством динамични вложения в нея. След няколко дни отиде в Париж и изведе България от обединението на искащите. Тази коалиция е за подкрепяне на Украйна, само че всъщност тя е един от динамичните формати на засилено европейско отбранително съдействие в условия на отчасти оттегляне на Америка от директната защита на Стария континент. Според Радев „ българският суверенитет ” не допуска сходно съдействие. Външната министърка е на друго мнение – на идващия ден тя поддържа в Киев декларация, в която правилата на „ обединението на искащите ” са изложени в детайли и в най-категорична форма. Това пък се оказа неточност... или не напълно...
Нотата от Вашингтон за разполагането на цистерните идва точно в този безреден подтекст.
Повтарям – най-обикновено организационно-техническо искане, в сходство със статута и наредбите за прилагане на българо-американските бази и на стратегическото партньорство. България - доколкото ми е известно – е единствената страна, в която проблемите на външната политика пораждат мощно вътрешно разделяне и спор. Навсякъде другаде политиците спорят за вътрешна политика и се сплотяват зад националния интерес по външната политика. Но това, което се случва в дебата за самолетите-цистерни надвишава даже и скандалните български стандарти за магарешки дебелоглав, слугинаж на непознати сили и брутално потребление на националната сигурност за котерийни политически цели.
С Радев потеглиха да се разправят първо съдружниците му – извънпарламентарните социалисти, парламентарните възрожденци, както и цялата надъхана кремълска пета колона, припечелваща от медийна антизападна нервност. Мистър Хиперинфлация – за следващ път – насочи предизвестие, че „ си отиваме ”, в случай че не стане това, което той желае – да се затворим в черупката си и „ да се борим за мир ”. Чалгаджийският водач изпищя, че чака иранска офанзива – и „ Радев ще е отговорен ”. Нищо, че държавното управление, част от което до неотдавна беше чалга партията, първо одобри – и то на аерогара София – два пъти повече цистерни.
Ама нали би трябвало да си подвигаме рейтинга...
До каква подлост доближи така наречен политическа класа за да създава и да настанява на власт сходни „ водачи ” от десетилетия насам! Той приключи по благосклонност държавната консерватория, само че през днешния ден решително ръководи държавната геополитика... И за какво да не я ръководи – множеството към него и над него са на неговия ум.
Затова Гърция дава на Вашингтон база след база – с цел да ги употребява като щит за личната си сигурност. Затова Румъния желае да концентрира най-голямата американска отбранителна общественост в базата си до Констанца „ Михаил Когълничану ” – тъй като по този начин ускорява защитата си до най-много. За нас обаче шестте цистерни са преддверие на апокалипсис. Защо? Ами тъй като водачът на чалгаджийската политическа буфонада по този начин твърди...
В тази политическа среда не могат да се взимат естествени политически решения
Не единствено от инцидентни хора като Радев, конфигурирани от далечни меценати. По принцип не могат да се взимат. Каквото и решение да вземеш – то ще стане обект на партизанска нервност и амбулантна корист от страна на „ сътрудниците ” ти... Какъв народен интерес – каква национална сигурност – какъв политически хайлайф? Господ да ни е на помощ, друга поддръжка в този батак не виждам. Защото и да искаш – принудително можеш да вземеш, само че принудително не можеш да дадеш. И това го знаят тези, които би трябвало да са наши сътрудници – и в сигурност, и в развиване, и в ръководство.
НАТО и Европейски Съюз не са опасност за националната ни сигурност, както настояват отвред въртеливите копейки – предатели. За една страна, която десетилетия наред не е вложила нищо в защитата си, за една страна в центъра на Балканите, за една страна, граничеща с двете районни – ревизионистични някогашни империи на изток и на юг, за тази страна няма друго избавление с изключение на да се сдружава – и то с тези, които в действителност са заинтригувани да й оказват помощ – по силата на личния си интерес и алтернативи за сигурност.
Вие давате ли си сметка какво ще стане с нас, в случай че на следващия ден се окажем „ неутрални ”? То при все НАТО и Европейски Съюз сме се докарали до положение на изцяло разграден двор, а без тях...?
" Боташ " ще ви се види ласка!
Никой не е задължен да се грижи за вас. Никой не е задължен – макар че е мощен – да почита слабостта ви. Сбъркали сте света, в който живеете. Ще го отнесете – грозно ще го отнесете, и това ще бъде заслужено. Защото нелепостта се санкционира по-сурово даже и от измяната.
Кашата, в която „ новият избавител ” ни забърка за броени месеци не може да продължава дълго. Или ще завърши – или ще прерастне в покруса... Не дай Боже! Но какво ще пристигна след нея? Нов чалга карнавал - със същите мутри – тарикати – хитреци, които „ танцуват ” безредно по сцената към този момент десетилетия наред...? Може би отново „ коалиция на политическите искащи – буфосинхронисти ”? Боже имай благосклонност над нас! Нали въпреки всичко има сентенция – единствено Господ се грижи за лудия и за пияния...
---
Анализът е от на Огнян Минчев, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ