Геогри Милков: Българите водим всекидневна война един с друг
Журналистът Георги Милков с коментар за война та в Украйна.
В края на предишния месец написах тук, че България би могла да бъде положително място за мир ни договаряния сред Русия и Украйна. Радвам се, че сходна концепция (ни минимум не изисквам за авторство) към този момент е издигната на държавно ниво, откакто президентът Румен Радев разгласи през днешния ден, че България би могла да семейства на бъдеща лидерска среща сред Русия и Украйна.
Стотиците мнения, които фейсбук постът ми провокира преди две седмици, бяха разграничени сред пъкъл мир ации за сходна опция и безапелационни отзиви, че България няма потенциал за такова нещо. Кой щял да води договарянията и така нататък Истината е, че за домакинство на мир ни договаряния се изисква най-много политическа воля и кураж. Останалото е логистика. Никой не чака български държавни лица да договарят. От нас се желае единствено да предоставим мястото и удобствата подобен диалог да може да се състои в подобаващия миг.
Има обаче нещо, от която бихме могли да се възползваме. Като да вземем за пример да поканим (или да се присъединим към) близка страна сътрудник, обиграна във воденето на всевъзможни договаряния. Като Израел да вземем за пример. Израелският министър председател Нафтали Бенет се срещна с съветския президент Влади мир Путин и беседва по телефона с украинския президент Зеленски. Той към този момент е във вътрешността в това ходатайство. Но България просто е по-близо до страните в спора. Във всяко отношение, най-малкото чисто географски. Да не приказваме, че руснаци и украинци дружно са ни освобождавали (1878 г.) и дружно са ни окупирали (1944 г.) По-близки и по-равноотдалечени от нас надали ще намерят.
Та на концепцията за българо-израелска посредническа кооперация - България , както и Израел в тази ситуация, е водена от един извънредно сериозен претекст да взе участие в търсенето на мир само че решение. И ние, и израелците имаме по към 150-200 хиляди души в Украйна , които назоваваме свои сънародници. А това не е дребна причина, съгласете се.
Преди две седмици огромна част от мненията под поста ми бяха отдадени на това за какво България не може да бъде място за мир ни договаряния сред Русия и Украйна. Защото сме натовци, твърдеше едната половина. А другата - тъй като сме огромни путинисти. А като се замислите даже този еквилибриум на несъгласието само потвърждава какъв брой сме подобаващи.
В последна сметка дори да не посрещнем Путин и Зеленски в България , ще ви кажа за какво имаме потребност даже от самата концепция за мир ни договаряния у нас. Защото не знам дали можем да сдобрим елементарно руснаци и украинци, само че знам, че имаме отчайваща потребност да по мир им сами себе си. Ние българите, които водим непрекъсната, всекидневна война един с различен за всичко и то от години. Ние самите имаме потребност от мир ни договаряния. И нека най-после се по мир им.
В края на предишния месец написах тук, че България би могла да бъде положително място за мир ни договаряния сред Русия и Украйна. Радвам се, че сходна концепция (ни минимум не изисквам за авторство) към този момент е издигната на държавно ниво, откакто президентът Румен Радев разгласи през днешния ден, че България би могла да семейства на бъдеща лидерска среща сред Русия и Украйна.
Стотиците мнения, които фейсбук постът ми провокира преди две седмици, бяха разграничени сред пъкъл мир ации за сходна опция и безапелационни отзиви, че България няма потенциал за такова нещо. Кой щял да води договарянията и така нататък Истината е, че за домакинство на мир ни договаряния се изисква най-много политическа воля и кураж. Останалото е логистика. Никой не чака български държавни лица да договарят. От нас се желае единствено да предоставим мястото и удобствата подобен диалог да може да се състои в подобаващия миг.
Има обаче нещо, от която бихме могли да се възползваме. Като да вземем за пример да поканим (или да се присъединим към) близка страна сътрудник, обиграна във воденето на всевъзможни договаряния. Като Израел да вземем за пример. Израелският министър председател Нафтали Бенет се срещна с съветския президент Влади мир Путин и беседва по телефона с украинския президент Зеленски. Той към този момент е във вътрешността в това ходатайство. Но България просто е по-близо до страните в спора. Във всяко отношение, най-малкото чисто географски. Да не приказваме, че руснаци и украинци дружно са ни освобождавали (1878 г.) и дружно са ни окупирали (1944 г.) По-близки и по-равноотдалечени от нас надали ще намерят.
Та на концепцията за българо-израелска посредническа кооперация - България , както и Израел в тази ситуация, е водена от един извънредно сериозен претекст да взе участие в търсенето на мир само че решение. И ние, и израелците имаме по към 150-200 хиляди души в Украйна , които назоваваме свои сънародници. А това не е дребна причина, съгласете се.
Преди две седмици огромна част от мненията под поста ми бяха отдадени на това за какво България не може да бъде място за мир ни договаряния сред Русия и Украйна. Защото сме натовци, твърдеше едната половина. А другата - тъй като сме огромни путинисти. А като се замислите даже този еквилибриум на несъгласието само потвърждава какъв брой сме подобаващи.
В последна сметка дори да не посрещнем Путин и Зеленски в България , ще ви кажа за какво имаме потребност даже от самата концепция за мир ни договаряния у нас. Защото не знам дали можем да сдобрим елементарно руснаци и украинци, само че знам, че имаме отчайваща потребност да по мир им сами себе си. Ние българите, които водим непрекъсната, всекидневна война един с различен за всичко и то от години. Ние самите имаме потребност от мир ни договаряния. И нека най-после се по мир им.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ