Футболни асове връщат ромчета в училище
Школото във Факултето по последна мода, деца за първи път видели там топла вода Екскапитанът на " Славия " Илия Илиев и играчът от " Локо " Ангел Сираков преглеждат бележници преди подготовка
" Двойка ли имаш? Наказан си. Няма да тренираш, до момента в който не я оправиш ". Заканителната опасност идва от треньорите по футбол в учебното заведение, където има късмет да получиш най-вече двойки - напълно ромското школо във " Факултето ". 120 хлапета, които желаят да намерят шанса си в професионалния футбол, зубрят всеки ден като луди, с цел да изкарат най-малко тройка.
" Вината " за това е на двамата посредници, излезли от ромската махала, които и до през днешния ден са образец за момчетата - футболистите Ангел Сираков и Илия Илиев. Вторият е звезда освен за махалата - това е бил капитанът на " Славия " преди време. Ангел пък е бил играч поредно на " Септември ", " Локо София ", след което си е потърсил шанса в Германия, където е играл в тим от Мюнхен. През 2013 година взема решение да се върне у нас, а по-късно става треньор и посредник в учебното заведение, в което в миналото е учил.
Ролята на посредниците в това учебно заведение е да склонят хората от личния си етнос да се навият да изпратят децата си в клас и да ги убедят, че образованието има най-малко някакви преимущества.
" Разчитаме на Ангел да обхожда квартала, а на Илия - да вкарва дисциплинираност в клас
Децата може да се съпротивляват, когато някой от нашите учители ги дръпне да влязат в час, тъй като тогава родителите могат да стачкуват, че го репресират, тъй като детето е от ромски генезис. Но задейства ли се Илия, слушат го безусловно ", споделя Галина Тимова, заместник-директор на учебното заведение. Когато пък обхождат махалата, Ангел служи като преводач сред " госпожите " - т.е. преподавателките, които желаят да привикат децата в час, и фамилиите. " Първо учителките приказват, а фамилията разисква тематиката между тях на нашия език. Аз разбирам какво приказват, по тази причина се включвам. Най-често разискват, че детските са им ниски, а така и така са спрени, тъй че за какво да си пускат детето още веднъж на учебно заведение. Опитвам се да им обясня, че без да върви в клас, детето няма по какъв начин да си откри работа ", споделя Ангел. Признава си, че в краен случай ги изкушава с безплатните закуски, а и с безплатния обяд, който директорката Лава Коцева въвела за тези, които решат да останат на занималня. Медиатор, т.е. медиатор сред страната и ромската общественост, е от 9 месеца, и си признава, че е съумял да върне в класната стая към 30 ромски деца. " Има такива домове, в които просто няма по какъв начин да не се разплачеш. Колиба от четири талашитени дъски, скована напряко върху пръстта. Общо е към 20 квадрата, а там живеят двама родители с 4 деца. Най-често приходът им идва от циркулиране с каруци и ровене по кофите. Децата нямат една прилична дрешка, камо ли обувки. Педагогическата ни съветничка Радка
Панайотова им носи дрешки от внучетата си, купува им чорапи през зимата
а и всички ние им търсим облекла, единствено и единствено да дойдат на учебно заведение ", споделя Ангел. Макар че живее в съседство с някогашната си махала, всеки ден е в квартала. На тези, които живеят в колибите, ромската махала им вика " камбоджанците " - това са най-бедните роми, които нормално са придошли от други градове. Между тях и " кореняците " на Факултето няма другарство - камбоджанците си седят в Камбоджа и всяко излизане даже до прилежащ квартал ги тормози. Камо ли да пратят детето си на учебно заведение. Нещо като " дълбокия " спор сред кореняците софийнци и провинциалистите, само че на равнище " Факултето ". Въпреки това родител на " камбоджанче " декларирал, че
с всички събрани от кофите боклуци, които предава, печели по 15 лв. дневно
и е подготвен всеки ден да праща детето си в класната стая. В момента хлапето е към този момент в трети клас.
" Големият проблем на тези деца е, че не владеят добре български. Част от тях, когато дойдат в първи клас, познават 30 до 40 думи. Те не схващат какво им приказва учителката. Представете си едно седемгодишно дете, сложено в среда, където не познава никого, и което съвсем не схваща защо му се приказва. За него това е контузия, а не учебно заведение. Задачата ни е извънредно сложна ", споделя заместник-директорът Галина Тимова. Тя дава отговор за приобщаващото образование и е напуснала учебно заведение в " Лозенец ", тъй като работата в ромското школо й се сторила по-голямо предизвикателство. За някои от децата влизането в предучилищна група и първият контакт с топла вода. В " Камбоджа " да вземем за пример към 20 фамилии употребяват една обща чешма.
Училището обаче, с помощта на напъните на последната директорка, е с извънредно моделен дизайн.
С модулни и цветни чинове, плазми в класните стаи и бели дъски
Учителите могат да ги събират, когато децата имат общи задания, и да ги разделят по един, когато следва контролно. Предучилищните групи, които са общо 6, имат в класната стая и батут, на който да изразходват сила. Отделно от това имат и помещение за обед. Всичко това е направено по план с европейско финансиране.
" Когато покажа на родителите в по-изостаналата част на квартала /разбирай Камбоджа/ в какви условия ще пораства детето им, те се разколебават дали да го държат вкъщи ", споделя Ангел. Някои се навиват даже единствено поради опцията да изпратят децата си за няколко часа в по-луксозна конюнктура, въпреки че едва ли ще научат нещо. За предходната година децата, отпаднали от клас, са общо 200. Една част са сменили адреса, други са се омъжили, трети изрично са отказали да учат. Но 30 въпреки всичко са прибрани назад в класната стая. Най-големият коз на Ангел бил, че обучение ще им би трябвало, с цел да вземат шофьорска брошура.
Очакват учители, израстнали в квартала {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
" Двойка ли имаш? Наказан си. Няма да тренираш, до момента в който не я оправиш ". Заканителната опасност идва от треньорите по футбол в учебното заведение, където има късмет да получиш най-вече двойки - напълно ромското школо във " Факултето ". 120 хлапета, които желаят да намерят шанса си в професионалния футбол, зубрят всеки ден като луди, с цел да изкарат най-малко тройка.
" Вината " за това е на двамата посредници, излезли от ромската махала, които и до през днешния ден са образец за момчетата - футболистите Ангел Сираков и Илия Илиев. Вторият е звезда освен за махалата - това е бил капитанът на " Славия " преди време. Ангел пък е бил играч поредно на " Септември ", " Локо София ", след което си е потърсил шанса в Германия, където е играл в тим от Мюнхен. През 2013 година взема решение да се върне у нас, а по-късно става треньор и посредник в учебното заведение, в което в миналото е учил.
Ролята на посредниците в това учебно заведение е да склонят хората от личния си етнос да се навият да изпратят децата си в клас и да ги убедят, че образованието има най-малко някакви преимущества.
" Разчитаме на Ангел да обхожда квартала, а на Илия - да вкарва дисциплинираност в клас
Децата може да се съпротивляват, когато някой от нашите учители ги дръпне да влязат в час, тъй като тогава родителите могат да стачкуват, че го репресират, тъй като детето е от ромски генезис. Но задейства ли се Илия, слушат го безусловно ", споделя Галина Тимова, заместник-директор на учебното заведение. Когато пък обхождат махалата, Ангел служи като преводач сред " госпожите " - т.е. преподавателките, които желаят да привикат децата в час, и фамилиите. " Първо учителките приказват, а фамилията разисква тематиката между тях на нашия език. Аз разбирам какво приказват, по тази причина се включвам. Най-често разискват, че детските са им ниски, а така и така са спрени, тъй че за какво да си пускат детето още веднъж на учебно заведение. Опитвам се да им обясня, че без да върви в клас, детето няма по какъв начин да си откри работа ", споделя Ангел. Признава си, че в краен случай ги изкушава с безплатните закуски, а и с безплатния обяд, който директорката Лава Коцева въвела за тези, които решат да останат на занималня. Медиатор, т.е. медиатор сред страната и ромската общественост, е от 9 месеца, и си признава, че е съумял да върне в класната стая към 30 ромски деца. " Има такива домове, в които просто няма по какъв начин да не се разплачеш. Колиба от четири талашитени дъски, скована напряко върху пръстта. Общо е към 20 квадрата, а там живеят двама родители с 4 деца. Най-често приходът им идва от циркулиране с каруци и ровене по кофите. Децата нямат една прилична дрешка, камо ли обувки. Педагогическата ни съветничка Радка
Панайотова им носи дрешки от внучетата си, купува им чорапи през зимата
а и всички ние им търсим облекла, единствено и единствено да дойдат на учебно заведение ", споделя Ангел. Макар че живее в съседство с някогашната си махала, всеки ден е в квартала. На тези, които живеят в колибите, ромската махала им вика " камбоджанците " - това са най-бедните роми, които нормално са придошли от други градове. Между тях и " кореняците " на Факултето няма другарство - камбоджанците си седят в Камбоджа и всяко излизане даже до прилежащ квартал ги тормози. Камо ли да пратят детето си на учебно заведение. Нещо като " дълбокия " спор сред кореняците софийнци и провинциалистите, само че на равнище " Факултето ". Въпреки това родител на " камбоджанче " декларирал, че
с всички събрани от кофите боклуци, които предава, печели по 15 лв. дневно
и е подготвен всеки ден да праща детето си в класната стая. В момента хлапето е към този момент в трети клас.
" Големият проблем на тези деца е, че не владеят добре български. Част от тях, когато дойдат в първи клас, познават 30 до 40 думи. Те не схващат какво им приказва учителката. Представете си едно седемгодишно дете, сложено в среда, където не познава никого, и което съвсем не схваща защо му се приказва. За него това е контузия, а не учебно заведение. Задачата ни е извънредно сложна ", споделя заместник-директорът Галина Тимова. Тя дава отговор за приобщаващото образование и е напуснала учебно заведение в " Лозенец ", тъй като работата в ромското школо й се сторила по-голямо предизвикателство. За някои от децата влизането в предучилищна група и първият контакт с топла вода. В " Камбоджа " да вземем за пример към 20 фамилии употребяват една обща чешма.
Училището обаче, с помощта на напъните на последната директорка, е с извънредно моделен дизайн.
С модулни и цветни чинове, плазми в класните стаи и бели дъски
Учителите могат да ги събират, когато децата имат общи задания, и да ги разделят по един, когато следва контролно. Предучилищните групи, които са общо 6, имат в класната стая и батут, на който да изразходват сила. Отделно от това имат и помещение за обед. Всичко това е направено по план с европейско финансиране.
" Когато покажа на родителите в по-изостаналата част на квартала /разбирай Камбоджа/ в какви условия ще пораства детето им, те се разколебават дали да го държат вкъщи ", споделя Ангел. Някои се навиват даже единствено поради опцията да изпратят децата си за няколко часа в по-луксозна конюнктура, въпреки че едва ли ще научат нещо. За предходната година децата, отпаднали от клас, са общо 200. Една част са сменили адреса, други са се омъжили, трети изрично са отказали да учат. Но 30 въпреки всичко са прибрани назад в класната стая. Най-големият коз на Ангел бил, че обучение ще им би трябвало, с цел да вземат шофьорска брошура.
Очакват учители, израстнали в квартала
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ