Най-големият пернат динозавър
Идеята, че птиците са динозаври, е изказана още в средата на XIX в., само че произходът им е доказан, когато светът открива фосил на археоптерикса през 1861 година Оттогава насам доказателства за пернати динозаври се появяват по цялата планета, само че понастоящем купата за максимален принадлежи на Yutyrannus huali.
Археоптерикси
Групата на тероподите, която дава началото на актуалните птици, е част от групата, известна като тиранораптори, която включва обичания на всички двукрак див звяр – тиранозавър рекс. Означава ли това, че той е бил перушинест? Интересен въпрос…
Намирали сме вкаменелости на рекс с сектори от кожата, тъй че най-малко знаем, че като възрастни те не са били изцяло оперени. Въпреки това, както разкри неотдавнашно изобретение на вкаменелост, имало е праисторически същества с люспеста кожа, сходна на тази на влечугите, които по-често свързваме с динозаврите, както и с по-мека кожа, сходна на тази на птиците, с пера.
Dilong paradoxus
Със сигурност са съществували пернати тиранозаври, вижте да вземем за пример Dilong paradoxus. Също яростен див звяр, въпреки и доста, доста по-малък, той е имал няколко черти, които са отразявали рекс, в това число огромни челюсти и компактно подредени предни зъби. Имал е и фино покритие от пера, което съгласно учените може да му е пособие да се топли.
След това се появява Yutyrannus huali, чието име безусловно значи „ хубав дръпнат деспот “. Той е разказан през 2012 година и става най-големият динозавър, откриван до момента, за който сме сигурни, че е имал пера, защото разполагаме с вкаменелости, предоставящи директни доказателства.
Имаме изкопаеми пера от опашката на Yutyrannus, само че евентуално е имало и други пернати колоси, за които към момента не сме намерили директни доказателства.
Дълъг към 9 метра и с тегло към 1400 кг, той е четири пъти по-тежък от предходния притежател на купата – бейпиаозавъра.
Все още се спори дали Yutyrannus huali е бил отчасти или изцяло оперен, само че знаем, че е имал протопера, които се разграничават от актуалните пера. Те са били дълги – към 20 сантиметра, съгласно Австралийския музей – които нямат бодличките, косъмчетата и кукичките, които виждаме в актуалните пера, само че се допуска, че са образували рошава четина, която е разрешавала на Yutyrannus да се топли в леден климат.
Ютираннус е живял преди към 125 милиона години при започване на креда, тъй че е допустимо перата като линия измежду тиранозаврите да са били изгубени по времето, когато се е появил Т. rex. Смята се, че бебето T. rex е било с размерите на териер и също може да е имало четина от пухкави протопера. След това, когато е достигнало тийнейджърските си години на напредък (когато размерите му се утрояват за не доста дълго време), перата може да са се намалявали до дребни петна, които биха могли да бъдат потребни при брачните ритуали.
Една от разумните аргументи да се съмняваме, че възрастните рексове са били пернати, се свежда до тяхната физиология: с израстването на един образец размерът му се е увеличавал доста повече от площта на повърхността му (кожата тоест), което значи, че – от метаболитна позиция – не би имало смисъл да бъде затрупан с пера, защото би било прекомерно горещо.
Проблемът на рекс не е бил в студеното, а тъкмо противоположното. Когато е бил бебе и е имал високо съответствие сред площта на повърхността и размера на тялото, той е би се възползвал от топлината на перата. Вероятно по тази причина те са еволюирали изобщо, като форма на терморегулация за дребни животни с огромна повърхнина, която ги затруднява да задържат топлината, създадена от телата им. Този метод обаче не е съвършен при гигантизъм и по тази причина перата са изгубени при някои групи, само че непокътнати при други, в това число при динозаврите, с които през днешния ден споделяме тази планета.
