Да избереш Путин, означава да се биеш за олио цял живот!
Някак прикрихме това и заблудихме Запада. Заблудихме даже себе си, че сме част от Европа от епохи. Реалността е, че сме ориент с детайли на византийско-османска просвета, като и двата детайла не престават да водят война между тях и до през днешния ден. Имаме светли проблясъци в региона на изкуството, имаме даже някои национални добродетели. Но нямаме критерии за напредък и дъно, за изменничество и персонална полза.
Сюжетът „ Олио “. Стотици хора на унизителни опашки: нерви, викове, безпорядък. Човек умря там, в борбата за бутилка лой, във войната за оцеляване!
И изплуват политици, които приказват за далавера, за насъбран запас, за подаване на клюки, с апели за здрав разсъдък.
Това сме го гледали и слушали десетки пъти. Животът ни мина в сходни епизоди, трансформирали най-ценното, обещано свише на индивида във възел от нерви, тествания, терзания, мъка…
Реалността я знаем. В неделя ГЕРБ организира национално заседание за избор на нов водач, тоест избор на остарелия водач за нов. Чудесен подарък за Борисов е в навечерието на неговия избор да има фрагменти с тълпи, борещи се със зъби и нокти за бутилка олио. При нас такива неща нямаше. Ние се оправяме с проблемите за час-два. Тия, сегашните, крадат както и „ по турско не се е крало “. Борисов друго не може да измисли, тъй като е ослепителен представител на постсъветския мафиотско-олигархичен модел.
Но освен той. За трийсетина години допуснахме да сме най-бедната страна в Европа, с най-ниски заплати и пенсии. Най-умиращо население. Най-висока заболеваемост и най-лоша здравна система. Най-умиращи. Най-неграмотни. Най-пиещи, пушещи и ползващи дрога измежду младежите. Най-скапани пътища, цялостна съсипия на стопанската система, разпад на селското стопанство, заличаване на селото. В резултат – 2,5 млн българи потърсили избавление в чужбина - най-вече емигранти на глава от популацията в света.
Членове сме на НАТО и Европейски Съюз, само че лъскаме ботуша на Путин. Пъчим се с героични легенди от историята, само че през днешния ден веем непознато знаме на Шипка.
Сърбия, Румъния, Хърватска, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония – всички те си стъпиха на краката и поеха напред в икономическо и обществено развиване. За Гърция и Турция да не приказваме. За някогашните ни събратя от Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт да не приказваме.
Ние останахме последни. На дъното. И се бием за олио. Преди това за гориво. Утре за брашно, ориз или фасул. Но по какъв начин да е друго, като пенсионери би трябвало да живеят с 300-400 лв.? С мизерни заплати да се гледа семейство? С корупция, която умъртвява ден след ден останалите живи български кафези и трансформира генетичния код в националната ДНК!
Това си има име: постсъветски, мафиотско-олигархичен модел. Този модел има три стълба, на които съществува: деспот, ултра богата каста и крепостни. Дори през османското господство не сме изпитали тази антихуманна субстанция. Български политици и управленци обаче постановяваха този модел, рожба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Държавна сигурност, безпощадно и безочливо години наред.
А ние мълчахме.
И в този момент се бием за олио!
Сълзи няма да ни останат, да се оплачем сами…
Ще ни простят ли поколенията? Не, няма. И с съображение.
Огнян Стефанов
Сюжетът „ Олио “. Стотици хора на унизителни опашки: нерви, викове, безпорядък. Човек умря там, в борбата за бутилка лой, във войната за оцеляване!
И изплуват политици, които приказват за далавера, за насъбран запас, за подаване на клюки, с апели за здрав разсъдък.
Това сме го гледали и слушали десетки пъти. Животът ни мина в сходни епизоди, трансформирали най-ценното, обещано свише на индивида във възел от нерви, тествания, терзания, мъка…
Реалността я знаем. В неделя ГЕРБ организира национално заседание за избор на нов водач, тоест избор на остарелия водач за нов. Чудесен подарък за Борисов е в навечерието на неговия избор да има фрагменти с тълпи, борещи се със зъби и нокти за бутилка олио. При нас такива неща нямаше. Ние се оправяме с проблемите за час-два. Тия, сегашните, крадат както и „ по турско не се е крало “. Борисов друго не може да измисли, тъй като е ослепителен представител на постсъветския мафиотско-олигархичен модел.
Но освен той. За трийсетина години допуснахме да сме най-бедната страна в Европа, с най-ниски заплати и пенсии. Най-умиращо население. Най-висока заболеваемост и най-лоша здравна система. Най-умиращи. Най-неграмотни. Най-пиещи, пушещи и ползващи дрога измежду младежите. Най-скапани пътища, цялостна съсипия на стопанската система, разпад на селското стопанство, заличаване на селото. В резултат – 2,5 млн българи потърсили избавление в чужбина - най-вече емигранти на глава от популацията в света.
Членове сме на НАТО и Европейски Съюз, само че лъскаме ботуша на Путин. Пъчим се с героични легенди от историята, само че през днешния ден веем непознато знаме на Шипка.
Сърбия, Румъния, Хърватска, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония – всички те си стъпиха на краката и поеха напред в икономическо и обществено развиване. За Гърция и Турция да не приказваме. За някогашните ни събратя от Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт да не приказваме.
Ние останахме последни. На дъното. И се бием за олио. Преди това за гориво. Утре за брашно, ориз или фасул. Но по какъв начин да е друго, като пенсионери би трябвало да живеят с 300-400 лв.? С мизерни заплати да се гледа семейство? С корупция, която умъртвява ден след ден останалите живи български кафези и трансформира генетичния код в националната ДНК!
Това си има име: постсъветски, мафиотско-олигархичен модел. Този модел има три стълба, на които съществува: деспот, ултра богата каста и крепостни. Дори през османското господство не сме изпитали тази антихуманна субстанция. Български политици и управленци обаче постановяваха този модел, рожба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Държавна сигурност, безпощадно и безочливо години наред.
А ние мълчахме.
И в този момент се бием за олио!
Сълзи няма да ни останат, да се оплачем сами…
Ще ни простят ли поколенията? Не, няма. И с съображение.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ