Император Константин е владетелят, който обявява свободата на християнската вяра

Император Константин е владетелят, който афишира свободата на християнската религия - през 313 година издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия.

 

Той цари в Рим (от 306 до 337 г.) и Византия (от 324 до 337 г.)

Защитава християнската вяра по време, когато езическият свят заплашва с огън и меч да изтрие от лицето на земята самото име християнин - в края на III и началото на IV век. Свиква Първия космополитен събор през 325 година срещу ереста на Арий.

 

В историята той остава като Константин Велики, а в християнството е уважаван като Равноапостолен.

 

Майка му, кралица Елена, остава в паметта на поколенията с благочестивия си метод на живот. В житието на двамата равноапостоли се показва, че по неин почин е бил открит Кръстът Господен на Голгота.

Тя отива на поклонение по местата, където е живял Христос и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Построява манастири.

 

Заради делата си в отбрана на християнската вяра императорът и неговата майка са канонизирани за светци.

 

В националната традиция днешният ден е отдаден и на нестинарството.