За футболния и политическия терен - прилики и разлики
Теодора Димова
Знаем, че във футбола има много подмолна политика и когато тя излезе на повърхността, се завихрят кавги. Мачовете от Европейското състезание ни оферират опция да погледнем и на политиката през призмата на футбола.
С съображение футболът е най-любимият спорт. Футболните мачове събират най-многобройна аудитория по стадионите и пред телевизионните екрани. Футболната игра е динамична и напрегната. Случват се изненадващи обрати, които взривяват трибуните. Наблюдавахме това, когато Сърбия вкара гол във вратата на Словения в последната секунда на добавеното време. Технична игра, нюх за разпространение, порив, физическа и психическа устойчивост плюс треньорска идея са единствено част от аргументите, които вършат футбола най-масов и най-привлекателен спорт.
Но има и още една причина, която не е обвързвана със самата игра – на футболното игрище работят стоманени правила. Играта на двадесет и двамата състезатели се управлява от основен арбитър с няколко помощници, които отсъждат на мига нарушаванията, според ясно написани и строги правила. Съдията тича по терена наедно с футболистите и следи за прецизното съблюдаване на разпоредбите. При всяко нарушаване надува свирката и отсъжда наказването, което се извършва незабавно и единствено по този начин играта продължава. Понякога има несъгласия с решението на съдията, само че извънредно рядко се стига до анулация на тези решения. Преценката на съдията е дефинитивна и не предстои на обжалване. За да бъде още по-прецизно съдийското присъждане, неотдавна беше въведена и системата за видеоарбитраж VAR.
Съдията въпреки всичко е човек и позволява неточности, само че огромни неточности се случват толкоз рядко, че влизат в графата на куриозите. Дори когато съдията е привързан или корумпиран, той не си разрешава да демонстрира това намерено, тъй като реномето му мигновено се срутва. В международния футбол се е наложила десетилетна процедура съдиите да реферират независимо и обективно. Основната причина е, че техните отсъждания се случват пред очите на цялата аудитория. Всички са наясно, че без положително рефериране няма аудитория, няма облаги и в последна сметка няма футбол.
Всякакви задкулисия може да се вършат, само че това, което се случва на терена пред очите на публиката, е независимо. Колкото по-решаващи мачове се играят, толкоз по-добри съдии се канят да ги управляват. Играта е динамична, нарушаванията са неизбежни, а съдията е задължен да види всичко, да отсъжда независимо и на мига. Без това цялата игра се проваля. Дори на терена да играят най-хубавите футболисти, в случай че съдийството е неприятно, стадионите ще бъдат празни.
Товае паралелът, който върша сред футбола и политиката –
обществото желае ясни правила и обективни и незабавни санкции при тяхното нарушение. Обществото желае такава правдивост на публичния терен, каквато вижда на футболния терен. Това дава отговор на въпроса за какво футболните игрища са цялостни, а изборните секции са празни. Това може да не е целият отговор на въпроса, само че съпоставката е безспорна.
В търсене на правдивост хората са измислили демокрацията. Днес споделяме, че демокрацията може да не е най-хубавата система, само че по-добра не е измислена. Съвършена система няма. Многопартийната система е причина, само че сама по себе си не е задоволителна за демократична система. Демократичната система се нуждае от демократична традиция и демократична просвета. А персоналната и публичната демократична просвета се развиват редом, до момента в който се оформят в демократична традиция. Не е даденост и не пада наготово. В резултат – каквито са хората, такава е и демокрацията им. Виждаме какъв брой друго е в другите страни. Затова, когато ругаем демокрацията, не трябва да забравяме, че ругаем нашата народна власт. Когато някой пийнал и дрогиран уличник се качи на прелестна кола, натисне газта, връхлети върху автобусна спирка и убие почтени хора, не е отговорна прелестната кола, която подвига висока скорост. В ръцете на подобен човек колкото е по-прекрасна колата, толкоз е по-опасна.
Това в общи линии е илюстрация на порочните страни на демокрацията, които следим в нашата страна. Те са причина тя да бъде отричана. Но когато осъждаме пороците на демокрацията, не трябва да забравяме и предизвестието на Адам Михник: „ Най-страшното на комунизма е това, което идва след него “. Страшно е, тъй като го смъкнаха тези, които в миналото наричахме „ алена буржоазия “. А ние мъчно можем да избягаме от „ това, което идва след него “. Мнозина избягаха на Запад и по този начин взеха решение своя проблем, само че това не взема решение казуса на България.
Докато управляваше, сглобката беше квалифицирана като злополучие за страната. След като беше разглобена, като най-тежък проблем всички видяха ниската изборна интензивност. През последните дни той беше преместен от различен, още по-тежък – невъзможността да се сформира държавно управление. Влизаме от проблем в проблем. От неприятно следва по-лошо. Докато гледаме футбол от висока класа, не може да не си дадем сметка, че играта на политическия терен е толкоз неприятна поради ниската класа на играчите. Лошите правила на политическия терен са тяхно дело. Те са, които не играят по правила. Въпреки че основават комфортни за тях правила. Ако един футболен тим играе неприятно, почитателите му го изоставят и той се смъква в по-ниска зона. На политическия терен няма такава причинност. Колкото и да подобряваме антирекордите по негласуване, парламент въпреки всичко е определен, тъй като такива са разпоредбите. В политиката разпоредбите се основават от самите играчи. Публиката никой не я пита. Празните урни не водят до смяна на регламента.
Голяма част от политиците са футболни почитатели, само че надали се замислят за какво стадионите са цялостни, а изборните урни празни.
Във футбола е традиция след края на мача съперниците да се поздравяват. В политиката е традиция съперниците да се атакуват и упрекват. Във футбола изгубилият тим в никакъв случай не упреква за загубата си спечелилия тим. В политиката след загуба това е най-често срещаното пояснение.
Да сме признателни, че откакто се омерзихме от неприятна политика, имаме опция един месец да се любуваме на добър футбол.
Знаем, че във футбола има много подмолна политика и когато тя излезе на повърхността, се завихрят кавги. Мачовете от Европейското състезание ни оферират опция да погледнем и на политиката през призмата на футбола.
С съображение футболът е най-любимият спорт. Футболните мачове събират най-многобройна аудитория по стадионите и пред телевизионните екрани. Футболната игра е динамична и напрегната. Случват се изненадващи обрати, които взривяват трибуните. Наблюдавахме това, когато Сърбия вкара гол във вратата на Словения в последната секунда на добавеното време. Технична игра, нюх за разпространение, порив, физическа и психическа устойчивост плюс треньорска идея са единствено част от аргументите, които вършат футбола най-масов и най-привлекателен спорт.
Но има и още една причина, която не е обвързвана със самата игра – на футболното игрище работят стоманени правила. Играта на двадесет и двамата състезатели се управлява от основен арбитър с няколко помощници, които отсъждат на мига нарушаванията, според ясно написани и строги правила. Съдията тича по терена наедно с футболистите и следи за прецизното съблюдаване на разпоредбите. При всяко нарушаване надува свирката и отсъжда наказването, което се извършва незабавно и единствено по този начин играта продължава. Понякога има несъгласия с решението на съдията, само че извънредно рядко се стига до анулация на тези решения. Преценката на съдията е дефинитивна и не предстои на обжалване. За да бъде още по-прецизно съдийското присъждане, неотдавна беше въведена и системата за видеоарбитраж VAR.
Съдията въпреки всичко е човек и позволява неточности, само че огромни неточности се случват толкоз рядко, че влизат в графата на куриозите. Дори когато съдията е привързан или корумпиран, той не си разрешава да демонстрира това намерено, тъй като реномето му мигновено се срутва. В международния футбол се е наложила десетилетна процедура съдиите да реферират независимо и обективно. Основната причина е, че техните отсъждания се случват пред очите на цялата аудитория. Всички са наясно, че без положително рефериране няма аудитория, няма облаги и в последна сметка няма футбол.
Всякакви задкулисия може да се вършат, само че това, което се случва на терена пред очите на публиката, е независимо. Колкото по-решаващи мачове се играят, толкоз по-добри съдии се канят да ги управляват. Играта е динамична, нарушаванията са неизбежни, а съдията е задължен да види всичко, да отсъжда независимо и на мига. Без това цялата игра се проваля. Дори на терена да играят най-хубавите футболисти, в случай че съдийството е неприятно, стадионите ще бъдат празни.
Товае паралелът, който върша сред футбола и политиката –
обществото желае ясни правила и обективни и незабавни санкции при тяхното нарушение. Обществото желае такава правдивост на публичния терен, каквато вижда на футболния терен. Това дава отговор на въпроса за какво футболните игрища са цялостни, а изборните секции са празни. Това може да не е целият отговор на въпроса, само че съпоставката е безспорна.
В търсене на правдивост хората са измислили демокрацията. Днес споделяме, че демокрацията може да не е най-хубавата система, само че по-добра не е измислена. Съвършена система няма. Многопартийната система е причина, само че сама по себе си не е задоволителна за демократична система. Демократичната система се нуждае от демократична традиция и демократична просвета. А персоналната и публичната демократична просвета се развиват редом, до момента в който се оформят в демократична традиция. Не е даденост и не пада наготово. В резултат – каквито са хората, такава е и демокрацията им. Виждаме какъв брой друго е в другите страни. Затова, когато ругаем демокрацията, не трябва да забравяме, че ругаем нашата народна власт. Когато някой пийнал и дрогиран уличник се качи на прелестна кола, натисне газта, връхлети върху автобусна спирка и убие почтени хора, не е отговорна прелестната кола, която подвига висока скорост. В ръцете на подобен човек колкото е по-прекрасна колата, толкоз е по-опасна.
Това в общи линии е илюстрация на порочните страни на демокрацията, които следим в нашата страна. Те са причина тя да бъде отричана. Но когато осъждаме пороците на демокрацията, не трябва да забравяме и предизвестието на Адам Михник: „ Най-страшното на комунизма е това, което идва след него “. Страшно е, тъй като го смъкнаха тези, които в миналото наричахме „ алена буржоазия “. А ние мъчно можем да избягаме от „ това, което идва след него “. Мнозина избягаха на Запад и по този начин взеха решение своя проблем, само че това не взема решение казуса на България.
Докато управляваше, сглобката беше квалифицирана като злополучие за страната. След като беше разглобена, като най-тежък проблем всички видяха ниската изборна интензивност. През последните дни той беше преместен от различен, още по-тежък – невъзможността да се сформира държавно управление. Влизаме от проблем в проблем. От неприятно следва по-лошо. Докато гледаме футбол от висока класа, не може да не си дадем сметка, че играта на политическия терен е толкоз неприятна поради ниската класа на играчите. Лошите правила на политическия терен са тяхно дело. Те са, които не играят по правила. Въпреки че основават комфортни за тях правила. Ако един футболен тим играе неприятно, почитателите му го изоставят и той се смъква в по-ниска зона. На политическия терен няма такава причинност. Колкото и да подобряваме антирекордите по негласуване, парламент въпреки всичко е определен, тъй като такива са разпоредбите. В политиката разпоредбите се основават от самите играчи. Публиката никой не я пита. Празните урни не водят до смяна на регламента.
Голяма част от политиците са футболни почитатели, само че надали се замислят за какво стадионите са цялостни, а изборните урни празни.
Във футбола е традиция след края на мача съперниците да се поздравяват. В политиката е традиция съперниците да се атакуват и упрекват. Във футбола изгубилият тим в никакъв случай не упреква за загубата си спечелилия тим. В политиката след загуба това е най-често срещаното пояснение.
Да сме признателни, че откакто се омерзихме от неприятна политика, имаме опция един месец да се любуваме на добър футбол.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ