Русия иска да лансира широкомащабна военна операция за ликвидирането на Украйна
Украинците не би трябвало да дават мотив за обвиняване в експанзия, защото тъкмо това е належащо на Кремъл, с цел да стартира широкомащабна военна интервенция за ликвидирането на Украйна. Това се споделя в позиция на Евро-атлантическия център за сигурност по отношение на внезапното повишаване на съветски войски на границата с Украйна, която ФАКТИ разгласява без редакторска интервенция:
До наскоро съглашението за помирение от 2020 г сред Руска Федерация и Украйна поддържаше релативно спокойна във военно отнoшение конюнктура на границата сред двете страни. От началото на април обаче се следи ескалация в връзките, обвързвана на първо място с дислоцирането на обилни военни сили на Русия по границата с Украйна. Защо това е по този начин? Украйна няма офанзивни планове във връзка с следените от Русия, чрез сепаратистите, Луганск и Донецк. Страната не разполага с нужната офанзивна формация войски, с цел да предприеме каквото и да било сполучливо нахлуване в зоната. Украйна не разполага с мощна авиация за поддържане на допустимо нахлуване, а нейните артилерийски и ракетни системи са надалеч под мощта на съветската авиация и артилерия, дислоцирани в зоната. Противовъздушната защита на Украйна, с незадоволителна изтребителна авиация и с софтуерно остарелите зенитноракетни комплекси С-125, С - 200 и С-300, не е в положение сполучливо да отрази масирани влитания на самолети и крилати ракети във въздушното пространство на страната. Същевременно към съветската мощност следва да се добави и многочислената сухопътна формация, в чийто състав се наброяват не по-малко от 10 леки бригади, усилени с танкови елементи и поддържани от ракетна артилерия, солидна бомбардировъчна и изтребителна авиация. Към близо четиридесетхилядната съветска формация са придадени преносими комплекси “Исканер- М”.
Анализът на обстановката постанова извода, че Кремъл се пробва да предизвика сюжет, при който провокира Украйна, Киев пази територията си, само че това се приема от Москва като експанзия и влиза в ход един от евентуално няколкото авансово разработвани и тренирани от руснаците оперативно-стратегически проекти за отделяне на Донецк и Луганск и окончателното им присъединение към Русия. Русия би аргументирала едно навлизане с съществуването в двете области на многочислено съветско население, което е под опасност от геноцид. Известно е, че на огромна част от популацията на Донецк и Луганск бяха раздадени съветски паспорти. Следователно, в случай че предприеме инвазия оправданието на Русия ще бъде, че страната се притичва на помощ на свои жители или дава отговор на техния “зов за помощ”. Руският външен министър Сергей Лавров към този момент подсигури пропагандно един подобен сюжет като заплаши, че “ако Киев рестартира военни дейности в Донбас, резултатът от това ще бъде унищожаването на страната Украйна”. На настояването на Украйна за провеждането на взаимни учения сред украинската войска и НАТО през юни-юли, представителят на Кремъл Дмитри Песков съобщи, че това ще принуди Русия още повече да усили групировката си в зоната.
Най-вероятният сюжет за навлизане на съветски войски в Донбас, ще повтори събитията в Грузия от 2008. Грузинският опит от експанзията на Русия ни предизвестява, че макар твърдата поддръжка за Украйна, изразена както от президента Байдън и министрите на защитата и външните работи на Съединени американски щати, по този начин и от генералния секретар на НАТО по отношение на новата масирана дислокация на войски от Русия, украинците би трябвало да бъдат доста деликатни и търпеливи. Те не би трябвало да дават мотив за обвиняване в експанзия, защото тъкмо това е належащо на Кремъл, с цел да стартира широкомащабна военна интервенция за ликвидирането на Украйна. НАТО, Съединени американски щати и Европейски Съюз твърдо стоят зад мира и териториалната целокупност на Украйна и следва да разпрострат мощна дипломатическа атака за въздържане на Русия. Нито НАТО, нито Съединени американски щати обаче ще рискуват ескалация на спор с нуклеарна мощ, а още по-малко замяна на нуклеарни удари с нея. Много мъчно може да се предвижда до каква степен би стигнало последното.
Не е ясно по кое време и по какъв начин ще работи Русия. Ясно е обаче, че рано или късно тя ще направи опит да причисли тези територии към своята, а при избрани удобни условия да окупира и други територии на Украйна. Във връзка с ескалацията на събитията в Донецк, специалистите от Евро-атлантическия център за сигурност показват мнението си, че България би трябвало да осъди ескалирането на спора в Донбас и в частност непровокираното с нищо повишаване на военната мощност на Русия в зоната.
Респективно, българското Министерство на външните работи би трябвало да осъди тези дейности, а държавните служби и изключително тези в бранша на сигурността би трябвало да концентрират в допълнение вниманието си върху обстановката в Украйна. Никак не е инцидентно, че в редица средства за всеобща информация както в Русия, по този начин и в Европа към този момент се появиха изявления, прогнозиращи, че връзките сред Украйна и Руската Федерация са “на границата на война” сред двете страни. Считаме, също по този начин, че НАТО следва да създаде тактика за Украйна като възвърне съюзната полемика за статута на тази страна по отношение на вероятното ѝ участие в Алианса.
До наскоро съглашението за помирение от 2020 г сред Руска Федерация и Украйна поддържаше релативно спокойна във военно отнoшение конюнктура на границата сред двете страни. От началото на април обаче се следи ескалация в връзките, обвързвана на първо място с дислоцирането на обилни военни сили на Русия по границата с Украйна. Защо това е по този начин? Украйна няма офанзивни планове във връзка с следените от Русия, чрез сепаратистите, Луганск и Донецк. Страната не разполага с нужната офанзивна формация войски, с цел да предприеме каквото и да било сполучливо нахлуване в зоната. Украйна не разполага с мощна авиация за поддържане на допустимо нахлуване, а нейните артилерийски и ракетни системи са надалеч под мощта на съветската авиация и артилерия, дислоцирани в зоната. Противовъздушната защита на Украйна, с незадоволителна изтребителна авиация и с софтуерно остарелите зенитноракетни комплекси С-125, С - 200 и С-300, не е в положение сполучливо да отрази масирани влитания на самолети и крилати ракети във въздушното пространство на страната. Същевременно към съветската мощност следва да се добави и многочислената сухопътна формация, в чийто състав се наброяват не по-малко от 10 леки бригади, усилени с танкови елементи и поддържани от ракетна артилерия, солидна бомбардировъчна и изтребителна авиация. Към близо четиридесетхилядната съветска формация са придадени преносими комплекси “Исканер- М”.
Анализът на обстановката постанова извода, че Кремъл се пробва да предизвика сюжет, при който провокира Украйна, Киев пази територията си, само че това се приема от Москва като експанзия и влиза в ход един от евентуално няколкото авансово разработвани и тренирани от руснаците оперативно-стратегически проекти за отделяне на Донецк и Луганск и окончателното им присъединение към Русия. Русия би аргументирала едно навлизане с съществуването в двете области на многочислено съветско население, което е под опасност от геноцид. Известно е, че на огромна част от популацията на Донецк и Луганск бяха раздадени съветски паспорти. Следователно, в случай че предприеме инвазия оправданието на Русия ще бъде, че страната се притичва на помощ на свои жители или дава отговор на техния “зов за помощ”. Руският външен министър Сергей Лавров към този момент подсигури пропагандно един подобен сюжет като заплаши, че “ако Киев рестартира военни дейности в Донбас, резултатът от това ще бъде унищожаването на страната Украйна”. На настояването на Украйна за провеждането на взаимни учения сред украинската войска и НАТО през юни-юли, представителят на Кремъл Дмитри Песков съобщи, че това ще принуди Русия още повече да усили групировката си в зоната.
Най-вероятният сюжет за навлизане на съветски войски в Донбас, ще повтори събитията в Грузия от 2008. Грузинският опит от експанзията на Русия ни предизвестява, че макар твърдата поддръжка за Украйна, изразена както от президента Байдън и министрите на защитата и външните работи на Съединени американски щати, по този начин и от генералния секретар на НАТО по отношение на новата масирана дислокация на войски от Русия, украинците би трябвало да бъдат доста деликатни и търпеливи. Те не би трябвало да дават мотив за обвиняване в експанзия, защото тъкмо това е належащо на Кремъл, с цел да стартира широкомащабна военна интервенция за ликвидирането на Украйна. НАТО, Съединени американски щати и Европейски Съюз твърдо стоят зад мира и териториалната целокупност на Украйна и следва да разпрострат мощна дипломатическа атака за въздържане на Русия. Нито НАТО, нито Съединени американски щати обаче ще рискуват ескалация на спор с нуклеарна мощ, а още по-малко замяна на нуклеарни удари с нея. Много мъчно може да се предвижда до каква степен би стигнало последното.
Не е ясно по кое време и по какъв начин ще работи Русия. Ясно е обаче, че рано или късно тя ще направи опит да причисли тези територии към своята, а при избрани удобни условия да окупира и други територии на Украйна. Във връзка с ескалацията на събитията в Донецк, специалистите от Евро-атлантическия център за сигурност показват мнението си, че България би трябвало да осъди ескалирането на спора в Донбас и в частност непровокираното с нищо повишаване на военната мощност на Русия в зоната.
Респективно, българското Министерство на външните работи би трябвало да осъди тези дейности, а държавните служби и изключително тези в бранша на сигурността би трябвало да концентрират в допълнение вниманието си върху обстановката в Украйна. Никак не е инцидентно, че в редица средства за всеобща информация както в Русия, по този начин и в Европа към този момент се появиха изявления, прогнозиращи, че връзките сред Украйна и Руската Федерация са “на границата на война” сред двете страни. Считаме, също по този начин, че НАТО следва да създаде тактика за Украйна като възвърне съюзната полемика за статута на тази страна по отношение на вероятното ѝ участие в Алианса.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ