Инфлационен разнобой в еврозоната
Инфлацията продължава да набира мощност на територията на еврозоната, само че стойностите й се разграничават значително в обособените страни от общността, което затруднява в допълнение противопандемичната политика на парични тласъци на Европейската централна банка.
Скоростта на нарастване на потребителските цени зависи от местоположението на съответната страна членка на еврорегиона. Например, в Естония, където енергийните разноски порастват стремително, тазгодишната инфлация се обрисува да е 4 %. Докато в Гърция, където цените на енергията са контролирани, се чака тя да бъде едвам 0.1% годишно.
Макар че тези разлики сред обособените страни на 19-членния блок не са нещо ново, те са най-дълбоки от 2013-а насам и акцентират минусите на единния метод към паричната политика на общността. Очакванията са те да се свият до по-приемливите малко над 2% през 2023-а.
Най-напористите рецензии идват от мразещата инфлацията Германия, където цените порастват с най-високата скорост за последните три десетилетия поради пробивите във веригите за доставки, които разстройват ритъма на промишления бранш на страната. Което евентуално ще принуди идващия финансов министър да бие паника.
" Натискът върху ЕЦБ нараства ", показва основният икономист на комерсиална банка " Хелаба " - Гертруд Трауд. Тя добавя, че казусът със настоящия ценови скок е, че " никой не знае дали той е кратковременен или дълготраен ".
Председателят на ЕЦБ - Кристин Лагард - е " уверена ", че сегашният мощен инфлационен напън няма да изисква покачване на лихвените проценти през идната година и той ще отслабне откакто се запушат пробойните на продоволствените вериги. Инфлацията обаче се оказва по-упорита в сравнение с се смяташе.
Европейската комисия предвижда, че цените в еврозоната ще се усилят с 2.2% през идната година - над целевите 2% на ЕЦБ. Председателят на Австрийската централна банка - Роберт Холцман - съобщи през предходната седмица, че не може да изключи " дълъг интервал на по-висока инфлация ".
За Германия сегашната конюнктура е необикновена. Нейното инфлационно ниво надвиши стойностите в четирите най-големи икономики на блока на еврото за финален път преди пет години, освен това то бе едвам 0.4% спрямо предстоящите за тази година 3.1 %. Октомврийската инфлация в страната доближи 4.6%, с което ощети както депозантите, по този начин и по-бедните германци. А локалният таблоид " Билд " потърси повода в свръхщедрата парична политика на ЕЦБ. Кристиан Линдер - водачът на Партията на свободните демократи, която ще е част от новата ръководеща коалиция и ще вземе присъединяване в избора на идващия председател на Бундесбанк, пък предизвести, че инфлационните опасности са " систематично " подценявани в най-голямото европейско стопанство.
Стълкновенията по въпроса за посоката на цените се случват едвам пет седмици преди паричните стратези на ЕЦБ да прекроят тласъците. И до момента в който ориста на изключителната противопандемична стратегия PEPP в размер на 1.85 трлн. евро е решена и тя евентуално ще завърши съществуването си през март 2022-а, към момента няма консенсус какво да се прави с стандартния проект за покупка на облигации, който сега продължава с месечни транзакции за по 20 милиарда евро.
Инфлацията евентуално ще продължи да се форсира и през ноември и ще задълбочи несъгласията сред натоварените с лихвените решения лица. Шефът на Ирландската централна банка Гейбриъл Маклъф избира да се работи по-рано, в случай че е неотложно. Докато португалският му сътрудник Марио Сентено предизвестява, че преждевременната интервенция може да задуши икономическия напредък.
Те обаче би трябвало да вземат поради неправилните стъпки в предишното, по-специално през 2011-а. Тогавашният водач на ЕЦБ - Жан-Клод Трише - качи два пъти лихвените проценти, а наследникът му Марио Драги смени курса още с всъпването си в служба.
По оценка на икономисти, ЕЦБ би трябвало постоянно да подчертават върху елементите на еврозоната и до момента тя успява да управлява тези разлики сносно.
Скоростта на нарастване на потребителските цени зависи от местоположението на съответната страна членка на еврорегиона. Например, в Естония, където енергийните разноски порастват стремително, тазгодишната инфлация се обрисува да е 4 %. Докато в Гърция, където цените на енергията са контролирани, се чака тя да бъде едвам 0.1% годишно.
Макар че тези разлики сред обособените страни на 19-членния блок не са нещо ново, те са най-дълбоки от 2013-а насам и акцентират минусите на единния метод към паричната политика на общността. Очакванията са те да се свият до по-приемливите малко над 2% през 2023-а.
Най-напористите рецензии идват от мразещата инфлацията Германия, където цените порастват с най-високата скорост за последните три десетилетия поради пробивите във веригите за доставки, които разстройват ритъма на промишления бранш на страната. Което евентуално ще принуди идващия финансов министър да бие паника.
" Натискът върху ЕЦБ нараства ", показва основният икономист на комерсиална банка " Хелаба " - Гертруд Трауд. Тя добавя, че казусът със настоящия ценови скок е, че " никой не знае дали той е кратковременен или дълготраен ".
Председателят на ЕЦБ - Кристин Лагард - е " уверена ", че сегашният мощен инфлационен напън няма да изисква покачване на лихвените проценти през идната година и той ще отслабне откакто се запушат пробойните на продоволствените вериги. Инфлацията обаче се оказва по-упорита в сравнение с се смяташе.
Европейската комисия предвижда, че цените в еврозоната ще се усилят с 2.2% през идната година - над целевите 2% на ЕЦБ. Председателят на Австрийската централна банка - Роберт Холцман - съобщи през предходната седмица, че не може да изключи " дълъг интервал на по-висока инфлация ".
За Германия сегашната конюнктура е необикновена. Нейното инфлационно ниво надвиши стойностите в четирите най-големи икономики на блока на еврото за финален път преди пет години, освен това то бе едвам 0.4% спрямо предстоящите за тази година 3.1 %. Октомврийската инфлация в страната доближи 4.6%, с което ощети както депозантите, по този начин и по-бедните германци. А локалният таблоид " Билд " потърси повода в свръхщедрата парична политика на ЕЦБ. Кристиан Линдер - водачът на Партията на свободните демократи, която ще е част от новата ръководеща коалиция и ще вземе присъединяване в избора на идващия председател на Бундесбанк, пък предизвести, че инфлационните опасности са " систематично " подценявани в най-голямото европейско стопанство.
Стълкновенията по въпроса за посоката на цените се случват едвам пет седмици преди паричните стратези на ЕЦБ да прекроят тласъците. И до момента в който ориста на изключителната противопандемична стратегия PEPP в размер на 1.85 трлн. евро е решена и тя евентуално ще завърши съществуването си през март 2022-а, към момента няма консенсус какво да се прави с стандартния проект за покупка на облигации, който сега продължава с месечни транзакции за по 20 милиарда евро.
Инфлацията евентуално ще продължи да се форсира и през ноември и ще задълбочи несъгласията сред натоварените с лихвените решения лица. Шефът на Ирландската централна банка Гейбриъл Маклъф избира да се работи по-рано, в случай че е неотложно. Докато португалският му сътрудник Марио Сентено предизвестява, че преждевременната интервенция може да задуши икономическия напредък.
Те обаче би трябвало да вземат поради неправилните стъпки в предишното, по-специално през 2011-а. Тогавашният водач на ЕЦБ - Жан-Клод Трише - качи два пъти лихвените проценти, а наследникът му Марио Драги смени курса още с всъпването си в служба.
По оценка на икономисти, ЕЦБ би трябвало постоянно да подчертават върху елементите на еврозоната и до момента тя успява да управлява тези разлики сносно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ