Наистина ужасяващо събитие. Защо е важно решението на ООН за ежегодно отбелязване на геноцида в Сребреница
ООН утвърди резолюция за годишно отбелязване на геноцида в Сребреница , Босна и Херцеговина, през 1995 година Това се случи макар мощната опозиция на Сърбия.
Резолюцията дефинира 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида, като по този метод се открива годишен ден за възпоменание на избиването на над 8000 локални мъже и момчета босненски мюсюлмани. Клането се смята за най-мащабното изтребване на хора в Европа Втората международна война.
Резолюцията беше призната близо година преди 30-ата годишнина от събитието. Тя беше импортирана от Германия и Руанда дружно с още 32 страни, измежду които Съединени американски щати, Франция, Англия и Италия.Гласуването в 193-членната Общото заседание на Организация на обединените нации мина с 84 гласа " за ", 19 " срещу " и 68 въздържали се.
Резолюцията провокира неодобрение и лобистка акция от страна на президента на Сърбия Александър Вучич и управлението на босненските сърби за да се блокира приемането ѝ. Етническите сърби съставляват към 80 % от популацията на Република Сръбска, една от двете елементи на Босна и Херцеговина, където се намира Сребреница.
Защо е значимо
Резолюцията, която няма обвързваща мощ, осъжда безусловно " всяко отказване на геноцида в Сребреница като историческо събитие ", както и " дейностите, които възхваляват наказаните от интернационалните съдилища за военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, в това число виновните за геноцида в Сребреница ".
Посланикът на Германия в Организация на обединените нации Антие Леендерце споделя, че резолюцията цели " удостояване на паметта на жертвите и поддръжка на оживелите, които не престават да живеят с белезите от това съдбовно време ". Тя помня, че по сходен метод Организация на обединените нации отбелязва всяка година на 7 април геноцида в Руанда през 1994 година
Семействата на жертвите на геноцида приветстваха резолюцията. Те се събраха, с цел да следят съвещанията на Организация на обединените нации в Мемориалния център Сребреница-Поточари, където са заровени повече от 6700 от почти 8000 жертви.
Нура Бегович от Асоциацията на дамите от Сребреница, която губи брат си и още 18 членове на фамилията си по време на геноцида, споделя, че е признателна за това, че е обещано известно задоволство на оживелите, само че и показва отчаяние от позицията на Вучич.
Какво споделя Сърбия
Белград и управляващите в Република Сръбска обичайно се опълчват на всевъзможни интернационалните стъпки в посока наказание на геноцида. На билборд, водещ към Сребреница, е написано: " Ние не сме народ, който прави геноцид " - девиз, станал известен измежду сръбските националисти. Същият афиш се появи на видно място и на билборд в Белград.
Преди гласуването в Общото заседание държавното управление на Република Сръбска организира особено съвещание в Сребреница при засилени ограничения за сигурност. Местната администрация на Сребреница приветства делегацията, в която се включи проруският президент на Република Сръбска Милорад Додик, и прикани жителите да повдигнат знамето на региона " в символ на противоречие " с резолюцията.
Додик е глобен от Съединени американски щати и Англия поради хипотетично нарушение на легитимността на Босна и възпрепятстване на Дейтънското съглашение, с което е прекъсната четиригодишната революция в Босна и Херцеговина.
По-късно Додик повтори опасността си, че Република Сръбска ще се отдцепи, в случай че резолюцията бъде призната. Той нееднократно е заплашвал с това.
Вучич и управлението на Република Сръбска се опълчиха изрично на приемането на резолюцията, като споделиха, че тя жигосва Сърбия като " нация, направила геноцид ". Президентът също по този начин твърди, че в случай че бъде основан ден за възпоменание на геноцида, това ще " отвори остарели рани и това ще сътвори цялостен политически безпорядък ".
Вучич сподели, че резолюцията би трябвало да бъде подложена на гласоподаване в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а не в Общото заседание. Резолюциите, подложени на гласоподаване в Съвета за сигурност, могат да бъдат подложени на несъгласие от всеки един от петте му непрекъснати членове, две от които са Русия и Китай.
Обръщайки се към Общото заседание на Организация на обединените нации преди гласуването Вучич попита за какво се приема резолюцията, в случай че става дума за самостоятелна правна отговорност. Лендерце отговори, че тя не е ориентирана против Сърбия и че поправките на Черна гора, съгласно които закононарушението геноцид е самостоятелно и не може да се приписва на никоя съответна група, са били включени, с цел да компенсират загрижеността на Сърбия.
С изключение на Сърбия, всички някогашни югославски републики гласоподаваха за резолюцията. Няколко страни от Европейски Съюз, измежду които Гърция, Кипър и Словакия, се въздържаха.
На 22 май Вучич се срещна с съветския дипломат на Организация на обединените нации Василий Небензя в Ню Йорк, като по-късно сподели в Инстаграм, че е " помолил другарската Руска федерация този път да застане в отбрана на гордостта и достолепието на сръбския народ ".
През 2015 година Русия наложи несъгласие на приемането на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на геноцида в Сребреница, която беше препоръчана от Англия. В четвъртък Русия отхвърли резолюцията за годишно отбелязване на геноцида с аргумента, че тя ще тласне Босна " към борба ", съгласно Небезня, представен от ТАСС.
Китай също гласоподава срещу. Фу Цон , дипломат на Китай в Организация на обединените нации, сподели, че резолюцията " не служи на помиряването в границите на Босна и Херцеговина, само че и на страните от района, които желаят мир и непоклатимост на Западните Балкани ".
Какво демонстрира реакцията на Белград
Курт Басуенер от Съвета за политика на демократизация - основан в Берлин мозъчен концерн, споделя, че Сърбия би трябвало да заплати цена за лобирането против резолюцията, само че показва подозрение, че западните страни ще подхващат някакви наказателни стъпки.
" Просто не съм сигурен, че ще има такива, тъй като политиката на Запада към Сърбия беше доста снизходителна, изключително към Вучич, и той се възползва изцяло от това. Ако очакваше съществени последствия, може би нямаше да направи това, което прави ", сподели той пред балканската работа на Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Джеймс Кер-Линдзи , професор в Лондонското учебно заведение по стопанска система и специалист по Западните Балкани, споделя, че нещастието в Сребреница се политизира. " Всички употребяват тази политика, с цел да си набират политически точки, вместо да признаят, че това е в действителност ужасяващо събитие, което е класифицирано като геноцид ", сподели той пред RFE/RL.
Според Кер-Линдзи Сърбия би трябвало да направи повече, с цел да каже на западните страни: " Вижте, ние одобряваме случилото се и можем да го потвърдим, тъй като децата го учат в учебно заведение ".
Наташа Кандич от основания в Белград Фонд за филантропично право твърди, че отричането на геноцида от страна на Сърбия е подхранило национализма и екстремизма в страната. Тя счита, че опълчването на Сърбия на резолюцията я слага от неверната страна на историята.
" След Втората международна война нищо толкоз извънредно не се е случвало. То би трябвало да бъде прието и този ден наизуст за жертвите на геноцида е най-малкото, което може да се направи ", сподели Кандич пред RFE/RL.
Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия (МНТБЮ) разгласи клането през юли 1995 година, осъществено от босненските сръбски сили, за геноцид. Досега повече от 50 души са наказани на за присъединяване си в клането.
Радован Караджич , първият президент (1992-1995 г.) на Република Сръбска, беше наказан на пожизнен затвор от МТБЮ за геноцида в Сребреница и закононарушенията против човечеството. Ратко Младич , боен пълководец на босненските сърби, също е наказан на пожизнен затвор от същия съд за присъединяване си в геноцида.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Резолюцията дефинира 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида, като по този метод се открива годишен ден за възпоменание на избиването на над 8000 локални мъже и момчета босненски мюсюлмани. Клането се смята за най-мащабното изтребване на хора в Европа Втората международна война.
Резолюцията беше призната близо година преди 30-ата годишнина от събитието. Тя беше импортирана от Германия и Руанда дружно с още 32 страни, измежду които Съединени американски щати, Франция, Англия и Италия.Гласуването в 193-членната Общото заседание на Организация на обединените нации мина с 84 гласа " за ", 19 " срещу " и 68 въздържали се.
Резолюцията провокира неодобрение и лобистка акция от страна на президента на Сърбия Александър Вучич и управлението на босненските сърби за да се блокира приемането ѝ. Етническите сърби съставляват към 80 % от популацията на Република Сръбска, една от двете елементи на Босна и Херцеговина, където се намира Сребреница.
Защо е значимо
Резолюцията, която няма обвързваща мощ, осъжда безусловно " всяко отказване на геноцида в Сребреница като историческо събитие ", както и " дейностите, които възхваляват наказаните от интернационалните съдилища за военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид, в това число виновните за геноцида в Сребреница ".
Посланикът на Германия в Организация на обединените нации Антие Леендерце споделя, че резолюцията цели " удостояване на паметта на жертвите и поддръжка на оживелите, които не престават да живеят с белезите от това съдбовно време ". Тя помня, че по сходен метод Организация на обединените нации отбелязва всяка година на 7 април геноцида в Руанда през 1994 година
Семействата на жертвите на геноцида приветстваха резолюцията. Те се събраха, с цел да следят съвещанията на Организация на обединените нации в Мемориалния център Сребреница-Поточари, където са заровени повече от 6700 от почти 8000 жертви.
Нура Бегович от Асоциацията на дамите от Сребреница, която губи брат си и още 18 членове на фамилията си по време на геноцида, споделя, че е признателна за това, че е обещано известно задоволство на оживелите, само че и показва отчаяние от позицията на Вучич.
Какво споделя Сърбия
Белград и управляващите в Република Сръбска обичайно се опълчват на всевъзможни интернационалните стъпки в посока наказание на геноцида. На билборд, водещ към Сребреница, е написано: " Ние не сме народ, който прави геноцид " - девиз, станал известен измежду сръбските националисти. Същият афиш се появи на видно място и на билборд в Белград.
Преди гласуването в Общото заседание държавното управление на Република Сръбска организира особено съвещание в Сребреница при засилени ограничения за сигурност. Местната администрация на Сребреница приветства делегацията, в която се включи проруският президент на Република Сръбска Милорад Додик, и прикани жителите да повдигнат знамето на региона " в символ на противоречие " с резолюцията.
Додик е глобен от Съединени американски щати и Англия поради хипотетично нарушение на легитимността на Босна и възпрепятстване на Дейтънското съглашение, с което е прекъсната четиригодишната революция в Босна и Херцеговина.
По-късно Додик повтори опасността си, че Република Сръбска ще се отдцепи, в случай че резолюцията бъде призната. Той нееднократно е заплашвал с това.
Вучич и управлението на Република Сръбска се опълчиха изрично на приемането на резолюцията, като споделиха, че тя жигосва Сърбия като " нация, направила геноцид ". Президентът също по този начин твърди, че в случай че бъде основан ден за възпоменание на геноцида, това ще " отвори остарели рани и това ще сътвори цялостен политически безпорядък ".
Вучич сподели, че резолюцията би трябвало да бъде подложена на гласоподаване в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а не в Общото заседание. Резолюциите, подложени на гласоподаване в Съвета за сигурност, могат да бъдат подложени на несъгласие от всеки един от петте му непрекъснати членове, две от които са Русия и Китай.
Обръщайки се към Общото заседание на Организация на обединените нации преди гласуването Вучич попита за какво се приема резолюцията, в случай че става дума за самостоятелна правна отговорност. Лендерце отговори, че тя не е ориентирана против Сърбия и че поправките на Черна гора, съгласно които закононарушението геноцид е самостоятелно и не може да се приписва на никоя съответна група, са били включени, с цел да компенсират загрижеността на Сърбия.
С изключение на Сърбия, всички някогашни югославски републики гласоподаваха за резолюцията. Няколко страни от Европейски Съюз, измежду които Гърция, Кипър и Словакия, се въздържаха.
На 22 май Вучич се срещна с съветския дипломат на Организация на обединените нации Василий Небензя в Ню Йорк, като по-късно сподели в Инстаграм, че е " помолил другарската Руска федерация този път да застане в отбрана на гордостта и достолепието на сръбския народ ".
През 2015 година Русия наложи несъгласие на приемането на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на геноцида в Сребреница, която беше препоръчана от Англия. В четвъртък Русия отхвърли резолюцията за годишно отбелязване на геноцида с аргумента, че тя ще тласне Босна " към борба ", съгласно Небезня, представен от ТАСС.
Китай също гласоподава срещу. Фу Цон , дипломат на Китай в Организация на обединените нации, сподели, че резолюцията " не служи на помиряването в границите на Босна и Херцеговина, само че и на страните от района, които желаят мир и непоклатимост на Западните Балкани ".
Какво демонстрира реакцията на Белград
Курт Басуенер от Съвета за политика на демократизация - основан в Берлин мозъчен концерн, споделя, че Сърбия би трябвало да заплати цена за лобирането против резолюцията, само че показва подозрение, че западните страни ще подхващат някакви наказателни стъпки.
" Просто не съм сигурен, че ще има такива, тъй като политиката на Запада към Сърбия беше доста снизходителна, изключително към Вучич, и той се възползва изцяло от това. Ако очакваше съществени последствия, може би нямаше да направи това, което прави ", сподели той пред балканската работа на Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Джеймс Кер-Линдзи , професор в Лондонското учебно заведение по стопанска система и специалист по Западните Балкани, споделя, че нещастието в Сребреница се политизира. " Всички употребяват тази политика, с цел да си набират политически точки, вместо да признаят, че това е в действителност ужасяващо събитие, което е класифицирано като геноцид ", сподели той пред RFE/RL.
Според Кер-Линдзи Сърбия би трябвало да направи повече, с цел да каже на западните страни: " Вижте, ние одобряваме случилото се и можем да го потвърдим, тъй като децата го учат в учебно заведение ".
Наташа Кандич от основания в Белград Фонд за филантропично право твърди, че отричането на геноцида от страна на Сърбия е подхранило национализма и екстремизма в страната. Тя счита, че опълчването на Сърбия на резолюцията я слага от неверната страна на историята.
" След Втората международна война нищо толкоз извънредно не се е случвало. То би трябвало да бъде прието и този ден наизуст за жертвите на геноцида е най-малкото, което може да се направи ", сподели Кандич пред RFE/RL.
Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия (МНТБЮ) разгласи клането през юли 1995 година, осъществено от босненските сръбски сили, за геноцид. Досега повече от 50 души са наказани на за присъединяване си в клането.
Радован Караджич , първият президент (1992-1995 г.) на Република Сръбска, беше наказан на пожизнен затвор от МТБЮ за геноцида в Сребреница и закононарушенията против човечеството. Ратко Младич , боен пълководец на босненските сърби, също е наказан на пожизнен затвор от същия съд за присъединяване си в геноцида.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ