Много хора си представят пустините далеч от морета и океани,

Много хора си показват пустините надалеч от морета и океани, само че най-сухите места на планетата постоянно се намират тъкмо до водна буря. Примери за това са известната чилийска пустиня Атакама и африканската Намиб, разпростряли се около крайбрежията на Атлантическия океан. Как да разбираем съществуването на толкоз сухи райони наоколо до големи водни запаси, написа осведомителният портал Scientific Interest.

Хидрологът Дейвид Кример от Университета в Невада акцентира основното значение на три фактора: циркулацията на атмосферата, особеностите на релефа и климатичните условия. Според Кример, пустинята се образува с помощта на взаимоотношението сред атмосферните процеси и географските особености на местността.

Земята е устроена по този начин, че най-силно се нагрява екваториалната зона, където слънчевите лъчи падат съвсем отвесно. Загрятият въздух се издига нагоре, създавайки области с намалено налягане, благоприятстващи преваляванията. Именно по тази причина екваториалните райони се характеризират с висока мокрота и гъста растителност, като да вземем за пример амазонската селва.

Въпреки това, възходящите потоци, достигайки избрана височина, се разгръщат странично и последователно...

Прочетете целия материал в cash.bg