Няма нищо детско в детското правосъдие
Той е на 14 години. Да го назовем Георги. Изправен е на съд за кражба. Георги краде храна. Защото от 2 години живее на улицата, защото един от родителите му е в пандиза за убийството на другия. За 2 години никоя институция не схваща, че това дете е в риск и че няма даже по какъв начин да си обезпечи прехраната. Георги не е наказан. Съдът приема казусът за незначителен и сезира обществените служби. Георги е настанен в дом. И в последна сметка от него става човек.
Друга преживелица. С Иван, да речем. Местна комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните преглежда възпитателно дело против дете, което има нападателни прояви против татко си и съученици. До разглеждането на възпитателното дело никоя институция не е обърнала внимание, че това дете в действителност е жертва на принуждение. Просто всички по веригата са вдигнали ръце, че то е неспасяем случай и никакви ограничения не могат да му оказват помощ. Комисията обаче го прави оценка като дете в риск и предлага на обществените служби Иван да бъде изведен в спешен център. Неправителствени организации пробват да работят със фамилията му, само че безрезултатно. Извън фамилията си Иван става " естествен ", към този момент не е имал противообществени прояви.
Тези истории са илюстрация за това, какъв брой значимо е случаите да бъдат изследвани и преценявани в целокупност, както и че в България децата в риск не се установяват в точния момент. Което това влече проблеми в следствие. Всичко това се корени и в разбиранията на самата обществена среда. На децата не се гледа като на персони с права и лична воля, а като на обекти, които би трябвало да бъдат наложително вкарани в коловоза. От тази вероятност инспектори, съдии и прокурори, които си губят времето с щадящи разпити и чувания на деца, наподобяват мекушави и увеличаващи проблемите. " И аз слушам по какъв начин в коридора си шушнат зад тила ми - ама
тая пък съдийка що не си го вземе това хулиганче у дома
да види какво е ", споделя областен арбитър, взел участие в проучването на Българския център за нестопанско право " Възможно ли е да бъде щадящо правораздаването за деца в България? ". Тревожните изводи на, оповестен преди година, са, че страната в по-голямата част от случаите не съумява да построи потенциал за отговор на характерните потребности и права на децата, директивите са транспонирани имитиращо, правата на детето в наказателното правораздаване остават неразбираема идея, а най-големи дефицити се записват на стадия на досъдебното произвеждане, когато водещи са полицията и прокуратурата.
Преди малко повече от 10 години, когато се създаваха профилираните съдилища, доста експерти упорстваха, че в случай че се прави профилиран съд, той би трябвало да е не за проведена престъпност и корупция, а за детската престъпност. Години наред УНИЦЕФ предлага такава смяна в българското законодателство. Защото ако страната не се оправи с детската престъпност, в случай че не обезпечи същинска грижа за децата-извършители, които доста постоянно са и жертви, тя на процедура си " отглежда " огромни нарушители. Всъщност за детските съдилища отдавна се приказва. Записват ги в концепции и тактики. И там си остават.
В бранш " Правосъдие " на съдружното съглашение няма и дума за детски съдилища, нито за специализация на магистратите за работа с деца. И в този момент наказателните закони разписват особени правила за тези каузи. Но е противоречиво до каква степен има подготвени магистрати, когато става дума за каузи срещу деца, или такива, по които участват деца като очевидци или потърпевши. И проверяващите, и прокуратурата, и съдът би трябвало да имат
специфични познания, умения и метод, с цел да се занимават с деца
Според Наказателния кодекс (НК) наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в положение на вменяемост извърши закононарушение. Непълнолетните - навършили 14 години, само че които нямат 18 години - са наказателноотговорни, в случай че са можели да схващат свойството и смисъла на действието и да управляват постъпките си. За тях кодексът има и специфични правила. Ако се постанова, непълнолетните, на които действието не може да се вмени във виновност, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго уместно заведение. (Отделен е тематиката за интернатите в България, които не отговорят на актуалните стандарти и повече се приближават до затвори. Под въпрос е и какъв брой просветен и подготвен е личният състав в тях и какъв брой може да реализира възпитателно влияние върху децата, които в последна сметка се учат от образеца.)
Ако прокурорът реши, че малолетният е направил закононарушението поради въодушевление или лековерие, и то не е огромна социална заплаха, той може да не образува дело и да прати преписката на локалната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните. Съдът може и напряко да наложи ограничения по Закона за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните (ЗБППМН) и единствено да уведоми комисията.
Непълнолетните не могат да бъдат наказвани с пожизнен затвор, или с санкция и конфискация. В член 63 от Наказателен кодекс регламентира по какъв начин се заменят наказванията за малолетните. Когато наказването е по-малко от една година и не е условно, малолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му постанова друга възпитателна мярка.
Особени правила има и в Наказателно-процесуалния кодекс. Делата се гледат при закрити врата, а правосъдните заседатели да вземем за пример би трябвало да бъдат учители или възпитатели. Ако обаче малолетният има възрастен съизвършител, делото върви по общия ред.
Законът за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните (ЗБППМН), за който към този момент стана дума, влиза в действие през 1958 година, 10 години преди Наказателния кодекс, който употребяваме и сега. Както и Наказателен кодекс, ЗБППМН е кърпен много. Но резултатът не е приемлив. Още
от заглавието му, закон за битка, проличава, че той не плануват никакви съответни ограничения за предварителна защита
На процедура той се занимава с регистрирането на обстоятелството на осъществена противообществена демонстрация и процедурата по налагане на възпитателна мярка. Най-съществената му уязвимост е неналичието на ясна формулировка на " противообществената демонстрация ". Законът напълно общо споделя, че противообществената демонстрация е действие, което е публично рисково и опонира на правна норма или на морала и положителните нрави.
По силата на ЗБППМН са основани комисии, детски педагогичен стаи, социално-педагогически интернати, възпитателни училища-интернати, домове за краткотрайно настаняване на малолетни и малолетни и приюти за безнадзорни деца.
Законът третира децата още от 8-годишна възраст. Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните е към Министерския съвет и в нея влизат представители на изпълнителната и правосъдната власт.
В този закон натежава репресивният способ. Стига се даже до там, че точно по него децата, които страната се е отказала да съди по Наказателен кодекс, търпят по-сериозни санкции. Мерките по него са 13 и са свързани или със отговорности, или със забрани, като се стартира от предизвестие и задължаване да се извини на потърпевшия и се стигне до настаняване във възпитателно училище-интернат. Настаняването в интернати става по предложение на комисията с решение на районния съд. Там се апелира и налагането на останалите ограничения.
Проблем в ЗБППМН е и това, че не е регламентиран броят на членовете на локалната комисия, която преглежда делото, нито с какво болшинство се взема решението. Не се сформират протоколи, които да отразяват всички осъществени процесуално-следствени дейности, а постоянно се задоволяват до маркиране на присъствалите лица и осъществените дейности, без да са прецизно записани дадените пояснения и показанията от извършените разпити. Затова и решенията на комисиите са нестимулираните. Всички дефекти в процедурата и неглижирането й от комисиите прави неосъществим същинския правосъден надзор върху актовете й. А съдът, който е втора инстанция за актовете на комисиите, има право да събира единствено нови доказателства.
Това изяснява пред " Сега " преди години Таня Радуловска, която по това време беше арбитър. Вече е юрист и ръководи сформира на една от локалните комисии в София, все по този начин отдадена на идеята за децата.
" ЗБППМН трябваше доста от дълго време да бъде анулиран, той е морално стар.
Нито процедурата, нито ограниченията му са съответни.
Трудно може да се откри мярка, която да е съответна за актуалните обществени отношения ", споделя Радуловска пред " Сега " през днешния ден. Тя напомня, че има проект на Закон за децата, по който се работи най-малко от 15 години и който в никакъв случай не е стигал до пленарна зала. Идеята на този закон е да кодифицира регламентите на ограниченията за протекция и ограниченията за реакция при положение на противообществена демонстрация. Защото в доста случаи и нужна мярка за протекция. Но както институциите преди съда - " Закрила на детето " и локалните комисии нямат пълномощия да ползват по едно и също време и двата закона, по този начин и в правосъдната фаза съдът не може да наложи протекция, в случай че е сезиран за глоба. Това е един от най-съществените дефекти, показва Радуловска.
Според нея обществените служби не си правят работата и най-слабото звено в цялата верига, която е ангажирана с децата, са отделите " Закрила на детето " към Агенцията за обществено подкрепяне. " Може би не са задоволително добре персонално обезпечени и няма задоволително обществени служащи. Може би значително има и непросветеност. Още като арбитър имах наблюдения, че обществените отчети са официални, повърхностни, не се задълбочават в самостоятелно проучване на детето. В тежки случаи изобщо не са съответни. Те не познават даже личните си закони и правилници, по които работят, какво остава за европейските стандарти, директивите и регламентите ", споделя Радуловска.
Двете основни наставления на Европейски Съюз - за правата на жертвите на закононарушения, както и за процесуалните гаранции за деца, не са добре имплементирани в българското законодателство, показва още Радуловска. И дава образец по какъв начин единствената направена смяна е в Наказателно-процесуален кодекс по отношение на чуването на деца. Като концепцията е децата да бъдат разпитвани единствено един път, с цел да се избегне вторичната им виктимизация. Но нормата в Наказателно-процесуален кодекс не е основана по този начин, че да изключи следващ разпит, защото не е планувано, че този единствен разпит се прави пред арбитър и след привличането на обвинен, тъй че да може да взе участие и той и да бъде предпазено и правото на отбрана. Бившата съдийка счита, че разпоредбите на директивите не се познават достатъчно добре от проверяващи, прокурори и съдии. А където има профилирани магистрати, то е за работа с деца-извършители, а не с деца-жертви. " Качеството на правораздаването пада, и то фрапантно, изключително на ниските равнища. Затова ако няма наложителни правила, мъчно ще се реализира усъвършенстване ", споделя тя.
Че положителните практики са единични случаи и те не се предизвикват е съгласна и арбитър Владислава Цариградска от Районния съд в Луковит.
Според нея децата, изключително тези, които са направили противообществени прояви, стават парещ картоф, с който никой не желае да се занимава. Тя цитира на осъществяването на тактиката за правосъдната промяна, който регистрира
нулев прогрес по дейностите, свързани с детското правораздаване.
И Цариградска счита, че огромният проблем е в съвсем цялостната абдикация на Агенцията за обществено подкрепяне и чиито отдели " Закрила на детето " би трябвало да работят във всеки случай на дете в риск. И дава съответен образец - публично мнение на локалната дирекция за обществено подкрепяне, че нищо не може да бъде направено за едно дете, които живее безпризорно и в мизерия и което е записано с куп противообществени прояви. " Когато не работи закрилата, неуспехът е 99% обезпечен ", споделя съдията. Според нея, с цел да има смяна децата първо би трябвало да бъдат припознати като запас за бъдещето на обществото.
Цариграска също акцентира, че в България не се прави мултидисциплинарна оценка на децата, информация не се събира, а деянията на децата не се преглеждат в подтекст. Тя илюстрира казаното с предполагаем случай. Непълнолетен юноша без брошура, който провокира злополука и бяга от служителите на реда. На пръв взор това дете може доста елементарно да остане в ареста. Ако обаче се огледа в дълбочина, а освен на повърхността на айсберга, може да се види, че то е живяло в Съединени американски щати, където е имало право да кара, а също така е било очевидец на полицейско принуждение по отношение на татко му, по тази причина под паника е избягало от служителите на реда.
Съдията споделя и различен случай, този път същински - на юноша, арестуван от първата правосъдна инстанция за закана с ликвидиране на майка си. Майката обаче се явява пред втората инстанция и споделя по какъв начин е претърпяла трагичен бракоразвод, който доста неприятно се е отразил на детето. То почнало да използва опиати. Тя пробвала да го извади от тази среда, само че безрезултатно. Търсила подпомагане от учебното заведение, от обществените. В последна сметка получила съвет да сезира прокуратурата и да желае наложително лекуване по Закона за здравето. Вместо това обаче прокуратурата образувала дело за закана с ликвидиране.
" Вместо да защитя детето си, ме накараха да се изправя против него ",
плаче майката в съда. Магистратите предписват съответни обществени ограничения, които да стартират незабавно да се ползват и да подкрепят на майката и детето.
В страната ни към момента настоящото законодателство не покрива главния интернационален стандарт за отбрана правата на детето, а точно правораздаването да е съобразено с ползите на детето, писа неотдавна и омбудсманът Надежда Ковачева до правосъдния министър Надежда Йорданова. " Днес България продължава да е мощно подложена на критика за неналичието на промени в региона на детското правораздаване. В частта си за възпитателното влияние системата за детско правораздаване е консервативна, построена е върху остаряло и от дълго време отхвърлено схващане за правното състояние на децата в спор със закона ", показва Ковачева и припомня за двете евродирективи, които незабавно би трябвало да бъдат транспонирани в българското законодателство, за да се подсигурява правораздаване, съобразено с правата и ползите на децата.
Ковачева пледира и за закриване на интернатите, където детството на децата минава зад решетки. " Сега " потърси коментар и от Министерството на правораздаването, само че до публикуването на този текст подобен не пристигна.
Друга преживелица. С Иван, да речем. Местна комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните преглежда възпитателно дело против дете, което има нападателни прояви против татко си и съученици. До разглеждането на възпитателното дело никоя институция не е обърнала внимание, че това дете в действителност е жертва на принуждение. Просто всички по веригата са вдигнали ръце, че то е неспасяем случай и никакви ограничения не могат да му оказват помощ. Комисията обаче го прави оценка като дете в риск и предлага на обществените служби Иван да бъде изведен в спешен център. Неправителствени организации пробват да работят със фамилията му, само че безрезултатно. Извън фамилията си Иван става " естествен ", към този момент не е имал противообществени прояви.
Тези истории са илюстрация за това, какъв брой значимо е случаите да бъдат изследвани и преценявани в целокупност, както и че в България децата в риск не се установяват в точния момент. Което това влече проблеми в следствие. Всичко това се корени и в разбиранията на самата обществена среда. На децата не се гледа като на персони с права и лична воля, а като на обекти, които би трябвало да бъдат наложително вкарани в коловоза. От тази вероятност инспектори, съдии и прокурори, които си губят времето с щадящи разпити и чувания на деца, наподобяват мекушави и увеличаващи проблемите. " И аз слушам по какъв начин в коридора си шушнат зад тила ми - ама
тая пък съдийка що не си го вземе това хулиганче у дома
да види какво е ", споделя областен арбитър, взел участие в проучването на Българския център за нестопанско право " Възможно ли е да бъде щадящо правораздаването за деца в България? ". Тревожните изводи на, оповестен преди година, са, че страната в по-голямата част от случаите не съумява да построи потенциал за отговор на характерните потребности и права на децата, директивите са транспонирани имитиращо, правата на детето в наказателното правораздаване остават неразбираема идея, а най-големи дефицити се записват на стадия на досъдебното произвеждане, когато водещи са полицията и прокуратурата.
Преди малко повече от 10 години, когато се създаваха профилираните съдилища, доста експерти упорстваха, че в случай че се прави профилиран съд, той би трябвало да е не за проведена престъпност и корупция, а за детската престъпност. Години наред УНИЦЕФ предлага такава смяна в българското законодателство. Защото ако страната не се оправи с детската престъпност, в случай че не обезпечи същинска грижа за децата-извършители, които доста постоянно са и жертви, тя на процедура си " отглежда " огромни нарушители. Всъщност за детските съдилища отдавна се приказва. Записват ги в концепции и тактики. И там си остават.
В бранш " Правосъдие " на съдружното съглашение няма и дума за детски съдилища, нито за специализация на магистратите за работа с деца. И в този момент наказателните закони разписват особени правила за тези каузи. Но е противоречиво до каква степен има подготвени магистрати, когато става дума за каузи срещу деца, или такива, по които участват деца като очевидци или потърпевши. И проверяващите, и прокуратурата, и съдът би трябвало да имат
специфични познания, умения и метод, с цел да се занимават с деца
Според Наказателния кодекс (НК) наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в положение на вменяемост извърши закононарушение. Непълнолетните - навършили 14 години, само че които нямат 18 години - са наказателноотговорни, в случай че са можели да схващат свойството и смисъла на действието и да управляват постъпките си. За тях кодексът има и специфични правила. Ако се постанова, непълнолетните, на които действието не може да се вмени във виновност, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго уместно заведение. (Отделен е тематиката за интернатите в България, които не отговорят на актуалните стандарти и повече се приближават до затвори. Под въпрос е и какъв брой просветен и подготвен е личният състав в тях и какъв брой може да реализира възпитателно влияние върху децата, които в последна сметка се учат от образеца.)
Ако прокурорът реши, че малолетният е направил закононарушението поради въодушевление или лековерие, и то не е огромна социална заплаха, той може да не образува дело и да прати преписката на локалната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните. Съдът може и напряко да наложи ограничения по Закона за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните (ЗБППМН) и единствено да уведоми комисията.
Непълнолетните не могат да бъдат наказвани с пожизнен затвор, или с санкция и конфискация. В член 63 от Наказателен кодекс регламентира по какъв начин се заменят наказванията за малолетните. Когато наказването е по-малко от една година и не е условно, малолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му постанова друга възпитателна мярка.
Особени правила има и в Наказателно-процесуалния кодекс. Делата се гледат при закрити врата, а правосъдните заседатели да вземем за пример би трябвало да бъдат учители или възпитатели. Ако обаче малолетният има възрастен съизвършител, делото върви по общия ред.
Законът за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните (ЗБППМН), за който към този момент стана дума, влиза в действие през 1958 година, 10 години преди Наказателния кодекс, който употребяваме и сега. Както и Наказателен кодекс, ЗБППМН е кърпен много. Но резултатът не е приемлив. Още
от заглавието му, закон за битка, проличава, че той не плануват никакви съответни ограничения за предварителна защита
На процедура той се занимава с регистрирането на обстоятелството на осъществена противообществена демонстрация и процедурата по налагане на възпитателна мярка. Най-съществената му уязвимост е неналичието на ясна формулировка на " противообществената демонстрация ". Законът напълно общо споделя, че противообществената демонстрация е действие, което е публично рисково и опонира на правна норма или на морала и положителните нрави.
По силата на ЗБППМН са основани комисии, детски педагогичен стаи, социално-педагогически интернати, възпитателни училища-интернати, домове за краткотрайно настаняване на малолетни и малолетни и приюти за безнадзорни деца.
Законът третира децата още от 8-годишна възраст. Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните е към Министерския съвет и в нея влизат представители на изпълнителната и правосъдната власт.
В този закон натежава репресивният способ. Стига се даже до там, че точно по него децата, които страната се е отказала да съди по Наказателен кодекс, търпят по-сериозни санкции. Мерките по него са 13 и са свързани или със отговорности, или със забрани, като се стартира от предизвестие и задължаване да се извини на потърпевшия и се стигне до настаняване във възпитателно училище-интернат. Настаняването в интернати става по предложение на комисията с решение на районния съд. Там се апелира и налагането на останалите ограничения.
Проблем в ЗБППМН е и това, че не е регламентиран броят на членовете на локалната комисия, която преглежда делото, нито с какво болшинство се взема решението. Не се сформират протоколи, които да отразяват всички осъществени процесуално-следствени дейности, а постоянно се задоволяват до маркиране на присъствалите лица и осъществените дейности, без да са прецизно записани дадените пояснения и показанията от извършените разпити. Затова и решенията на комисиите са нестимулираните. Всички дефекти в процедурата и неглижирането й от комисиите прави неосъществим същинския правосъден надзор върху актовете й. А съдът, който е втора инстанция за актовете на комисиите, има право да събира единствено нови доказателства.
Това изяснява пред " Сега " преди години Таня Радуловска, която по това време беше арбитър. Вече е юрист и ръководи сформира на една от локалните комисии в София, все по този начин отдадена на идеята за децата.
" ЗБППМН трябваше доста от дълго време да бъде анулиран, той е морално стар.
Нито процедурата, нито ограниченията му са съответни.
Трудно може да се откри мярка, която да е съответна за актуалните обществени отношения ", споделя Радуловска пред " Сега " през днешния ден. Тя напомня, че има проект на Закон за децата, по който се работи най-малко от 15 години и който в никакъв случай не е стигал до пленарна зала. Идеята на този закон е да кодифицира регламентите на ограниченията за протекция и ограниченията за реакция при положение на противообществена демонстрация. Защото в доста случаи и нужна мярка за протекция. Но както институциите преди съда - " Закрила на детето " и локалните комисии нямат пълномощия да ползват по едно и също време и двата закона, по този начин и в правосъдната фаза съдът не може да наложи протекция, в случай че е сезиран за глоба. Това е един от най-съществените дефекти, показва Радуловска.
Според нея обществените служби не си правят работата и най-слабото звено в цялата верига, която е ангажирана с децата, са отделите " Закрила на детето " към Агенцията за обществено подкрепяне. " Може би не са задоволително добре персонално обезпечени и няма задоволително обществени служащи. Може би значително има и непросветеност. Още като арбитър имах наблюдения, че обществените отчети са официални, повърхностни, не се задълбочават в самостоятелно проучване на детето. В тежки случаи изобщо не са съответни. Те не познават даже личните си закони и правилници, по които работят, какво остава за европейските стандарти, директивите и регламентите ", споделя Радуловска.
Двете основни наставления на Европейски Съюз - за правата на жертвите на закононарушения, както и за процесуалните гаранции за деца, не са добре имплементирани в българското законодателство, показва още Радуловска. И дава образец по какъв начин единствената направена смяна е в Наказателно-процесуален кодекс по отношение на чуването на деца. Като концепцията е децата да бъдат разпитвани единствено един път, с цел да се избегне вторичната им виктимизация. Но нормата в Наказателно-процесуален кодекс не е основана по този начин, че да изключи следващ разпит, защото не е планувано, че този единствен разпит се прави пред арбитър и след привличането на обвинен, тъй че да може да взе участие и той и да бъде предпазено и правото на отбрана. Бившата съдийка счита, че разпоредбите на директивите не се познават достатъчно добре от проверяващи, прокурори и съдии. А където има профилирани магистрати, то е за работа с деца-извършители, а не с деца-жертви. " Качеството на правораздаването пада, и то фрапантно, изключително на ниските равнища. Затова ако няма наложителни правила, мъчно ще се реализира усъвършенстване ", споделя тя.
Че положителните практики са единични случаи и те не се предизвикват е съгласна и арбитър Владислава Цариградска от Районния съд в Луковит.
Според нея децата, изключително тези, които са направили противообществени прояви, стават парещ картоф, с който никой не желае да се занимава. Тя цитира на осъществяването на тактиката за правосъдната промяна, който регистрира
нулев прогрес по дейностите, свързани с детското правораздаване.
И Цариградска счита, че огромният проблем е в съвсем цялостната абдикация на Агенцията за обществено подкрепяне и чиито отдели " Закрила на детето " би трябвало да работят във всеки случай на дете в риск. И дава съответен образец - публично мнение на локалната дирекция за обществено подкрепяне, че нищо не може да бъде направено за едно дете, които живее безпризорно и в мизерия и което е записано с куп противообществени прояви. " Когато не работи закрилата, неуспехът е 99% обезпечен ", споделя съдията. Според нея, с цел да има смяна децата първо би трябвало да бъдат припознати като запас за бъдещето на обществото.
Цариграска също акцентира, че в България не се прави мултидисциплинарна оценка на децата, информация не се събира, а деянията на децата не се преглеждат в подтекст. Тя илюстрира казаното с предполагаем случай. Непълнолетен юноша без брошура, който провокира злополука и бяга от служителите на реда. На пръв взор това дете може доста елементарно да остане в ареста. Ако обаче се огледа в дълбочина, а освен на повърхността на айсберга, може да се види, че то е живяло в Съединени американски щати, където е имало право да кара, а също така е било очевидец на полицейско принуждение по отношение на татко му, по тази причина под паника е избягало от служителите на реда.
Съдията споделя и различен случай, този път същински - на юноша, арестуван от първата правосъдна инстанция за закана с ликвидиране на майка си. Майката обаче се явява пред втората инстанция и споделя по какъв начин е претърпяла трагичен бракоразвод, който доста неприятно се е отразил на детето. То почнало да използва опиати. Тя пробвала да го извади от тази среда, само че безрезултатно. Търсила подпомагане от учебното заведение, от обществените. В последна сметка получила съвет да сезира прокуратурата и да желае наложително лекуване по Закона за здравето. Вместо това обаче прокуратурата образувала дело за закана с ликвидиране.
" Вместо да защитя детето си, ме накараха да се изправя против него ",
плаче майката в съда. Магистратите предписват съответни обществени ограничения, които да стартират незабавно да се ползват и да подкрепят на майката и детето.
В страната ни към момента настоящото законодателство не покрива главния интернационален стандарт за отбрана правата на детето, а точно правораздаването да е съобразено с ползите на детето, писа неотдавна и омбудсманът Надежда Ковачева до правосъдния министър Надежда Йорданова. " Днес България продължава да е мощно подложена на критика за неналичието на промени в региона на детското правораздаване. В частта си за възпитателното влияние системата за детско правораздаване е консервативна, построена е върху остаряло и от дълго време отхвърлено схващане за правното състояние на децата в спор със закона ", показва Ковачева и припомня за двете евродирективи, които незабавно би трябвало да бъдат транспонирани в българското законодателство, за да се подсигурява правораздаване, съобразено с правата и ползите на децата.
Ковачева пледира и за закриване на интернатите, където детството на децата минава зад решетки. " Сега " потърси коментар и от Министерството на правораздаването, само че до публикуването на този текст подобен не пристигна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ