Икономическото възстановяване на България зависи от това
До 2027 година България ще има достъп до европейско финансиране в размер на 24 милиарда EUR. Това е близо 40% от Брутният вътрешен продукт на страната за 2019 година Също по този начин в границите на Механизма за възобновяване и резистентност страната ни ще може да употребява грантове на стойност 6 милиарда EUR, което е 10% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година От степента и скоростта на асимилиране на тези средства, както и добавената стойност на това финансиране, значително ще зависи икономическото възобновяване на страната. Това стана ясно по време на показване на разбор „ Българската стопанска система преди и по време на коронавирусната пандемия: провокации, благоприятни условия и вероятности в подтекста на Европейския съюз “. Анализът беше показан от Германо-българската индустриална комерсиална камара (ГБИТК) и Института за стопански политики.
„ Проучването преглежда обособените браншове на стопанската система преди и след пандемията и прави предложение за това по какъв начин може да продължи развиването след нейното отминаване. Тя към момента не е преодоляна, само че има светлина в дъното на тунела – има ваксина, която не доближава, само че това ще се промени. Борсите не се сринаха, което е добър знак за това какво е настроението “, сподели Торстен Гайслер, началник на Бюрото на Фондация " Конрад Аденауер " в София. Според него, значимо е, че средствата ще се употребяват освен за възобновяване на стопанските системи на страните, а ще се влагат в иновативност ориентирани към устойчивото развиване и екологията.
„ Пандемията носи вероятности в някои области като да вземем за пример дигитализацията в бизнеса. Индустрия 4.0 не е единствено доктрина, а към този момент се ползва на процедура. Диверсификация на веригите на доставки също има развиване. Гледайки предишното би трябвало да държим погледа ориентиран към актуалното и бъдещето “, сподели по време на представянето доктор Митко Василев, основен шеф на ГБИТК. Той напомни, че Германия продължава да бъде значим стопански сътрудник на България. Германия продължава да бъде значим стопански сътрудник на България. Все още не са налични окончателните данни за 2020 година, само че през 2019 година стокообменът сред България и Федерална Република Германия възлиза на 8.5 милиарда EUR, което беше безспорен връх. Очаква се към 5-6% спад през 2020 година
В проучването, осъществено в една много динамична среда през летните месеци на 2020 година, са прегледани 7 бранша: автомобилостроене, машиностроене, електроника и електротехника, произвеждане на пластмаси, ИТ и ИКТ, химическа индустрия и произвеждане на храни и питиета.
Прогнозите на разнообразни институции са, че през настоящата година спадът на Брутният вътрешен продукт ще е по-малък по отношение на 2020 година Така да вземем за пример, Министерството на финансите предвижда за 2021 година той да е 2.5% против 3% за 2020-та. Прогнозата направена от Българска народна банка в края на декември 2020 година е, че БВХ на страната ще се свие с 3.7% през настоящата година против 4.4% през предходната. При Европейската комисия прогнозите са надлежно 2.6% за 2021-а и 5.1% за 2020-та.
„ Възстановяването на стопанската система през 2021 година ще е с по-нисък ритъм от този в Европейски Съюз и еврозоната. Обяснението за тези прогнози е, че българската стопанска система е мощно обвързана с стопанските системи на водещите страни в Европейски Съюз, като да вземем за пример преди всичко стопанската система на Германия и от тази гл.т възобновяване у нас ще зависи от възобновяване при тях. Ще има разлика от няколко месеца, през които първо ще се възвърне немската стопанска система и по-късно българсата “, сподели по време на представянето на резултатите Ясен Георгиев от Института за стопански политики.
Какво се случи с пазара на труда?
Малко преди рецесията беше достигнато най-ниско равнище на безработица. България беше доста покрай европейския коефициент на претовареност и посрещнахме рецесията в положително положение на пазара на труда. Първоначалните упования бяха, че ще изпратим 2020 година с коефициент над 8% и даже 10%. Това не се случи заради една или друга причина. Имаме композиция от устойчивостта на компаниите, ограниченията на държавното управление и по този начин в края на предходната година равнищата на безработица у нас бяха 6.7%, което и на общоевропейско ниво е много добър индикатор, разясняват анализатори.
Външната търговия
безспорно има основна роля за развиването на стопанската система. Безспорен водач тук е Германия. Тя заема максимален дял в стокооборота. Над 13% за 2019 година Следва Румъния, а третата позиция е за Италия. В ТОП 5 влизат още Турция и Русия.
Експортът също бележи забележителен растеж през последните години. Най-голям остава делът на първични материали и материали, следван от потребителски и капиталови артикули. Делът на експорт на енергийни запаси остава невисок. Идентична като количество е картината и при вноса.
Това, в което България има капацитет за развиване, е присъединяване в европейските вериги за доставки. България е на пето място, след страни като Словакия, Унгария, Чехия и Словения.
„ Проучването преглежда обособените браншове на стопанската система преди и след пандемията и прави предложение за това по какъв начин може да продължи развиването след нейното отминаване. Тя към момента не е преодоляна, само че има светлина в дъното на тунела – има ваксина, която не доближава, само че това ще се промени. Борсите не се сринаха, което е добър знак за това какво е настроението “, сподели Торстен Гайслер, началник на Бюрото на Фондация " Конрад Аденауер " в София. Според него, значимо е, че средствата ще се употребяват освен за възобновяване на стопанските системи на страните, а ще се влагат в иновативност ориентирани към устойчивото развиване и екологията.
„ Пандемията носи вероятности в някои области като да вземем за пример дигитализацията в бизнеса. Индустрия 4.0 не е единствено доктрина, а към този момент се ползва на процедура. Диверсификация на веригите на доставки също има развиване. Гледайки предишното би трябвало да държим погледа ориентиран към актуалното и бъдещето “, сподели по време на представянето доктор Митко Василев, основен шеф на ГБИТК. Той напомни, че Германия продължава да бъде значим стопански сътрудник на България. Германия продължава да бъде значим стопански сътрудник на България. Все още не са налични окончателните данни за 2020 година, само че през 2019 година стокообменът сред България и Федерална Република Германия възлиза на 8.5 милиарда EUR, което беше безспорен връх. Очаква се към 5-6% спад през 2020 година
В проучването, осъществено в една много динамична среда през летните месеци на 2020 година, са прегледани 7 бранша: автомобилостроене, машиностроене, електроника и електротехника, произвеждане на пластмаси, ИТ и ИКТ, химическа индустрия и произвеждане на храни и питиета.
Прогнозите на разнообразни институции са, че през настоящата година спадът на Брутният вътрешен продукт ще е по-малък по отношение на 2020 година Така да вземем за пример, Министерството на финансите предвижда за 2021 година той да е 2.5% против 3% за 2020-та. Прогнозата направена от Българска народна банка в края на декември 2020 година е, че БВХ на страната ще се свие с 3.7% през настоящата година против 4.4% през предходната. При Европейската комисия прогнозите са надлежно 2.6% за 2021-а и 5.1% за 2020-та.
„ Възстановяването на стопанската система през 2021 година ще е с по-нисък ритъм от този в Европейски Съюз и еврозоната. Обяснението за тези прогнози е, че българската стопанска система е мощно обвързана с стопанските системи на водещите страни в Европейски Съюз, като да вземем за пример преди всичко стопанската система на Германия и от тази гл.т възобновяване у нас ще зависи от възобновяване при тях. Ще има разлика от няколко месеца, през които първо ще се възвърне немската стопанска система и по-късно българсата “, сподели по време на представянето на резултатите Ясен Георгиев от Института за стопански политики.
Какво се случи с пазара на труда?
Малко преди рецесията беше достигнато най-ниско равнище на безработица. България беше доста покрай европейския коефициент на претовареност и посрещнахме рецесията в положително положение на пазара на труда. Първоначалните упования бяха, че ще изпратим 2020 година с коефициент над 8% и даже 10%. Това не се случи заради една или друга причина. Имаме композиция от устойчивостта на компаниите, ограниченията на държавното управление и по този начин в края на предходната година равнищата на безработица у нас бяха 6.7%, което и на общоевропейско ниво е много добър индикатор, разясняват анализатори.
Външната търговия
безспорно има основна роля за развиването на стопанската система. Безспорен водач тук е Германия. Тя заема максимален дял в стокооборота. Над 13% за 2019 година Следва Румъния, а третата позиция е за Италия. В ТОП 5 влизат още Турция и Русия.
Експортът също бележи забележителен растеж през последните години. Най-голям остава делът на първични материали и материали, следван от потребителски и капиталови артикули. Делът на експорт на енергийни запаси остава невисок. Идентична като количество е картината и при вноса.
Това, в което България има капацитет за развиване, е присъединяване в европейските вериги за доставки. България е на пето място, след страни като Словакия, Унгария, Чехия и Словения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ