Проучване разкрива къде се намира магнитното поле на Слънцето
Възможно е преди малко да сме създали голяма крачка към разрешаването на загадката, която обърква учените повече от век.
(Във видеото може да научите повече за: НАСА снима мощно изригване на Слънцето)
Откакто слънчевото магнитно поле е намерено за първи път през 1908 година, ние се опитваме да разберем къде в Слънцето се основава то - в региона, известна като динамо.
Сега ново проучване, ръководено от математика Джефри Васил от Единбургския университет, откри, че слънчевото динамо не се намира надълбоко в Слънцето, както се смяташе до момента, а напълно покрай повърхността му, на дълбочина единствено 32 000 км.
Защо това е значимо? Защото едва проучените цикли на интензивност на Слънцето са свързани по някакъв метод с неговото магнитно поле - а да се знае къде се намира динамото е от основно значение, с цел да се разбере какво задвижва слънчевите цикли.
" Разбирането на произхода на магнитното поле на Слънцето е отворен въпрос още от времето на Галилей и е значимо за прогнозиране на бъдещата слънчева интензивност, като да вземем за пример изригванията, които могат да ударят Земята ", споделя приложният математик Даниел Лекоане от Северозападния университет в Илинойс.
" Тази работа предлага нова догадка за метода, по който се генерира магнитното поле на Слънцето, която дава отговор по-добре на наблюденията на Слънцето и, надяваме се, може да се употребява за по-добри прогнози на слънчевата интензивност " , споделя още Лекоане.
Слънчевото магнитно поле е извънредно разхвърляно и динамично и учените от дълго време се пробват да схванат в елементи какво го генерира.
Знаем, че магнитното поле на Земята се генерира от динамо във външното й ядро: конвектираща, въртяща се, електропроводима течност, която трансформира кинетичната сила в електрически и магнитни полета, разпростряли се надалеч в пространството.
Вътрешните процеси на Слънцето са доста по-сложни и сложни за наблюдаване от тези на планетата, на която живеем, само че те имат огромно въздействие.
Магнитната интензивност на Слънцето е обвързвана с интензивността на слънчевите петна, изригванията и изхвърлянията на коронална маса. Това дефинира галактическото време, което може да има видимо и евентуално рисково влияние върху Земята.
Тази интензивност се трансформира на цикли от почти 11 години. По време на слънчевия най-много, когато Слънцето е най-активно, с бурни слънчеви петна и изригвания, магнитните му полюси трансформират полярността си. Има и други способи, по които държанието на Слънцето се трансформира.
Една от тях са торсионните вибрации. Тъй като Слънцето не е твърдо тяло, а флуид, то не се върти с една и съща скорост в международен мащаб. Торсионните осцилации са подповърхностни промени във въртенето на Слънцето на избрани географски ширини и са тясно свързани с цикъла на слънчевите петна.
" Тъй като вълната има същия интервал като магнитния цикъл, се смяташе, че тези феномени са свързани ", изяснява Лекоане.
Традиционната " дълбока доктрина " на слънчевото магнитно поле обаче не изяснява от кое място идват тези торсионни съмнения. Интригуваща улика е, че торсионните осцилации са единствено наоколо до повърхността на Слънцето.
Sun's Magnetic Field Originates Amazingly Close to Surface, Study Suggests
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
" Нашата догадка е, че магнитният цикъл и торсионните осцилации са разнообразни проявления на еднакъв физически развой ", продължава Лекоане.
Според теорията дълбокото динамо би трябвало да се намира на повече от 200 000 километра под слънчевата повърхнина, на дъното на конвекционната зона. Но този модел генерира и характерности, които не сме следили на Слънцето, като мощни магнитни полета на високи географски ширини, и не съумява да изясни други, като метода, по който слънчевите петна следват магнитната интензивност на Слънцето.
Васил и сътрудниците му организират модерни числени симулации въз основа на действителни данни за повърхностните прояви на акустичните талази в Слънцето и откриват, че действителното държание на Слънцето най-точно подхожда на динамо, което се върти близо до слънчевата повърхнина, в по този начин наречения непосредствен до повърхността пласт на отрязване.
Това плитко динамо освен е основало Слънце, което се държи по метода, по който се държи нашето, само че е тясно обвързвано и с торсионните осцилации и интензивността на слънчевите петна. Това е отделяне от стандартното мислене, само че други скорошни проучвания демонстрират, че би трябвало да стартираме да търсим нови решения на слънчевите загадки, защото конвенцията не съумява да се оправи.
" Мисля, че този резултат може да бъде спорен " , споделя приложният математик Кийтън Бърнс от Масачузетския софтуерен институт (MIT), който е съавтор на проучването.
" По-голямата част от общността се е фокусирала върху откриването на динамо деяние надълбоко в Слънцето. Сега ние демонстрираме, че има различен механизъм, който наподобява по-добре подхожда на наблюденията " , заключи Бърнс.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: НАСА снима мощно изригване на Слънцето)
Откакто слънчевото магнитно поле е намерено за първи път през 1908 година, ние се опитваме да разберем къде в Слънцето се основава то - в региона, известна като динамо.
Сега ново проучване, ръководено от математика Джефри Васил от Единбургския университет, откри, че слънчевото динамо не се намира надълбоко в Слънцето, както се смяташе до момента, а напълно покрай повърхността му, на дълбочина единствено 32 000 км.
Защо това е значимо? Защото едва проучените цикли на интензивност на Слънцето са свързани по някакъв метод с неговото магнитно поле - а да се знае къде се намира динамото е от основно значение, с цел да се разбере какво задвижва слънчевите цикли.
" Разбирането на произхода на магнитното поле на Слънцето е отворен въпрос още от времето на Галилей и е значимо за прогнозиране на бъдещата слънчева интензивност, като да вземем за пример изригванията, които могат да ударят Земята ", споделя приложният математик Даниел Лекоане от Северозападния университет в Илинойс.
" Тази работа предлага нова догадка за метода, по който се генерира магнитното поле на Слънцето, която дава отговор по-добре на наблюденията на Слънцето и, надяваме се, може да се употребява за по-добри прогнози на слънчевата интензивност " , споделя още Лекоане.
Слънчевото магнитно поле е извънредно разхвърляно и динамично и учените от дълго време се пробват да схванат в елементи какво го генерира.
Знаем, че магнитното поле на Земята се генерира от динамо във външното й ядро: конвектираща, въртяща се, електропроводима течност, която трансформира кинетичната сила в електрически и магнитни полета, разпростряли се надалеч в пространството.
Вътрешните процеси на Слънцето са доста по-сложни и сложни за наблюдаване от тези на планетата, на която живеем, само че те имат огромно въздействие.
Магнитната интензивност на Слънцето е обвързвана с интензивността на слънчевите петна, изригванията и изхвърлянията на коронална маса. Това дефинира галактическото време, което може да има видимо и евентуално рисково влияние върху Земята.
Тази интензивност се трансформира на цикли от почти 11 години. По време на слънчевия най-много, когато Слънцето е най-активно, с бурни слънчеви петна и изригвания, магнитните му полюси трансформират полярността си. Има и други способи, по които държанието на Слънцето се трансформира.
Една от тях са торсионните вибрации. Тъй като Слънцето не е твърдо тяло, а флуид, то не се върти с една и съща скорост в международен мащаб. Торсионните осцилации са подповърхностни промени във въртенето на Слънцето на избрани географски ширини и са тясно свързани с цикъла на слънчевите петна.
" Тъй като вълната има същия интервал като магнитния цикъл, се смяташе, че тези феномени са свързани ", изяснява Лекоане.
Традиционната " дълбока доктрина " на слънчевото магнитно поле обаче не изяснява от кое място идват тези торсионни съмнения. Интригуваща улика е, че торсионните осцилации са единствено наоколо до повърхността на Слънцето.
Sun's Magnetic Field Originates Amazingly Close to Surface, Study Suggests
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
" Нашата догадка е, че магнитният цикъл и торсионните осцилации са разнообразни проявления на еднакъв физически развой ", продължава Лекоане.
Според теорията дълбокото динамо би трябвало да се намира на повече от 200 000 километра под слънчевата повърхнина, на дъното на конвекционната зона. Но този модел генерира и характерности, които не сме следили на Слънцето, като мощни магнитни полета на високи географски ширини, и не съумява да изясни други, като метода, по който слънчевите петна следват магнитната интензивност на Слънцето.
Васил и сътрудниците му организират модерни числени симулации въз основа на действителни данни за повърхностните прояви на акустичните талази в Слънцето и откриват, че действителното държание на Слънцето най-точно подхожда на динамо, което се върти близо до слънчевата повърхнина, в по този начин наречения непосредствен до повърхността пласт на отрязване.
Това плитко динамо освен е основало Слънце, което се държи по метода, по който се държи нашето, само че е тясно обвързвано и с торсионните осцилации и интензивността на слънчевите петна. Това е отделяне от стандартното мислене, само че други скорошни проучвания демонстрират, че би трябвало да стартираме да търсим нови решения на слънчевите загадки, защото конвенцията не съумява да се оправи.
" Мисля, че този резултат може да бъде спорен " , споделя приложният математик Кийтън Бърнс от Масачузетския софтуерен институт (MIT), който е съавтор на проучването.
" По-голямата част от общността се е фокусирала върху откриването на динамо деяние надълбоко в Слънцето. Сега ние демонстрираме, че има различен механизъм, който наподобява по-добре подхожда на наблюденията " , заключи Бърнс.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ