Името на Мати Пинкас /1921- 2016/ е свързано с един

Името на Мати Пинкас /1921- 2016/ е обвързвано с един от най- мощните
интервали от историята на националната ни оперна сцена – от началото на
петдесетте до края на седемдесетте години на предишното столетие. Време,
когато репертоарът бе извънредно богат, спектакли имаше всеки ден и
най- основното равнището им беше високо, а залата постоянно цялостна. Време на
напредък, на креативен разгар, на създаване на мощен ансамблов спектакъл,
което може несъмнено да се каже и за днешния ден на Софийската
опера, в този момент измежду дребното наши културни институти, които макар
компликациите и рецесията не престават сполучливо своите търсения,
предначертания си път.
Мати Пинкас е родена на 11 август 1921 година, под знака на Лъва в
София, в еврейско семейство. Родителите ѝ са образовани хора, с пиетет
към изкуствата. Баща ѝ умира млад. Семейството живее мъчно и оскъдно.

Майка ѝ, културна, високообразована жена, я вкарва в прелестния свят
на музиката. Четиринайсетгодишна я завежда при огромната певица
Христина Морфова, която утвърждава гласовите ѝ данни и естествената й
благозвучност и дава обещание след разновидността да я вземе за своя безвъзмездна
ученичка. Но през 1936 Морфова умира при автомобилна злополука и
Мати Пинкас стартира да взема уроци при Людмила Прокопова. Получава
солидна музикална и вокална подготовка / това е школата на фамозния
пражки възпитател проф. Пивода, учителят на Морфова и Прокопова/. След
като приключва гимназията, по време на войната, Мати Пинкас се включва
интензивно в антифашистката битка, член на младежка бойна група. През
зимата на 1943 става неуспех, наказана е от военно- полеви съд на гибел.
Успява да избяга в Пловдив, а по-късно и в Панагюрище. След 1944
година се завръща в София и приключва образованието си в Музикалната
академия. През 1947 е към този момент солист на Ансамбъла на Министерство на вътрешните работи, където стартира
да натрупва концертен репертоар. След три години се явява на коркурс и
става стажант- солистка и на Софийската национална опера. Първата ѝ роля е
Ксения от „ Борис Годунов”, следвана от Барбарина в „ Сватбата на
Фигаро” от Моцарт и Микаела от „ Кармен” на Бизе. Ръководството на
Операта взема решение, че ще бъде нужна за състава, прави оценка огромната й
благозвучност и качествата на гласа ѝ – добре школуван поетичен сопран с
прелестен тембър, пробивен, полетен.Така се утвърждава в мощната натрупа,
в която има значително надарени млади певици- сопрани като: Катя
Попова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Надя Шаркова, Вася Радева,
Серафина Динева, Катя Георгиева...
През 1958 – 1959 година специализира в Болшой спектакъл, където има
шанса да работи с огромни режисьори и диригенти като Покровски,
Хайкин, Ермлер, Анисимов, Акулов, да приготви нови функции, да
усъвършенства пеенето си, да се запознае с огромния съветски типичен
репертоар, да се показа на сцената на този международен спектакъл, да гостува
и в редица други градове.
За 27 години на сцената Мати Пинкас се превъплъщава с триумф в 45 функции
от класическия и актуалния репертоар – от български, славянски и
западни създатели. Репертоарният ѝ диапазон е в действителност впечатляващ – от
Глук и Хендел през Моцарт и Бетовен, Верди и Чайковски до Прокофиев
и Пуленк. Трудно е да се отделят най- мощните ѝ функции, само че въпреки всичко могат да
се упоменат: Микаела от „ Кармен “, Настя от „ Семейството на Тарас” на
Дмитрий Кабалевски, Марцелина от „ Фиделио” на Бетовен, Лаурета от
„ Джани Скики”на Пучини, Памина от „ Вълшебната флейта” от Моцарт,
Маргарита от „ Фауст” от Гуно, Жената от „ Човешкият глас” на Франсис
Пуленк / първо концертно осъществяване у нас /. На сцената е изнесла близо

хиляда спектакъла. А на концертният подиум изявите ѝ са може би
повече.
Мати Пинкас е една от водещите български камерни певици. С голям
репертоар, изграждан години наред солидно, задълбочено, с усет и
знания. Много от осъществяванията ѝ, изключително на френски създатели / на
безукорен френски! /, могат да се одобряват като еталонни, изключително
песните и циклите на Морис Равел, Габриел Форе, Клод Дебюси,
Франсис Пуленк. Незабравими ще останат концертите и във към този момент
несъществуващата камерна зала „ Славейков” на едноименния площад, на
които Мати Пинкас години наред представяше своите обичани създатели,
своите открития от прелестния свят на художествената ария.
През 50-те и 60-те години гостуваше с триумф като оперна и концертна
изпълнителка в доста страни на Европа и постоянно получаваше високата
оценка на рецензията и публиката. И всички бяха във екстаз от отличната
й школа, от съвършената фраза и дикция, от задълбочения ѝ прочит на
създателите, които изпълняваше. От произношението ѝ, а тя пееше
напълно на редица непознати езици.
Още като солистка в Операта Мати Пинкас стартира да работи и като
вокален възпитател. Нейната отлична школа и дарбата ѝ да преподава дадоха
отлични плодове. Много от учениците ѝ направиха огромна кариера,
завоюваха интернационалните състезания, утвърдиха се на наши и непознати подиуми.
След като се пенсионира в Консерваторията, тя отпътува за Испания,
където продължи да преподава на студенти от тази и от редица други
европейски страни като си извоюва и там името на огромен вокален
възпитател. Почина на 18 август 2016 година като ни остави и своите прелестни
записи на оперна и камерна музика в БНР.