Предизборната кампания досега - с лош мирис и горчиви очаквания
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Димитър М. Иванов
Следя с изключително внимание и точност водената предизборна акция. За страдание, това, което виждам е, че няма действителен, разумен, същностен разговор с хората, с народа. И коронавирусната пандемия не може да извини това.
Кампанията би следвало да е дейна двупосочна улица на отзиви. Гласът на народа, на гласоподавателите, на хората – не се чува, няма го. Не знаем, народът желае ли съществена смяна или не. Всъщност не знаем какво желае. Какво желаят обособените обществени групи?
Знаем единствено какво споделят социолози, които се борят за своя пазарен дял.
Замлъкнал е и интелектуалният хайлайф.
Чуват се единствено надвикващите се гласове на глашатаите на пропагандата, на партийни аристократи, на рафинирани демагози, на гладни за власт политически деятели, на трубадури-пропагандисти и на ад-мейкъри.
Пазар.
Пазар на обещания. Обещания без цена. Обещания обаче и без гаранции. Обещания, които доста малко се разграничават едно от друго. Ако желаете да разберете икономическата или обществена същина на обещано предложение и неговата разлика от същото или сходно предложение на друга партия – незабавно влизате в спор на конфузни отговори.
И всички – малко или доста, плахо или самоуверено, жестоко или не толкоз, само че крадат хрумвания и дори навлизат в лявото, обществено пространство, без изобщо да се тормозят, че се назовават десни.
И никой не се интересува от действителното фондиране на тези „ хрумвания “ и обещания. Никой не споделя по какъв начин в реалност ще се възпламенят моторите на действителната ни стопанска система. Всеки се надява, че Европа просто ще излее една Ниагара от помощи у нас и по този начин ще си караме постоянно.
Обещава се от всички едно „ демократично Елдорадо “ по популярните думи на Уолтър Липман, което няма по какъв начин да се случи.
Политическият безпорядък на този пазар на обещания е голям и замърсен.
Предлагат се дузини от едни и същи политически „ сапуни “ или „ козметични артикули “, само че до каква степен те могат да „ изчистят “ политическата атмосфера или да подобрят „ миризмата ѝ “ – никой не може да каже.
В така и така свръх разкаляната и мъглява политическа и психо-атмосфера на пандемия, на недостиг на ваксини, на обещания за милиарди евро, за промяна на валутата ни, на поредна инфлация на политически водачи, и на навалица за влизане в Парламента – хората са комплицирани и манипулирани до невероятна степен, обществените структури се раздират, а далаверите не престават. Не знам, кое от всичко това влиза в дефиницията на категорията „ европейски полезности “. Ценности, които сме прегърнали сякаш крепко.
Не виждам нова политическа просвета да е налице в тази изборна акция.
Все още политическите партии третират жителите като бройки гласоподаватели, а не толкоз като хора с техните ползи, проблеми, несгоди и бъдеще.
Игнорира се, че същинското, ДЪРЖАВНИЧЕСКОТО политическо водачество не се състои в това единствено да бъдеш определен за дадения мандат, а в това какво то може да даде, какви нови хоризонти да разкрие, и да подсигурява пред идващото потомство на България.
Аз надълбоко имам вяра в нуждата от съществена смяна на политическия ни живот и в промяна на досегашния стопански модел. Но, с цел да се стигне до това, би трябвало истината за България искрено да се изясни на хората, да я проумеят и да схванат нуждата от смяна.
И чак тогава можем да чакаме един нов оптимизъм, който да завладее жителите на страната и да изискат тази смяна от тези, които претендират да получат доверието им.
Коментар на Димитър М. Иванов
Следя с изключително внимание и точност водената предизборна акция. За страдание, това, което виждам е, че няма действителен, разумен, същностен разговор с хората, с народа. И коронавирусната пандемия не може да извини това.
Кампанията би следвало да е дейна двупосочна улица на отзиви. Гласът на народа, на гласоподавателите, на хората – не се чува, няма го. Не знаем, народът желае ли съществена смяна или не. Всъщност не знаем какво желае. Какво желаят обособените обществени групи?
Знаем единствено какво споделят социолози, които се борят за своя пазарен дял.
Замлъкнал е и интелектуалният хайлайф.
Чуват се единствено надвикващите се гласове на глашатаите на пропагандата, на партийни аристократи, на рафинирани демагози, на гладни за власт политически деятели, на трубадури-пропагандисти и на ад-мейкъри.
Пазар.
Пазар на обещания. Обещания без цена. Обещания обаче и без гаранции. Обещания, които доста малко се разграничават едно от друго. Ако желаете да разберете икономическата или обществена същина на обещано предложение и неговата разлика от същото или сходно предложение на друга партия – незабавно влизате в спор на конфузни отговори.
И всички – малко или доста, плахо или самоуверено, жестоко или не толкоз, само че крадат хрумвания и дори навлизат в лявото, обществено пространство, без изобщо да се тормозят, че се назовават десни.
И никой не се интересува от действителното фондиране на тези „ хрумвания “ и обещания. Никой не споделя по какъв начин в реалност ще се възпламенят моторите на действителната ни стопанска система. Всеки се надява, че Европа просто ще излее една Ниагара от помощи у нас и по този начин ще си караме постоянно.
Обещава се от всички едно „ демократично Елдорадо “ по популярните думи на Уолтър Липман, което няма по какъв начин да се случи.
Политическият безпорядък на този пазар на обещания е голям и замърсен.
Предлагат се дузини от едни и същи политически „ сапуни “ или „ козметични артикули “, само че до каква степен те могат да „ изчистят “ политическата атмосфера или да подобрят „ миризмата ѝ “ – никой не може да каже.
В така и така свръх разкаляната и мъглява политическа и психо-атмосфера на пандемия, на недостиг на ваксини, на обещания за милиарди евро, за промяна на валутата ни, на поредна инфлация на политически водачи, и на навалица за влизане в Парламента – хората са комплицирани и манипулирани до невероятна степен, обществените структури се раздират, а далаверите не престават. Не знам, кое от всичко това влиза в дефиницията на категорията „ европейски полезности “. Ценности, които сме прегърнали сякаш крепко.
Не виждам нова политическа просвета да е налице в тази изборна акция.
Все още политическите партии третират жителите като бройки гласоподаватели, а не толкоз като хора с техните ползи, проблеми, несгоди и бъдеще.
Игнорира се, че същинското, ДЪРЖАВНИЧЕСКОТО политическо водачество не се състои в това единствено да бъдеш определен за дадения мандат, а в това какво то може да даде, какви нови хоризонти да разкрие, и да подсигурява пред идващото потомство на България.
Аз надълбоко имам вяра в нуждата от съществена смяна на политическия ни живот и в промяна на досегашния стопански модел. Но, с цел да се стигне до това, би трябвало истината за България искрено да се изясни на хората, да я проумеят и да схванат нуждата от смяна.
И чак тогава можем да чакаме един нов оптимизъм, който да завладее жителите на страната и да изискат тази смяна от тези, които претендират да получат доверието им.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ