Представете си (надяваме се без каквато и да е наслада):

Представете си (надяваме се без каквато и да е наслада): Земята претърпява огромно пагубно събитие, човешкият живот е премахнат от лицето на планетата и са останали единствено няколко типа живи същества.

В задачата се пита – кои бигха били тези типове?

Сега ще проучим петте най-големи кандидата.

На първо място в нашия лист е обичаното на всички ви микроскопично създание: тардиградът. За неговите качества в действителност има повече научна информация, в сравнение с наподобява на пръв взор.

Известно е, че тардиградите оцеляват в съвсем всяка рискова среда, която Земята може да им предложи, и съгласно National Geographic те са „ най-неунищожимото животно на света “. Тази гадинка може да си пробива път през пясъчни дюни, да оцелява при заледяване и даже да живее на огромна надморска височина.

Учените са открили, че протеин, наименуван Dsup, може да отбрани генетичния материал във всяка от клетките на тардиградата, създавайки дребен щит против рискови частици. Така те могат да оцелеят при високи равнища на радиация, каквито биха умъртвили множеството други същества – има даже догатки, че те могат да се намират на Луната.

Преминавайки към второто ни животно, би било срамно да не споменем скромната хлебарка. След като те са оживели след удара на метеорита, унищожил динозаврите, имат много положителни шансове да оцелеят и при идната световна злополука.

Част от повода за техния триумф е както размерът им, по този начин и питателните им привички. Те могат да се вмъкнват в дребни пукнатини, където малко други твари могат, с цел да се защитят, в това число в почвата. Освен това, вместо да разчитат на един тип източник на храна, те употребяват съвсем всичко, даже и да не е безусловно за ястие.

Хлебарките също по този начин са необикновено устойчиви на отрови като инсектициди, което ги прави едни от най-трудните за избавяне същества на Земята.

В взаимозависимост от изискванията на бедствието някои животни в действителност биха могли да извлекат изгода от такава една световната рецесия. Лешоядите да вземем за пример могат да оцелеят при зомби апокалипсис, а при съществуването на доста мъртва плът даже да се развиват. Те даже имат особено пригодени стомаси с киселина, способна да смила някои много неприятни бактерии, тъй че евентуално биха могли да се оправят и с вътрешностите на зомбитата.

Гренландска акула

Досега не сме обръщали внимание на морето. Там оцеляват всевъзможни искрено извънредно изглеждащи същества, които са особено приспособени за живот в тъмнината и рисковото налягане в дълбоките океански води. Макар че един евентуален апокалипсис може да провокира всевъзможни проблеми за океана, като да вземем за пример окиселяване или рисково повишаване на морското ниво, някои същества могат напълно умерено да оцелеят.

Гренландските акули са извънредно дълголетни, като се знае за човеци, претърпели повече от 400 години. Значи те са претърпели и двете международни войни и опитите с нуклеарни оръжия. Освен това акулите са съществували на Земята още преди дърветата и преди Сатурн да има пръстени, тъй че има огромна възможност най-малко един от 500-те типа да оцелее и идващия разгром.

Опитът да се включат по-големи животни в този лист е изключително сложен – доста от тях са развили изключително нишови акомодации и не биха оживели в местообитание, променено от световно злополучие. Мечка, която може да спи зимен сън, би имала потребност от доста храна, с цел да оцелее, откакто завърши със спането.

Императорските пингвини обаче могат да оцелеят при някои от най-жестоките рискови температури, които Антарктика може да им предложи, в това число скорост напразно от 200 км/ч и температури от -50°C. Освен това те могат да изкарат няколко седмици без храна, като употребяват мастните си ресурси. Те населяват едни от най-отдалечените региони на Земята и заради това биха могли да избегнат разпространяването на зомбита или заболявания.