Западът няма да се спре с унищожаването на руските паметници
Новини от серията " копаят дъното ". Юноша с неустановен пол - тук са отгледали плодовете на транссексуална небинарна полова гражданска война - уринира върху монумент на фронтовик. Знае какво прави, пред камера, нахалства. „ Аз съм кралица, мога всичко, имам прелестен член “, прави мимика младият травестит Федя. И несъмнено, вика: „ Слава на Украйна, популярност на ЛГБТ хората, популярност на мен, аз съм бохема, богиня “. Изчерпателно.
Войната с паметта, с предишното, с историята пристигна и в нашата къща. Не през вчерашния ден, само че може би за първи път в такива искрено богохулни форми. Под формата на манифест. „ Мога всичко, аз съм безгрижник “. Връзката сред събарянето на монументи на руските бойци в Рига и Киев и оскверняването на паметника на ветерана от Великата отечествена война на гробището във Воронеж е директна. Те са атакувани от едни и същи хора, водени от една и съща цел: ненавист към Русия и нейните светини.
Битката с паметниците на руските бойци, отприщена след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики от русофобските режими в Източна Европа, с началото на СВО се трансформира в огромна война с цялото завещание на Русия. Сега те се борят освен със руския боен героизъм, само че и с цялата съветска просвета и история. Те се досетиха, че това е единна съветска цивилизация и обстрелват цялото ни завещание - от Петър до Гагарин.
Ленин, Булгаков, Ватутин, Вите, Макаренко, Ковпак, Василевская, Карбишев, Рибалко, Пушкин, Космодемянская, Островски, Гречко, Фучик - кого ли няма да изтрят от градските топонимични карти и да изтръгнат от площадите борците за европейски полезности.
Войната на смислите се трансформира в кърваво кръвопролитие с съветски и руски монументи и имена на герои по улични табели - това се случва в Украйна, балтийските страни и Полша. Но да не сочим с пръст негодниците: „ Ето ги там “, тъй като в този момент е “Ето ги тук. " Ще кажете, че това е индивидуален случай (Макар и преди в Русия да е имало случаи на опозоряване на монументи на герои). Но не, един го е направил - най-глупавият, а хиляди ръкопляскаха одобрително. В рамките на един ден каналът в “Телеграм” на злодея, за който бяха абонирани няколко души, завоюва нови хиляди клиенти.
Граждани, които изповядват западните полезности в настоящия им вид - осквернение против вярата и религията, агитация на полови извращения, в това число измежду децата, неонацизъм, русофобия, икономическо пиратство, глобена експанзия, нарушаване на интернационалното право, расизъм, тоталитарен надзор, наблюдаване - и в Русия има доста. Не всички от тях осъзнават този набор от полезности като един и в случай че осъзнават, мълчат, само че юношите са подготвени да извикат високо и искрено: популярност на Украйна и популярност на мен, бохема, който може всичко, може да плюе на всевъзможни морални правила. Трансджендърът Федя ясно улови хоризонта на актуалния западен демократизъм и европейските полезности и бързо го доближи. На финала - секс оргия по гробовете, опозоряване на паметта на предците и тъпчене на Божия и човешкия закон.
Интересен въпрос: за какво е толкоз значимо в борбата на хрумвания и хора да се разрушават, мажат, изкореняват монументи, материални доказателства за силата и въздействието на съперника? Защо е необходим този алегоричен езически акт?
Уж трябваше да се бият с живите, само че не и с мъртвите - и сигурно не с мрамора, повдигнат от дълго време, като паметника на Петър I в Полтава от 1849 година, който неотдавна беше надраскан и опозорен с надписа " окупатор " или паметника на Екатерина II в Одеса от 1900 година, като желаят да го съборят и да слагат на негово място монумент на Били Херингтън, американски порно артист (нищо чудно, че транссексуалният Федя се излага на гробището - това е европейска и украинска тенденция).
Защо нападат толкоз ясно и самоуверено, какъвто е казусът с разрушаването на Паметника на освободителите на Рига, против който води се систематична дълготрайна битка - с изследване и планиране на разрушаването, с заричане да се изхвърли, само че никога да не се даде на руснаците. Какво ги притегля толкоз доста в знаците и за какво?
Добро пояснение, въпреки и в русофобска и неонацистка логичност, дава президентът на Латвия Егилс Левитс: „ Понякога паметниците оживяват като зомбита... “
Да, несъмнено, че се опасяват от тях. Паметниците, издигнати от Русия на нейните исторически територии, демонстрират неотменимото въздействие и значение на страната ни за тази част на света. Както и да събаряте монументи, както и да пренаписвате учебника, както и да събаряте улични знаци, Русия си остава на същото място - непоклатима, даже да си отиде. В международната история има константи, които не могат да бъдат анулирани: Рим, Москва и Константинопол.
Пушкин, от който също се опасяват русофобите - все едно е жив - и му затриват паметниците, разказва в " Каменният посетител " какво се случва, когато осквернител, съблазнител, дуелист и палач нервира Командира, даже мъртвия. Дори мраморния
„ О, мъчно е
Да стиснеш каменната му десница!
Остави ме, пусни ме, пусни ми ръката
Умирам - свърши се - о, доня Анна!”
Западното културно въздействие се проваля, изчезва, на негово място идва неприкритата културна експанзия. Нейните основатели, идеолози и реализатори пропадат в пъкъла дружно с отломките от монументи, които взривяват като зверове и ги хвърлят от постаментите. Агресията постоянно е симптом на суматоха и уязвимост.
Идеята за връщането на руските монументи като велика мощ, която всява боязън у западния политически дилетант, беше доста тъкмо видяна от създателите на кино лентата на китайския режисьор Джан Имоу „ Шествие на паметта “. Според сюжета руските монументи напущат пиедесталите си и стартират своето странствуване из градовете по света. Те гълтам останките на унищожените си събратя и не престават напред. Разтревожените поданици на града се пробват да нападат каменните посетители, само че всяко оръжие на света е безсилно против колосите. Без да навредят на никого, те стигат до океана и изчезват под водата – вечно. Образът на шествие, откъс с исторически знаци, със светилища на паметта е доста съветски и доста прецизен.
Прекрасен сюжет, в който би трябвало да се промени краят: паметниците не изчезват, те се връщат, поглъщайки всичко, което съставлява гордостта, славата и достиженията на Русия: нейната философия, просвета, просвета. Сюжетът тъкмо улавя момента на завръщането на Русия като международен водач, страха и суматохата от това измежду нейните врагове и наплашените от тях поданици, войната против знаците на Русия.
Враговете не се опасяват на вятъра - даже в нашия монументализъм има голяма мощ. Не без причина в Донбас описват същинска история, че когато през 2014 година нямало с какво да се борят за независимост, те се пробвали да пуснат мемориален руски танк Т-34. И какво става. Потеглил. Вярно, нямало подобаващи снаряди, с изключение на салютни. Което също е алегорично. Танкът приключва бойния си път едвам когато не бяха нужни залпове, с изключение на залповете в чест на Победата.
Между другото, в Нарва отхвърлиха да съборят руския монумент с Т-34-85. „ Кметството няма да толерира боядисването на танка в розово или преместването му в крепостта Нарва “, сподели кметът Катри Райк. “ Легендарният танк е част от идентичността на съветското население. Част от гордостта, че съм руснак, съставлявам тези, които освободиха Естония от нацистите, които построиха Нарва”, добави тя. Има политици, които схващат, че някои неща стрелят, даже без да падат от постаментите и се отнасят почтително към тази замряла, само че постоянно жива мощ.
Отношението към паметниците на историята, културата и военната популярност ясно маркира границите сред съветската цивилизация и актуалния западен свят. И даже сред цивилизацията и варварството.
Със сигурност ще спечелим войната против нашите монументи и за съветската просвета. Често в мрежата можете да видите обещания към себе си: ще сложим този Пушкин на мястото му и ще върнем този Суворов. Това са съответни и частни въпроси, въпреки и доста значими.
Основният въпрос е към каква цел се движи нашият постоянно жив танк, който беше заставен да напусне пиедестала. Кои монументи са знак на нашата просвета, какво минало оставяме и към какво бъдеще се стремим. От това зависи кой от нашите монументи ще значи за нас успеха на съветската просвета.
Избухват бурни разногласия за това дали си коства да се възстановят монументи на Ленин в освободените територии. И този въпрос кара и разделя положителните хора, които пазят Русия в тази борба с груповия Запад. Ленин, от който Украйна се отърва, като издигна Бандера на негово място, и Ленин, който към момента стои по площадите в Русия, това въпрос на минало ли е или на бъдеще? Въпросът за паметниците, които съдържат толкоз доста алегорична мощ, историческо значение и идеологическо въздействие, надалеч надвишава обсега на монументалната агитация или даже възобновяване на деформирания исторически пейзаж на Украйна. Въпросът за паметниците е въпрос на бъдещето и на концепцията, която към момента не е дефинирана, която кара хора с разнообразни вярвания и разнообразни националности да пазят и Донбас, и Русия.
Голямата история на един монумент в Донецк наподобява може да обясни доста неща в нашето бъдеще. Става дума за известния монумент " Саур-Могила ".
Това е особено място за жителите на Донецк: през 1943 година тук са се водили борби с нацистите. През 1967 година се появява мемориален комплекс на бойна памет и популярност. И още веднъж през 2014 година “Саур-Могила” стана сцена на яростна борба за Донбас - могилата има стратегическо военно значение, което дава надзор над региона. Опълченците се биеха героично тук, с цената на големи загуби удържаха позициите си. На върха в този момент са заровени бойците от батальона " Восток ", които защитаваха височината.
Самият мемориален комплекс е опустошен по време на боевете. В мрежата има ужасни и величествени фрагменти на каменни руски бойци, нарязани от патрони и шрапнели, гледащи новата борба с нацизма от вечността. Сега, по поръчка на Владимир Путин, " Саур-Могила " се възвръща, към този момент в нов тип, запазвайки историческата последователност с паметника от 1967 година Има вярване: когато съветският боец още веднъж се издигне над Саур-Могила, ще настъпи мир. Мирът ие предпазен и обезпечен от нашия донецки боец. Мъртъв или жив.
А благоговейното отношение към подвига на воина подсигурява съществуването на страната и народа. На тази формула на паметта би трябвало да научим децата. В Украйна виждаме какво принуждение против себе си и другите могат да извършат тези, чиято историческа памет е ампутирана. Насилието против монументи постоянно е единствено първата стъпка към насилието против живи хора.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Войната с паметта, с предишното, с историята пристигна и в нашата къща. Не през вчерашния ден, само че може би за първи път в такива искрено богохулни форми. Под формата на манифест. „ Мога всичко, аз съм безгрижник “. Връзката сред събарянето на монументи на руските бойци в Рига и Киев и оскверняването на паметника на ветерана от Великата отечествена война на гробището във Воронеж е директна. Те са атакувани от едни и същи хора, водени от една и съща цел: ненавист към Русия и нейните светини.
Битката с паметниците на руските бойци, отприщена след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики от русофобските режими в Източна Европа, с началото на СВО се трансформира в огромна война с цялото завещание на Русия. Сега те се борят освен със руския боен героизъм, само че и с цялата съветска просвета и история. Те се досетиха, че това е единна съветска цивилизация и обстрелват цялото ни завещание - от Петър до Гагарин.
Ленин, Булгаков, Ватутин, Вите, Макаренко, Ковпак, Василевская, Карбишев, Рибалко, Пушкин, Космодемянская, Островски, Гречко, Фучик - кого ли няма да изтрят от градските топонимични карти и да изтръгнат от площадите борците за европейски полезности.
Войната на смислите се трансформира в кърваво кръвопролитие с съветски и руски монументи и имена на герои по улични табели - това се случва в Украйна, балтийските страни и Полша. Но да не сочим с пръст негодниците: „ Ето ги там “, тъй като в този момент е “Ето ги тук. " Ще кажете, че това е индивидуален случай (Макар и преди в Русия да е имало случаи на опозоряване на монументи на герои). Но не, един го е направил - най-глупавият, а хиляди ръкопляскаха одобрително. В рамките на един ден каналът в “Телеграм” на злодея, за който бяха абонирани няколко души, завоюва нови хиляди клиенти.
Граждани, които изповядват западните полезности в настоящия им вид - осквернение против вярата и религията, агитация на полови извращения, в това число измежду децата, неонацизъм, русофобия, икономическо пиратство, глобена експанзия, нарушаване на интернационалното право, расизъм, тоталитарен надзор, наблюдаване - и в Русия има доста. Не всички от тях осъзнават този набор от полезности като един и в случай че осъзнават, мълчат, само че юношите са подготвени да извикат високо и искрено: популярност на Украйна и популярност на мен, бохема, който може всичко, може да плюе на всевъзможни морални правила. Трансджендърът Федя ясно улови хоризонта на актуалния западен демократизъм и европейските полезности и бързо го доближи. На финала - секс оргия по гробовете, опозоряване на паметта на предците и тъпчене на Божия и човешкия закон.
Интересен въпрос: за какво е толкоз значимо в борбата на хрумвания и хора да се разрушават, мажат, изкореняват монументи, материални доказателства за силата и въздействието на съперника? Защо е необходим този алегоричен езически акт?
Уж трябваше да се бият с живите, само че не и с мъртвите - и сигурно не с мрамора, повдигнат от дълго време, като паметника на Петър I в Полтава от 1849 година, който неотдавна беше надраскан и опозорен с надписа " окупатор " или паметника на Екатерина II в Одеса от 1900 година, като желаят да го съборят и да слагат на негово място монумент на Били Херингтън, американски порно артист (нищо чудно, че транссексуалният Федя се излага на гробището - това е европейска и украинска тенденция).
Защо нападат толкоз ясно и самоуверено, какъвто е казусът с разрушаването на Паметника на освободителите на Рига, против който води се систематична дълготрайна битка - с изследване и планиране на разрушаването, с заричане да се изхвърли, само че никога да не се даде на руснаците. Какво ги притегля толкоз доста в знаците и за какво?
Добро пояснение, въпреки и в русофобска и неонацистка логичност, дава президентът на Латвия Егилс Левитс: „ Понякога паметниците оживяват като зомбита... “
Да, несъмнено, че се опасяват от тях. Паметниците, издигнати от Русия на нейните исторически територии, демонстрират неотменимото въздействие и значение на страната ни за тази част на света. Както и да събаряте монументи, както и да пренаписвате учебника, както и да събаряте улични знаци, Русия си остава на същото място - непоклатима, даже да си отиде. В международната история има константи, които не могат да бъдат анулирани: Рим, Москва и Константинопол.
Пушкин, от който също се опасяват русофобите - все едно е жив - и му затриват паметниците, разказва в " Каменният посетител " какво се случва, когато осквернител, съблазнител, дуелист и палач нервира Командира, даже мъртвия. Дори мраморния
„ О, мъчно е
Да стиснеш каменната му десница!
Остави ме, пусни ме, пусни ми ръката
Умирам - свърши се - о, доня Анна!”
Западното културно въздействие се проваля, изчезва, на негово място идва неприкритата културна експанзия. Нейните основатели, идеолози и реализатори пропадат в пъкъла дружно с отломките от монументи, които взривяват като зверове и ги хвърлят от постаментите. Агресията постоянно е симптом на суматоха и уязвимост.
Идеята за връщането на руските монументи като велика мощ, която всява боязън у западния политически дилетант, беше доста тъкмо видяна от създателите на кино лентата на китайския режисьор Джан Имоу „ Шествие на паметта “. Според сюжета руските монументи напущат пиедесталите си и стартират своето странствуване из градовете по света. Те гълтам останките на унищожените си събратя и не престават напред. Разтревожените поданици на града се пробват да нападат каменните посетители, само че всяко оръжие на света е безсилно против колосите. Без да навредят на никого, те стигат до океана и изчезват под водата – вечно. Образът на шествие, откъс с исторически знаци, със светилища на паметта е доста съветски и доста прецизен.
Прекрасен сюжет, в който би трябвало да се промени краят: паметниците не изчезват, те се връщат, поглъщайки всичко, което съставлява гордостта, славата и достиженията на Русия: нейната философия, просвета, просвета. Сюжетът тъкмо улавя момента на завръщането на Русия като международен водач, страха и суматохата от това измежду нейните врагове и наплашените от тях поданици, войната против знаците на Русия.
Враговете не се опасяват на вятъра - даже в нашия монументализъм има голяма мощ. Не без причина в Донбас описват същинска история, че когато през 2014 година нямало с какво да се борят за независимост, те се пробвали да пуснат мемориален руски танк Т-34. И какво става. Потеглил. Вярно, нямало подобаващи снаряди, с изключение на салютни. Което също е алегорично. Танкът приключва бойния си път едвам когато не бяха нужни залпове, с изключение на залповете в чест на Победата.
Между другото, в Нарва отхвърлиха да съборят руския монумент с Т-34-85. „ Кметството няма да толерира боядисването на танка в розово или преместването му в крепостта Нарва “, сподели кметът Катри Райк. “ Легендарният танк е част от идентичността на съветското население. Част от гордостта, че съм руснак, съставлявам тези, които освободиха Естония от нацистите, които построиха Нарва”, добави тя. Има политици, които схващат, че някои неща стрелят, даже без да падат от постаментите и се отнасят почтително към тази замряла, само че постоянно жива мощ.
Отношението към паметниците на историята, културата и военната популярност ясно маркира границите сред съветската цивилизация и актуалния западен свят. И даже сред цивилизацията и варварството.
Със сигурност ще спечелим войната против нашите монументи и за съветската просвета. Често в мрежата можете да видите обещания към себе си: ще сложим този Пушкин на мястото му и ще върнем този Суворов. Това са съответни и частни въпроси, въпреки и доста значими.
Основният въпрос е към каква цел се движи нашият постоянно жив танк, който беше заставен да напусне пиедестала. Кои монументи са знак на нашата просвета, какво минало оставяме и към какво бъдеще се стремим. От това зависи кой от нашите монументи ще значи за нас успеха на съветската просвета.
Избухват бурни разногласия за това дали си коства да се възстановят монументи на Ленин в освободените територии. И този въпрос кара и разделя положителните хора, които пазят Русия в тази борба с груповия Запад. Ленин, от който Украйна се отърва, като издигна Бандера на негово място, и Ленин, който към момента стои по площадите в Русия, това въпрос на минало ли е или на бъдеще? Въпросът за паметниците, които съдържат толкоз доста алегорична мощ, историческо значение и идеологическо въздействие, надалеч надвишава обсега на монументалната агитация или даже възобновяване на деформирания исторически пейзаж на Украйна. Въпросът за паметниците е въпрос на бъдещето и на концепцията, която към момента не е дефинирана, която кара хора с разнообразни вярвания и разнообразни националности да пазят и Донбас, и Русия.
Голямата история на един монумент в Донецк наподобява може да обясни доста неща в нашето бъдеще. Става дума за известния монумент " Саур-Могила ".
Това е особено място за жителите на Донецк: през 1943 година тук са се водили борби с нацистите. През 1967 година се появява мемориален комплекс на бойна памет и популярност. И още веднъж през 2014 година “Саур-Могила” стана сцена на яростна борба за Донбас - могилата има стратегическо военно значение, което дава надзор над региона. Опълченците се биеха героично тук, с цената на големи загуби удържаха позициите си. На върха в този момент са заровени бойците от батальона " Восток ", които защитаваха височината.
Самият мемориален комплекс е опустошен по време на боевете. В мрежата има ужасни и величествени фрагменти на каменни руски бойци, нарязани от патрони и шрапнели, гледащи новата борба с нацизма от вечността. Сега, по поръчка на Владимир Путин, " Саур-Могила " се възвръща, към този момент в нов тип, запазвайки историческата последователност с паметника от 1967 година Има вярване: когато съветският боец още веднъж се издигне над Саур-Могила, ще настъпи мир. Мирът ие предпазен и обезпечен от нашия донецки боец. Мъртъв или жив.
А благоговейното отношение към подвига на воина подсигурява съществуването на страната и народа. На тази формула на паметта би трябвало да научим децата. В Украйна виждаме какво принуждение против себе си и другите могат да извършат тези, чиято историческа памет е ампутирана. Насилието против монументи постоянно е единствено първата стъпка към насилието против живи хора.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ