Проучване показва какво възпира хората да бъдат по-мили
През 2021 година радио BBC 4 прави самобитно изследване - „ Тест за добрина “. Това съставлява онлайн допитване посредством въпросник, основан от екип от университета в Съсекс, управителен от психолога Робин Банерджи. Повече от 60 000 души от 144 страни се включват, което го трансформира в най-голямото психическо проучване в света за добрината.
Освен добре познатите скали за премерване на другите аспекти на личността, благосъстоянието, съпричастността положителното у хората, се прави оценка посредством питане на хората какъв брой постоянно вършат благи жестове в всекидневието си. Разнообразието от отговорите е огромно, като някои хора почтено признават, че не са изключително благи, а други показват високи равнища на съпричастност към останалите. На въпроса по кое време за финален път са получили положително отношение, 16% от хората дават отговор „ през последния час “, а други 43% споделят „ през последния ден “. Това демонстрира, че без значение от възрастта на хората или местоживеенето им, актовете на са постоянно срещани.
8 апр 2022 | След месеци обработка на стенограми и разработка на интерфейса, гражданската платформа " Стража " към този момент действа....
Все още обаче съществуват бариери, които ни пречат да бъдем по-мили и те имат своето отражение в „ Тест за добрина “. Когато хората са помолени да класират лист с вероятни фактори, които ги възпират да правят положителни каузи на ежедневна база, те най-често дават отговор, че се опасяват, че дейностите им могат да бъдат изтълкувани неправилно.
Друга причина е, че изпитваме позор или терзание от отменяне.
Това изяснява за какво най-разпространеният благ жест, за който хората оповестяват, че вършат е „ да оказват помощ единствено когато насреща изискат помощ “. Това обаче може да значи и че действието е в огромна степен насилствено. Има ли благ жест в това да направиш нещо, за което си бил помолен? Въпреки сходни въпроси, които изникват в съзнанието, това е най-посочваният отговор. Може би се тормозим да предложим помощ, само че пък се радваме да я окажем, откакто сме сигурни, че индивидът насреща приветства тази реакция.
Има още едно изобретение, което може да хвърли светлина върху човешката въздържаност. Водещият фактор, обвързван с благите прояви, не е възрастта, нито месечният приходи, а личността. С помощта на скалата на премерване, известна като така наречен „ Големите пет “ характерности, излиза наяве, че най-милите хора са тези, декларирали като свои водещи качества „ вежливост “, „ неприкритост “ и „ словоохотливост “. Вероятно истината е някъде по средата. Тези хора не желаят безусловно да оказват помощ повече на другите, а просто демонстрират по-голяма храброст да работят.
Междувременно за тези, които се двоумят дали да оказват помощ, като окуражение може да послужат отговорите, които хората дават на въпроса по какъв начин са се почувствали след благ жест. Най-често употребяваните думи са „ благополучен “, „ признателен “, „ обичан “, „ омекотен “ и „ удовлетворен “. По-малко от 1% от хората споделят, че се усещат неловко. Също по този начин е открито, че в случай че хората, които приказват по-често с непознати, освен вършат, само че и получават повече благи жестове назад.
Джилиан Сандстром от университета в Съсекс, която е в екипа, анализиращ резултатите, открива, че страховете от диалог с непознати нормално са голословни и хората са склонни да им се любуват повече, в сравнение с си дават сметка.
Според изнесените данни - страхът от неправилна интерпретация на благите жестове е по-слаб в Съединени американски щати, в сравнение с във Англия или страните от Африка. В Съединени американски щати потреблението на обществени мрежи е преграда пред проявата на сходни жестове.
Има още...
Освен добре познатите скали за премерване на другите аспекти на личността, благосъстоянието, съпричастността положителното у хората, се прави оценка посредством питане на хората какъв брой постоянно вършат благи жестове в всекидневието си. Разнообразието от отговорите е огромно, като някои хора почтено признават, че не са изключително благи, а други показват високи равнища на съпричастност към останалите. На въпроса по кое време за финален път са получили положително отношение, 16% от хората дават отговор „ през последния час “, а други 43% споделят „ през последния ден “. Това демонстрира, че без значение от възрастта на хората или местоживеенето им, актовете на са постоянно срещани.
8 апр 2022 | След месеци обработка на стенограми и разработка на интерфейса, гражданската платформа " Стража " към този момент действа.... Все още обаче съществуват бариери, които ни пречат да бъдем по-мили и те имат своето отражение в „ Тест за добрина “. Когато хората са помолени да класират лист с вероятни фактори, които ги възпират да правят положителни каузи на ежедневна база, те най-често дават отговор, че се опасяват, че дейностите им могат да бъдат изтълкувани неправилно.
Друга причина е, че изпитваме позор или терзание от отменяне.
Това изяснява за какво най-разпространеният благ жест, за който хората оповестяват, че вършат е „ да оказват помощ единствено когато насреща изискат помощ “. Това обаче може да значи и че действието е в огромна степен насилствено. Има ли благ жест в това да направиш нещо, за което си бил помолен? Въпреки сходни въпроси, които изникват в съзнанието, това е най-посочваният отговор. Може би се тормозим да предложим помощ, само че пък се радваме да я окажем, откакто сме сигурни, че индивидът насреща приветства тази реакция.
Има още едно изобретение, което може да хвърли светлина върху човешката въздържаност. Водещият фактор, обвързван с благите прояви, не е възрастта, нито месечният приходи, а личността. С помощта на скалата на премерване, известна като така наречен „ Големите пет “ характерности, излиза наяве, че най-милите хора са тези, декларирали като свои водещи качества „ вежливост “, „ неприкритост “ и „ словоохотливост “. Вероятно истината е някъде по средата. Тези хора не желаят безусловно да оказват помощ повече на другите, а просто демонстрират по-голяма храброст да работят.
Междувременно за тези, които се двоумят дали да оказват помощ, като окуражение може да послужат отговорите, които хората дават на въпроса по какъв начин са се почувствали след благ жест. Най-често употребяваните думи са „ благополучен “, „ признателен “, „ обичан “, „ омекотен “ и „ удовлетворен “. По-малко от 1% от хората споделят, че се усещат неловко. Също по този начин е открито, че в случай че хората, които приказват по-често с непознати, освен вършат, само че и получават повече благи жестове назад.
Джилиан Сандстром от университета в Съсекс, която е в екипа, анализиращ резултатите, открива, че страховете от диалог с непознати нормално са голословни и хората са склонни да им се любуват повече, в сравнение с си дават сметка.
Според изнесените данни - страхът от неправилна интерпретация на благите жестове е по-слаб в Съединени американски щати, в сравнение с във Англия или страните от Африка. В Съединени американски щати потреблението на обществени мрежи е преграда пред проявата на сходни жестове.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ