Превенцията на бременността има дълга история, която минава през много

Превенцията на бременността има дълга история, която минава през доста ефикасни, само че от време на време и смъртоносни способи, включващи разнообразни устройства, спермициди и орални контрацептиви.

Изненадващо, макар че този способ има неприятна известност на не доста ефикасен, в действителност е почти толкоз ефикасен, колкото и латексовите презервативи с периодичност на крах към 4%, спрямо 2% на презерватива.

Див морков

Преди Римската империя доказателствата сочат, че coitus interruptus е бил една от главните форми на контрацепция. Римляните обаче избират други способи, множеството от които са изгубени в историята, само че от историческите извори виждаме, че доста от тях са били много ефикасни. Известно е, че те са употребявали див морков, който към момента от време на време се употребява като форма на контрацепция в някои елементи на света като Индия, и е потвърдено, че има свойства, които понижават фертилността.

След рухването на Римската империя множеството способи за контрацепция излизат от процедура в западния свят, частично поради въздействието на християнството, защото контролът върху раждаемостта се преглежда като грешен от църквата. Около началото на 19 век обаче coitus interruptus се възражда и е една от водещите форми на контрацепция в света, до момента в който не са въведени модерните способи като презервативи и хапчета. Днес към 2,5% от международното население към момента употребява този способ, а почти 52% от хората са го употребявали най-малко един път.

Друг известен способ за контрацепция, който не е толкоз нов, колкото доста хора мислят, е презервативът. Ранните версии на презерватива не постоянно са покривали целия пенис и, несъмнено, сигурно не са били направени от латекс. Например, правенето на обич в Азия постоянно е разчитало на предмети, сходни на презервативи, които се слагат единствено за главата. Животинските тъкани са известен материал за направата на тези презервативи. Китайците през 70-те години на 19 век вършат своите от агнешки вътрешности, до момента в който японците използваха черупки на костенурки или рогата на някое животно.

За европейците, живеещи през средата на 18 век, вътрешностите на добитъка постоянно били желани за направата на презервативи. Работниците в кланиците, да вземем за пример, основават ранни презервативи от кожи за салами. Интересното е, че основателят на някои от най-популярните марки презервативи (които през днешния ден са известни под друго, общо име), в миналото е бил производител на салами, който през 80-те години на 19 век е произвеждал кондоми от агнешки вътрешности.

Първите презервативи са били изработвани и от плат. Има сведения, които допускат, че ранните египтяни живели към 1000 година прочие н. е. употребявали ленен плат по време на половия акт, с цел да се предпазят от заболявания. През 16 век европейците също накисват ленени обвивки в химически разтвор и ги изсушават преди приложимост. След като изсъхнат се нарязваха части от плата, с цел да покрият върха на пениса, а по-късно се задържат на място с панделка.

Правим огромен скок напред към едно от най-важните достижения на индустриализирания свят – вулканизацията на каучука на Чарлз Гудиър през 1839 година в последна сметка ще докара до основаването на първия презерватив от каучук през 1844 година Ивици от недопечен каучук се увиват към подобаващи формички, които по-късно се потопяват в химичен разтвор за сгъстяване на материала. Със период на валидност от няколко месеца и бидейки доста здрави, тези презервативи в действителност можеха да се употребяват наново!

През 1912 година се появява нов и усъвършенстван метод за произвеждане на презервативи – прибавя се бензин или бензол към каучука, с цел да се втечни. Презервативът от латекс беше публично изобретен през 1920 година и клиентите заобичват по-здравия, по-тънък материал със период на валидност пет години.

Евтините, лесни за приложимост и ефикасни за попречване на разпространяването на избрани болести, презервативите към този момент са една от най-популярните форми на контрацепция. Въпреки това и макар съществуването и на протокондомите от вътрешности, през огромна част от историята и лекотата и свободата на метода на вадене, хората въпреки всичко избират да намерят други способи за попречване на бременност, някои от които не са просто странни, а напряко рискови.

Тъй като исторически дамите са обсъждани като играещи по-значима роля при зачеване, броят на наличните варианти за надзор на раждаемостта при тях беше и доста по-голям… и сподели доста по-високо равнище на досетливост. Например, ранните местни и супозиторни контрацептиви включват маслиново масло, каша от нар, джинджифил и даже тютюнев сок, с които дамите намазвали в профил и / или вътре във вагината си като ранен спермицид ( химическа субстанция, която има за цел да понижи броя на живите сперматозоиди).

Според най-старата известна ни информация по отношение на контрола на раждаемостта – документ, който е на близо 4000 години: египетският гинекологичен папирус Кахун, който също е и първият прочут медицински текст в историята – дамите употребявали песари, направени от крокодилски тор и мед. Всъщност е много мъдро да се комбинират скотски фекалии с дейно антибактериално вещество. Освен че физически не разрешава на сперматозоидите да оплождат яйцеклетка, киселинните свойства на торта могат да послужат като ефикасен спермицид. В Индия по същия метод се употребява слоновата тор.

Друг способ, който текстът разказва, е потреблението на акациева гума, която е доста по-малко душевен отблъскваща и в действителност работи като спермицид. Той даже може да се откри в някои спермицидни артикули през днешния ден, за разлика от другото.

Парченца пютър

Бързо напред няколко хиляди години и през 1832 година доктор Чарлз Ноултън разпространява метода на впръскване на разнообразни субстанции със спринцовка като метод за контрацепция. Така в задачите Съединени американски щати дамите стартират да употребяват смесите му, които съдържат оцет, цинков сулфит и течен хлорид, с цел да предотвратят бременност. Едва след 1850 година, се появяват и спринцовките от твърди гума – преди този момент ранните спринцовки са правени от рог, кост или пютър (сплав най-вече от калай (85-99%), с малко количество примеси от мед, бисмут, антимон или сребро.).

Комплекти с разтвори за впръскване се продават през по-голямата част от 20 век. По едно време американските дами даже се обръщат към известния битов дезинфектант Lysol като способ за контрацепция. От 30-те до 60-те години Lysol е един от най-продаваните женски хигиенични артикули. Не единствено, че този метод обаче по-късно се оказа неефикасен, само че използването му също води и до неприятни странични резултати като инфектиране, раздразнение и чувство за парене на влагалището и шийката на матката.