Какво се случва, когато оставим мозъка ни да блуждае
В ново изследване бе разпознат присъщ модел на мозъчна интензивност, който се задейства, когато оставим мозъка ни да блуждае. Изследователите откриват, че моделите, наречени „ пулсации на остри вълни„, които се зараждат в мозъчните центрове, свързани с паметта, наподобява се появяват по-често, когато мозъкът ни е оставен да си фантазира свободно.
Човешкият разум е доста добър в това да основава лични развлечения. Според някои оценки до 30% от времето мозъкът ни въобще не се концентрира върху заобикалящата го среда, а се впуска в свои лични мислени полети на фантазията. Но учените знаят относително малко за това какво в действителност се случва в него по време на тези „ самогенерирани “ положения.
Една група пациенти е в неповторима позиция да помогне да се отговори на някои от тези въпроси. При някои хора с епилепсия медикаментозното лекуване не е дейно за прекъсване на пристъпите, тъй че може да се наложи да се обмисли хирургичен вид. Неврохирурзите може безусловно да отстранят частта от мозъка, в която стартират пристъпите, която е друга при другите хора, само че първо би трябвало деликатно да се наблюдава интензивността на органа, с цел да се уверят, че са отстранили вярната част.
Изследователи от Япония набират 10 пациенти, които чакат за такава интервенция, с цел да вземат участие в тяхното изследване. На всички тях са вградени електроди в мозъка, с цел да се наблюдава интензивността на пристъпите, в хипокампуса или парахипокампалната дипла – две области, които са надълбоко свързани с паметта.
В продължение на 10 дни пациентите са следени и са попълвали почасови въпросници за своите мисли и страсти. „ Искахме най-много да забележим дали можем да установим някакви връзки сред записаната мозъчна интензивност и това по какъв начин се усещат и мислят пациентите сега “, изяснява водещият създател Такамицу Ивата в изказване.
Засучането на пулсациите на остри талази се случвало по-често, „ когато настоящите мисли на участниците били по-ярки, по-малко преднамерено провокирани, имали повече мислени свойства и проявявали по-малко корелации с външния свят сега “, пишат създателите. Моделите също по този начин са били инициирани постоянно през нощта, тъй че евентуално по време на сън, когато мозъкът наложително не е фокусиран върху дадена задача.
„ Забележително е, че макар че нашето проучване е извършено напълно върху хора с епилепсия, ние направихме всичко допустимо да премахнем данните, свързани с епилепсията, тъй че резултатите да са използвани и за здрави хора “, споделя старшият създател Такуфуми Янагисава. „ Сходствата сред доста от нашите резултати и тези от предходни изследвания, които употребяват други типове или способи, демонстрират, че нашият метод е работил добре. “
Авторите заключават, че данните им оказват помощ да се поддържа хипотезата, че медиалният темпорален лоб на мозъка – където се намират хипокампусът и парахипокампусът – има значима роля в самогенериращите се положения. Според тях това би могло да има значими последствия при проучването на редица разнообразни положения и аспекти на човешкия опит, като да вземем за пример интелигентността и щастието.
Надяваме се, че по-нататъшни проучвания, учредени на тези способи, ще ни разрешат да разкрием повече от тайните на това какво прави човешкият мозък, когато не е директно фокусиран върху дадена задача.
