Щит на европейското небе. България участва в германски проект за противовъздушна отбрана. Какво знаем
България подписва меморандум за включване в огромен европейски план за превъоръжаване, воден от Германия. Името му е " Щит на европейското небе ", а концепцията - да построи най-координираната система за отбрана против закани от въздуха на къси, междинни и дълги дистанции. Заплахата е Русия. Какво знаем?
България възнамерява да купи системи за противовъздушна защита, които да са част от обща европейска противоракетна и противовъздушна отбранителна система.
Инициативата е на Германия и се назовава „ Щит на европейското небе “ (ESSI) . В нея към този момент присъединяване декларират още 14 страни. Сред тях са Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Словения, Швеция и други
В края на октомври 2023 година българското държавно управление утвърди план на меморандум за съгласие, което е стъпка за присъединяване и на България в плана.
До самодейността се стигна след началото на войната на Русия против Украйна. Една от тактиките на съветската войска е да нанася масирани удари с дронове, с крилати и балистични ракети. Страните от НАТО считат, че в кратковременен проект опасността от съветско нахлуване против Алианса е относително ниска, само че в средносрочен и дълготраен проект Москва евентуално ще бъде в положение да възвърне арсенала си.
Идеята на самодейността е, че толкоз огромна поръчка на наземни системи за противъздушна защита би понижила цената на въоръжението, както и би съкратила периода на произвеждане.
Отделно, в случай че планът бъде осъществен, системите ще могат да бъдат интегрирани към архитектурата на „ Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна защита на НАТО “ и ще станат част от единна системата за противоракетна защита (ПРО) и противовъздушна защита (ПВО) в Европа.
Какво знаем досега на " Щит на европейското небе " и българското присъединяване?
Какви ракети ще купува България
В прессъобщения на НАТО за сключване на меморандума няма публична информация какви тъкмо системи ще се купуват и от кого. Българското Министерство на защитата (МО) позволява, че самодейността на Германия е предопределена единствено за системите IRIS-T SLM, които са за непосредствен и междинен обхват, съгласно източник на Свободна Европа от политическия кабинет на ведомството. Според източника останалите видове ракети и установки може да се интегрират в европейския ракетен щит.
Индиректно се удостоверява, че България има интерес към покупка на IRIS-T SLM
Така косвено се удостоверява, че България има интерес към покупка на IRIS-T SLM. Какви Противовъздушна отбрана и ПРО системи ще купува страната се чака да стане ясно до края на ноември, когато МО би трябвало да внесе в Народното събрание актуализирана " Програма за вложения в защитата до 2032 година "
Германското държавно управление е набелязало системи за четири равнища на прихващане, които желае да купи с финансиране от специфичен фонд на Бундесвера (германската армия), съгласно на авторитетния Германски институт за интернационалните връзки и сигурност (Stiftung Wissenschaft und Politik; SWP). Институтът съветва федералното държавно управление в Германия.
Целта на “щита ” е да се сътвори най-координираната система за отбрана против закани от въздуха на къси, междинни и дълги дистанции. Според разнообразни изявления, както и съгласно SWP, „ Щит на европейското небе “ ще включва най-малко три вида ракети.
Поне три вида ракети
Германското министерство на защитата дефинира късия обхват за ПРО и Противовъздушна отбрана като разстояние до 15 км по суша и 6 км на височина. Средният обхват е 15-50 километра в широчина и до 25 километра на височина. Дългият обхват е с широчина над 50 километра и височина до 35 километра.
За доста късия обсег Бундесверът ще придобие системата за близка противовъздушна защита LVS NNbS , която се състои от купол, инсталиран на бронирана бойна машина и оборудвана с радар, оръдие и ракети.
Предназначението на системата е да защищава сухопътни интервенции от офанзиви на хеликоптери и безпилотни летателни апарати, наред с други неща. Системата е обща разработка на немските компании Rheinmetall, Diehl and Hensoldt.
За близкия и междинния обхват Бундесверът ще закупи системата IRIS-T SLM (Infra-Red Imaging System-Tail/Surface Launched Medium Range), която може да се употребява за отбрана освен против безпилотни летателни апарати, хеликоптери и самолети, само че и против крилати ракети.
Украинските военни оповестяват за съвсем 100-процентова успеваемост на отбранителната система
Проектът IRIS-T SLM се води от немската компания Diehl, само че е мултинационален. Германия взе участие с 46%, Италия с 19%, Швеция с 18%, Гърция с 13%, а 4% си разделят Канада и Норвегия. Системите потвърдиха успеваемостта си срещи дронове и крилати ракети в Украйна, откакто през април бяха доставени 4 такива за нападната от Русия страна. от управлението на Diehl, който споделя, че украинските военни оповестяват за съвсем 100-процентова успеваемост на отбранителната система.
За далечни дистанции Германия е избрала американската система Patriot (Phased Array Tracking Radar for Intercept on Target). Тя към този момент се употребява от някои европейски въоръжени сили, в това число от Бундесвера. Германия желае да закупи нови муниции и да попълни съществуващите ресурси. Със своите разнообразни управляеми ракети Patriot може да прехваща редица закани - от огромни безпилотни летателни апарати до балистични ракети с дребен и пресечен обхват на деяние.
Тези три системи за пай, междинен и дълъг обхват се оферират на сътрудниците за закупуване в границите на ESSI, написа SWP.
Берлин е открил спомагателен дефицит на качества във връзка с доста дългия обхват и купува системата Arrow , която е създадена от Израел и Съединени американски щати и до момента е употребена единствено в Израел. На по-късен стадий тази система ще бъде препоръчана и на сътрудниците, съгласно SWP.
Arrow 3 е планиран за прехващане на балистични ракети със междинен и промеждутъчен обхват отвън атмосферата. Arrow 3 може да унищожава атакуващи ракети на височина до към 100 км. и има обхват до 2400 км.
Предизвикателствата
Завършването на плана " Щит на европейското небе " обаче не е напълно несъмнено. В разбора на SWP се споделя, че Берлин би трябвало да разшири самодейността, като въвлече повече НАТО и предложения повече страни да вземат участие, което в кратковременен проект “ще изисква обилни старания и съгласуваност ”.
Инициативата не е привлекателна за страни, които имат или купуват други системи за противовъздушна защита
Има и политически провокации. Тъй като изборът на системи е много стеснен, самодейността не е привлекателна за страни, които имат или купуват други системи за противовъздушна защита. Това се отнася на първо място за Франция и Италия , които употребяват взаимно създадената система SAMP/T (Sol-Air Moyenne Portée/Terrestre) вместо Patriot. Полша купува от години Patriot по директно двустранно съглашение със Съединени американски щати, и английската система CAMM (Common Anti-Air Modular Missiles), вместо Iris-T SLM.
Франция подлага на критика немската самодейност по няколко линии, една от които е, че се влага в Patriot, вместо да се подтикват съдружниците да получават европейски системи, като SAMP/T. Париж даже провежда конференция за Противовъздушна отбрана, на която президентът Еманюел Макрон разгласи, че страната му, Естония, Унгария, Кипър и Белгия ще купят взаимно " Мистрал " - френска система за Противовъздушна отбрана с дребен обхват на деяние.
“От чисто икономическа позиция за Германия може да е рационално да се концентрира само върху тези качества, които желае да придобие сама. Но методът на Берлин може да насърчи некоординирани стъпки в европейската противовъздушна защита и да отслаби политическото единение на Алианса ”, написа в разбора на SWP.
С какво разполага България в този момент
Българските противовъздушни сили разполагат със системите, 9К79 „ Точка “, C-75М3 " Волхов " (SA-2), C-125М " Нева " (SA-3), 2К12 " Куб " (SA-6), C-200 " Вега " (SA-5) и C-300 (SA-10).
Всички те са създадени в Съветския съюз, като най-новата С-300 е призната на въоръжение в българската войска през 1988 година.
Поддръжката на системите, радарите и ракетите след началото на войната против Украйна стана съвсем невъзможна, защото тя се правеше извънредно от Русия.
" Значителни старания бяха положени за възобновяване и поддържане в редовност на авиационната, зенитно-ракетната, радиолокационната, информационната, навигационната и логистичната техника. Изчерпването на складовите наличия от аварийни елементи може да докара зенитно-ракетните комплекси до положение да са неспособни да извършват дилемите в цялостен размер, или да са изцяло нефункционални ", написа в.
България възнамерява да купи системи за противовъздушна защита, които да са част от обща европейска противоракетна и противовъздушна отбранителна система.
Инициативата е на Германия и се назовава „ Щит на европейското небе “ (ESSI) . В нея към този момент присъединяване декларират още 14 страни. Сред тях са Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Словения, Швеция и други
В края на октомври 2023 година българското държавно управление утвърди план на меморандум за съгласие, което е стъпка за присъединяване и на България в плана.
До самодейността се стигна след началото на войната на Русия против Украйна. Една от тактиките на съветската войска е да нанася масирани удари с дронове, с крилати и балистични ракети. Страните от НАТО считат, че в кратковременен проект опасността от съветско нахлуване против Алианса е относително ниска, само че в средносрочен и дълготраен проект Москва евентуално ще бъде в положение да възвърне арсенала си.
Идеята на самодейността е, че толкоз огромна поръчка на наземни системи за противъздушна защита би понижила цената на въоръжението, както и би съкратила периода на произвеждане.
Отделно, в случай че планът бъде осъществен, системите ще могат да бъдат интегрирани към архитектурата на „ Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна защита на НАТО “ и ще станат част от единна системата за противоракетна защита (ПРО) и противовъздушна защита (ПВО) в Европа.
Какво знаем досега на " Щит на европейското небе " и българското присъединяване?
Какви ракети ще купува България
В прессъобщения на НАТО за сключване на меморандума няма публична информация какви тъкмо системи ще се купуват и от кого. Българското Министерство на защитата (МО) позволява, че самодейността на Германия е предопределена единствено за системите IRIS-T SLM, които са за непосредствен и междинен обхват, съгласно източник на Свободна Европа от политическия кабинет на ведомството. Според източника останалите видове ракети и установки може да се интегрират в европейския ракетен щит.
Индиректно се удостоверява, че България има интерес към покупка на IRIS-T SLM
Така косвено се удостоверява, че България има интерес към покупка на IRIS-T SLM. Какви Противовъздушна отбрана и ПРО системи ще купува страната се чака да стане ясно до края на ноември, когато МО би трябвало да внесе в Народното събрание актуализирана " Програма за вложения в защитата до 2032 година "
Германското държавно управление е набелязало системи за четири равнища на прихващане, които желае да купи с финансиране от специфичен фонд на Бундесвера (германската армия), съгласно на авторитетния Германски институт за интернационалните връзки и сигурност (Stiftung Wissenschaft und Politik; SWP). Институтът съветва федералното държавно управление в Германия.
Целта на “щита ” е да се сътвори най-координираната система за отбрана против закани от въздуха на къси, междинни и дълги дистанции. Според разнообразни изявления, както и съгласно SWP, „ Щит на европейското небе “ ще включва най-малко три вида ракети.
Поне три вида ракети
Германското министерство на защитата дефинира късия обхват за ПРО и Противовъздушна отбрана като разстояние до 15 км по суша и 6 км на височина. Средният обхват е 15-50 километра в широчина и до 25 километра на височина. Дългият обхват е с широчина над 50 километра и височина до 35 километра.
За доста късия обсег Бундесверът ще придобие системата за близка противовъздушна защита LVS NNbS , която се състои от купол, инсталиран на бронирана бойна машина и оборудвана с радар, оръдие и ракети.
Предназначението на системата е да защищава сухопътни интервенции от офанзиви на хеликоптери и безпилотни летателни апарати, наред с други неща. Системата е обща разработка на немските компании Rheinmetall, Diehl and Hensoldt.
За близкия и междинния обхват Бундесверът ще закупи системата IRIS-T SLM (Infra-Red Imaging System-Tail/Surface Launched Medium Range), която може да се употребява за отбрана освен против безпилотни летателни апарати, хеликоптери и самолети, само че и против крилати ракети.
Украинските военни оповестяват за съвсем 100-процентова успеваемост на отбранителната система
Проектът IRIS-T SLM се води от немската компания Diehl, само че е мултинационален. Германия взе участие с 46%, Италия с 19%, Швеция с 18%, Гърция с 13%, а 4% си разделят Канада и Норвегия. Системите потвърдиха успеваемостта си срещи дронове и крилати ракети в Украйна, откакто през април бяха доставени 4 такива за нападната от Русия страна. от управлението на Diehl, който споделя, че украинските военни оповестяват за съвсем 100-процентова успеваемост на отбранителната система.
За далечни дистанции Германия е избрала американската система Patriot (Phased Array Tracking Radar for Intercept on Target). Тя към този момент се употребява от някои европейски въоръжени сили, в това число от Бундесвера. Германия желае да закупи нови муниции и да попълни съществуващите ресурси. Със своите разнообразни управляеми ракети Patriot може да прехваща редица закани - от огромни безпилотни летателни апарати до балистични ракети с дребен и пресечен обхват на деяние.
Тези три системи за пай, междинен и дълъг обхват се оферират на сътрудниците за закупуване в границите на ESSI, написа SWP.
Берлин е открил спомагателен дефицит на качества във връзка с доста дългия обхват и купува системата Arrow , която е създадена от Израел и Съединени американски щати и до момента е употребена единствено в Израел. На по-късен стадий тази система ще бъде препоръчана и на сътрудниците, съгласно SWP.
Arrow 3 е планиран за прехващане на балистични ракети със междинен и промеждутъчен обхват отвън атмосферата. Arrow 3 може да унищожава атакуващи ракети на височина до към 100 км. и има обхват до 2400 км.
Предизвикателствата Завършването на плана " Щит на европейското небе " обаче не е напълно несъмнено. В разбора на SWP се споделя, че Берлин би трябвало да разшири самодейността, като въвлече повече НАТО и предложения повече страни да вземат участие, което в кратковременен проект “ще изисква обилни старания и съгласуваност ”.
Инициативата не е привлекателна за страни, които имат или купуват други системи за противовъздушна защита
Има и политически провокации. Тъй като изборът на системи е много стеснен, самодейността не е привлекателна за страни, които имат или купуват други системи за противовъздушна защита. Това се отнася на първо място за Франция и Италия , които употребяват взаимно създадената система SAMP/T (Sol-Air Moyenne Portée/Terrestre) вместо Patriot. Полша купува от години Patriot по директно двустранно съглашение със Съединени американски щати, и английската система CAMM (Common Anti-Air Modular Missiles), вместо Iris-T SLM.
Франция подлага на критика немската самодейност по няколко линии, една от които е, че се влага в Patriot, вместо да се подтикват съдружниците да получават европейски системи, като SAMP/T. Париж даже провежда конференция за Противовъздушна отбрана, на която президентът Еманюел Макрон разгласи, че страната му, Естония, Унгария, Кипър и Белгия ще купят взаимно " Мистрал " - френска система за Противовъздушна отбрана с дребен обхват на деяние.
“От чисто икономическа позиция за Германия може да е рационално да се концентрира само върху тези качества, които желае да придобие сама. Но методът на Берлин може да насърчи некоординирани стъпки в европейската противовъздушна защита и да отслаби политическото единение на Алианса ”, написа в разбора на SWP.
С какво разполага България в този момент
Българските противовъздушни сили разполагат със системите, 9К79 „ Точка “, C-75М3 " Волхов " (SA-2), C-125М " Нева " (SA-3), 2К12 " Куб " (SA-6), C-200 " Вега " (SA-5) и C-300 (SA-10).
Всички те са създадени в Съветския съюз, като най-новата С-300 е призната на въоръжение в българската войска през 1988 година.
Поддръжката на системите, радарите и ракетите след началото на войната против Украйна стана съвсем невъзможна, защото тя се правеше извънредно от Русия.
" Значителни старания бяха положени за възобновяване и поддържане в редовност на авиационната, зенитно-ракетната, радиолокационната, информационната, навигационната и логистичната техника. Изчерпването на складовите наличия от аварийни елементи може да докара зенитно-ракетните комплекси до положение да са неспособни да извършват дилемите в цялостен размер, или да са изцяло нефункционални ", написа в.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ