Лошите заеми вече са само лош сън
Има поврат в положението на неприятните заеми през 2018 година, демонстрират последните данни на Българска народна банка. Проблемните заеми понижават с близо 1.6 милиарда лева - от 8.07 милиарда на 6.48 милиарда лв.. Делът им в общия размер на предоставените от банките заеми за жители и компании се свива от 15.58 на 11.56 %.
Допреди три години България бе сред страните в Евросъюза, които регистрират едни от най-лошите индикатори във връзка с неприятните заеми. Делът им надхвърляше 16-18 %.
Тези заеми, наричани също и проблематични, се регламентират по този начин съгласно класификацията на надзорните регулации (Регламент 575 на ЕС) и от влезлия в действие от началото на 2018 година Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9). Като необслужвани се водят и заеми, по които няма просрочие, само че финансовото положение на получателите им е влошено. Такива заеми също носят финансови тежести за банките, защото и по тях те би трябвало да вършат обезценки или, както е по-популярно да се споделя - да заделят хранителни запаси. Разходът за хранителни запаси води до понижаване на финансовия резултат и оттова непосредствено въздейства отрицателно върху положението на капитала на банката.
Намаляват и проблематичните заеми, употребени от популацията, и тези, подписани от комерсиалните сдружения. Но компаниите въпреки всичко не престават да са най-големият проблем, и то не е единствено тъй като размерът на отпуснатите за тях заеми е с близо 70% по-голям от този за популацията. Макар че за една година да са намалели с 1.35 милиарда лева, проблематичните заеми на комерсиалните сдружения в края на 2018 година остават сериозна сума - 4.65 милиарда лв.. Техният дял по отношение на общия размер на отпуснатите заеми за компании, въпреки и да е намалял съществено, в края на 2018 година е много висок - 11.56 %.
Просрочените повече от 180 дни заеми за компании - близо 2.86 милиарда лева, съставляват 71.7% от всички заеми, предоставени от банковия бранш и класифицирани като загуба. Това са заеми, които доста мъчно могат да бъдат събрани и по предписание се провизират напълно - на 100% от остатъчния им размер, което носи съществени спомагателни разноски за банките и ерозира капитала им. Добрата вест е, че тези проблематични заеми имат относително високо покритие с хранителни запаси - над 55.4%, което значи, че банковият бранш като цяло е всмукнал над половината от евентуалната загуба от проблематичните си вземания от компании.
В този случай чистите проблематични заеми за търговски сдружения в края на 2018 година са 5.95% от всички отпуснати фирмени заеми.
Проблемните фирмени заеми макар знаителното им усъвършенстване са надалеч от най-хубавите индикатори за Европа - сред 2 и 4% и банките би трябвало да продължат да поставят старания за намаляването им.
При заемите за популацията обстановката е доста по-добра - освен тъй като те са по-малко като размер спрямо фирмените заеми. При жилищните заеми брутният размер на проблематичните вземания - 919.39 млн. лева, е 8.43% от всички заеми от тази група, а чистият размер (след приспадане на заделените провизии) - 477.65 млн. лева, е 4.38 %. При този тип заеми по предписание банките заделят по-малко хранителни запаси, тъй като те са обезпечени с жилищен парцел, който се признава и от регулаторните правила за едно от най-ликвидните покрития.
Най-добро е ситуацията с потребителските заеми. Макар и да са най-скъпите като цена за получателите им, те са най-редовно обслужваните и с най-високо покритие с хранителни запаси.
В края на 2018-а брутният размер на проблематичните потребителски заеми е 911.21 млн. лева, или 8.82% от всички предоставени заеми от този тип. Заради голямото покритие с хранителни запаси обаче чистият им размер е единствено 64.5 млн. лева, или едвам 0.61 %. Така потребителските заеми се обрисуват като най-доходоносни и безпроблемен сегмент в банковото кредитиране.
Допреди три години България бе сред страните в Евросъюза, които регистрират едни от най-лошите индикатори във връзка с неприятните заеми. Делът им надхвърляше 16-18 %.
Тези заеми, наричани също и проблематични, се регламентират по този начин съгласно класификацията на надзорните регулации (Регламент 575 на ЕС) и от влезлия в действие от началото на 2018 година Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9). Като необслужвани се водят и заеми, по които няма просрочие, само че финансовото положение на получателите им е влошено. Такива заеми също носят финансови тежести за банките, защото и по тях те би трябвало да вършат обезценки или, както е по-популярно да се споделя - да заделят хранителни запаси. Разходът за хранителни запаси води до понижаване на финансовия резултат и оттова непосредствено въздейства отрицателно върху положението на капитала на банката.
Намаляват и проблематичните заеми, употребени от популацията, и тези, подписани от комерсиалните сдружения. Но компаниите въпреки всичко не престават да са най-големият проблем, и то не е единствено тъй като размерът на отпуснатите за тях заеми е с близо 70% по-голям от този за популацията. Макар че за една година да са намалели с 1.35 милиарда лева, проблематичните заеми на комерсиалните сдружения в края на 2018 година остават сериозна сума - 4.65 милиарда лв.. Техният дял по отношение на общия размер на отпуснатите заеми за компании, въпреки и да е намалял съществено, в края на 2018 година е много висок - 11.56 %.
Просрочените повече от 180 дни заеми за компании - близо 2.86 милиарда лева, съставляват 71.7% от всички заеми, предоставени от банковия бранш и класифицирани като загуба. Това са заеми, които доста мъчно могат да бъдат събрани и по предписание се провизират напълно - на 100% от остатъчния им размер, което носи съществени спомагателни разноски за банките и ерозира капитала им. Добрата вест е, че тези проблематични заеми имат относително високо покритие с хранителни запаси - над 55.4%, което значи, че банковият бранш като цяло е всмукнал над половината от евентуалната загуба от проблематичните си вземания от компании.
В този случай чистите проблематични заеми за търговски сдружения в края на 2018 година са 5.95% от всички отпуснати фирмени заеми.
Проблемните фирмени заеми макар знаителното им усъвършенстване са надалеч от най-хубавите индикатори за Европа - сред 2 и 4% и банките би трябвало да продължат да поставят старания за намаляването им.
При заемите за популацията обстановката е доста по-добра - освен тъй като те са по-малко като размер спрямо фирмените заеми. При жилищните заеми брутният размер на проблематичните вземания - 919.39 млн. лева, е 8.43% от всички заеми от тази група, а чистият размер (след приспадане на заделените провизии) - 477.65 млн. лева, е 4.38 %. При този тип заеми по предписание банките заделят по-малко хранителни запаси, тъй като те са обезпечени с жилищен парцел, който се признава и от регулаторните правила за едно от най-ликвидните покрития.
Най-добро е ситуацията с потребителските заеми. Макар и да са най-скъпите като цена за получателите им, те са най-редовно обслужваните и с най-високо покритие с хранителни запаси.
В края на 2018-а брутният размер на проблематичните потребителски заеми е 911.21 млн. лева, или 8.82% от всички предоставени заеми от този тип. Заради голямото покритие с хранителни запаси обаче чистият им размер е единствено 64.5 млн. лева, или едвам 0.61 %. Така потребителските заеми се обрисуват като най-доходоносни и безпроблемен сегмент в банковото кредитиране.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ