Талев: Лозан Панов най-вероятно ще бъде подкрепен от ДБ, но насила
"Скорошното изявление на Христо Иванов, че номинацията на към момента настоящия ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов е дело на самодейността „ Правосъдие за всеки “ и не е правилно да бъде представяна като кандидатура на „ Демократична България “, притегли вълна от насмешки, като мнозина го упрекнаха в лицемерие, написа юристът Любомир Талев в своя Facebook профил.
Истината е тъкмо противоположната - Христо Иванов споделя самата истина. Кандидатурата на Лозан Панов най-вероятно ще бъде подкрепена от Демократична България, само че принудително, откакто ѝ беше наложена принудително от трета страна - упоменатата самодейност „ Правосъдие за всеки “. Да си напомним хронологията на събитията, с цел да се уверим в това.
На 24 януари тази година формалният ръководител на партията „ Демократи за мощна България “ (всички знаем, че същинският ръководител се назовава Радан Кънев) съобщи, че няма нито забележка към светлочервен радев за последната година.
На 17 септември същият Атанасов, отговаряйки на въпрос за тактиката на Демократична България за президентските избори, отговори, че групировката би трябвало да се преценява с обстоятелството, че мнозина нейни гласоподаватели биха подкрепили радев на първи тур - факт, който е прочут на всеки, имал някакъв допир с въпросните гласоподаватели в обществените мрежи и в действителния живот, само че и искрено намигане към претендента за президент Радев, че Демократична България е подготвена да не пречи на преизбирането му против съответните властови позиции по-късно.
Тази линия на държание беше продължение на изявлението на другия водач и в действителност хегемон на обединението Христо Иванов, който съобщи при започване на септември, че Демократична България може и да не издигне собствен претендент за президент, защото не били „ партия с голям финансов запас “ (да си спомним, че става въпрос за политическата мощ, която на предходните парламентарни избори безусловно затрупа цялата страна със скъпи билбордове).
Дори след основаването на президентската партия ПППП, за която социологическите изследвания мигновено регистрираха, че „ точи “ електорат главно от „ Демократична България “, връщайки групировката от плануваното преди този момент второ място някъде сред четвърто и шесто, и отхвърли на номиналния водач Кирил Петков за предизборна коалиция с Демократична България (21 септември), намалявайки по този метод опцията за осъществяване на поставената от обединението цел да получи мандат за ръководство след парламентарните избори до най-малко, и макар последвалата още същия ден типична за Атанас Атанасов първосигнална реакция, че Демократична България ще издигне своя кандидатура за президент, която ще бъде цялостна диаметралност на светлочервен радев, на 28 септември Христо Иванов продължи да лавира, обявявайки, че въпросът за издигане на кандидатпрезидентска двойка не е превдварително решен, защото издигането на такава би удовлетворило твърдото ядро симпатизанти на групировката, само че пък би било отблъснало гласоподавателите им от периферията, които поддържат радев.
И по този начин стигаме до 2 октомври - датата, на която Лозан Панов бе повдигнат за президент - кандидатура, която по думите на Христо Иванов ще бъде подкрепена от „ Демократична България “, само че за която той направи експлицитното конкретизиране, че това не е кандидатура на Демократична България, а на „ Правосъдие за всеки “. Ще рече, „ Правосъдие за всеки “ натрапи кандидатурата на Лозан Панов на „ Демократична България “, оставяйки последната без различен избор, с изключение на да я поддържа.
Как се стигна до състояние политическа групировка като Демократична България, която болшинството от гласоподавателите ѝ свързват само и единствено с идеята на правосъдната промяна, персонифицирана за тях от личността на Лозан Панов (крайно ляво-либералните политики, подкрепяни и прокарвани от Радан Кънев и Христо Иванов, са загадка даже за болшинството гласоподаватели на ДБ), да не го издигне за собствен кандидат-президент, а да чака една неправителствена организация като „ Правосъдие за всеки “, с цел да го поддържа, сложена пред приключен факт?
За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да изясним разликите в водачеството на двете обединения. Христо Иванов (подвизавал се дълги години в общественото пространство и в адвокатурата с семейството на майка си - Бойкикев) беше министър на правораздаването в служебния кабинет на Георги Близнашки и в кабинета Борисов 2. Осъзнавайки, че няма да получи безусловна поддръжка от тогавашните си началници в персоналната си борба против основния прокурор Сотир Цацаров, той избра да подаде оставка и да сътвори лична партия („ Да, България! “), откакто Народното събрание поправя с една численост квотите в съдийската и прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет при гласуването на препоръчаните от него промени в Конституцията през декември 2015 година - въпрос, който бе упоменат като записка под линия в първия мониторингов отчет на Европейската комисия по механизма за съдействие и инспекция след въпросното гласоподаване и от този момент в никакъв случай повече не е бил повдиган от европейските ни сътрудници.
По същото време Радан Кънев бе предсадател на ДСБ - член на тогавашната коалиция „ Реформаторски блок “, малко по-късно унищожена от упоритостите на Кънев да ѝ стане едноличен ръководител, и съдружен сътрудник в кабинета Борисов 2. Кънев преди малко бе минал през пагубни за личната му партия локални избори, на които двамата му съществени сътрудници в Република България („ Движение Балгария на жителите “ на Миглена Кунева и СДС) се бяха показали доста по-успешно от ДСБ като брой определени кметове и общински съветници. Осъзнаващ, че би трябвало доста бързо да откри външен зложелател, против който да сплоти ДСБ, в случай че не желае да бъде свален от личните си съпартийци, Кънев съзря златен късмет в оставката на Христо Иванов и излезе в съпротива на кабинета Борисов 2 (оставайки обаче в парламентарната група на Република България, която продължи да поддържа държавното управление, давайки по този метод своя принос към международната доктрина и процедура на политологическата просвета, като сътвори термина „ ръководеща съпротива “). След дълги премеждия от персоналните и политически упоритости на тези двама водачи се роди днешната „ Демократична България “.
Анализът на дейностите и политическата биография на Христо Иванов - Бойкикиев и на Радан Кънев демонстрира, че за двамата правосъдната промяна не е същинска идея, а политически девиз, който може да бъде търгуван против сдобиването с властови позиции. Именно по тази причина двамата припознаха в битката за тази промяна като съдружник светлочервен радев, на който разпореждат вярата да „ изчегърта “ ГЕРБ (задача, с която те самите са явно неспособни да се справят), осигурявайки им достъп до властта в подмяна на поддръжка от тяхна страна - в това число за безпроблемното му преизбиране.
От своя страна водачеството на „ Правосъдие за всеки “ по мои наблюдения се състои от съществено практикуващи (за разлика от гореописаните политически лидери) адвокати, които се подразделят на два съществени вида. Първият са хора, които откровено и даже фанатично имат вяра в идеята на правосъдната промяна по този начин, както са я дефинирали: прокуратурата е главната спънка пред съществуването на без значение правораздаване в България и до момента в който пълномощията ѝ не бъдат фрапантно лимитирани, прогрес за България няма да има. За тях правосъдната промяна се въплъщава от Панов и друга допустима кандидатура за президент не може да има. Вторият вид се състои от хора, минали (не изключително сполучливо или оставяйки спорна следа) през разнообразни партии, които буйно желаят да се завърнат в политиката, само че за разлика от Христо Иванов и Радан Кънев, при тях пътят към тази цел минава не през поддръжка за светлочервен радев, а само през издигането на кандидатурата на Лозан Панов и влизането в най-близкото му обграждане.
В свое изявление от през днешния ден член на инициативния комитет, издигнал Лозан Панов изясни, че дейностите на ИК са били предизвикани от изявление на Панов от 22 септември. Два са водещите акценти от въпросното изявление. Първият е рецензията на Панов към претендента за президент радев, че се е загрижил за правосъдната промяна чак след „ нахлуването “ на прокуратурата в президенството. Това изказване е фактологически погрешно, защото радев заприказва, че правосъдната промяна би трябвало да се прави по заложения от „ Правосъдие за всеки “ и „ Демократична България “ модел още сред двата тура на президентските избори преди пет години, след което в границите на конституционните си пълномощия упражни правото на президента еднократно да откаже назначението както на Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд, по този начин и на Иван Гешев за основен прокурор. Подобно изявление издава само до каква степен Лозан Панов е повярвал в мита за личната си уникалност на полето на правосъдната промяна.
А и за какво да не повярва, откакто седем години една политическа мощ, рой Неправителствени организации и куп медии са го величали като подобен? Вторият акцент обаче е по-интересен: Лозан Панов декларира, че няма да бъде претендент за президент на „ Демократична България “. Той послужи за мотив за подбив от страна на мнозина и за обвинявания в лицемерие, само че в действителност Панов споделя истината. Към оня миг, той е знаел, че управлението на Демократична България няма желание да го издига, а да поддържа светлочервен радев, което е наложило хода с издигането му от предприемчив комитет.
Така „ Демократична България “ влезе в личния си капан: откакто в името на ползите на водачите си години наред адвокатства за използването на един съответен модел на правосъдната промяна и взе участие в митологизирането на Лозан Панов като само достоверно лице на този модел, да не може да откаже поддръжка за натрапената му извън кандидатура, даже и това да значи неуспех на проектите ѝ за поддръжка за светлочервен радев против достъп до властови позиции. Тук някой ще каже, че Панов ще отпадне на първи тур и Демократична България ще поддържа по един или различен метод радев на балотажа. Само че в продължение на повече от месец гласоподавателите на Демократична България ще слушат рецензиите на „ своя “ претендент към радев и въобще не е несъмнено, че на втори тур ще бъдат по този начин дисциплинирани, както им се желае на Христо Иванов, Радан Кънев и Атанас Атанасов.
П.П. Разбира се, цялата изнесена дотук фактология може да има и напълно друго пояснение: че управлението на Демократична България е осъзнало, че при избори „ две в едно “ е доста значимо да повдигнат собствен претендент за президент, чиято ярка характерност да служи като „ локомотив “ за листите им за Народно заседание, само че че нежелаейки да скапват стратегическото си партньорство с радев, са разиграли цялото театро с номинацията от „ Правосъдие за всеки “, с цел да се оправдават пред него, че те персонално го поддържат, само че кандидатурата на Панов им е била натрапена без да могат да откажат. Подобен „ Андрешковски “ сюжет допуска необятна интрига на всички гореизброени играчи и би приказвал много красноречиво за техния персонален и политически морал. Кое от двете пояснения е правилно, оставям на всеки от вас самичък да реши.
Истината е тъкмо противоположната - Христо Иванов споделя самата истина. Кандидатурата на Лозан Панов най-вероятно ще бъде подкрепена от Демократична България, само че принудително, откакто ѝ беше наложена принудително от трета страна - упоменатата самодейност „ Правосъдие за всеки “. Да си напомним хронологията на събитията, с цел да се уверим в това.
На 24 януари тази година формалният ръководител на партията „ Демократи за мощна България “ (всички знаем, че същинският ръководител се назовава Радан Кънев) съобщи, че няма нито забележка към светлочервен радев за последната година.
На 17 септември същият Атанасов, отговаряйки на въпрос за тактиката на Демократична България за президентските избори, отговори, че групировката би трябвало да се преценява с обстоятелството, че мнозина нейни гласоподаватели биха подкрепили радев на първи тур - факт, който е прочут на всеки, имал някакъв допир с въпросните гласоподаватели в обществените мрежи и в действителния живот, само че и искрено намигане към претендента за президент Радев, че Демократична България е подготвена да не пречи на преизбирането му против съответните властови позиции по-късно.
Тази линия на държание беше продължение на изявлението на другия водач и в действителност хегемон на обединението Христо Иванов, който съобщи при започване на септември, че Демократична България може и да не издигне собствен претендент за президент, защото не били „ партия с голям финансов запас “ (да си спомним, че става въпрос за политическата мощ, която на предходните парламентарни избори безусловно затрупа цялата страна със скъпи билбордове).
Дори след основаването на президентската партия ПППП, за която социологическите изследвания мигновено регистрираха, че „ точи “ електорат главно от „ Демократична България “, връщайки групировката от плануваното преди този момент второ място някъде сред четвърто и шесто, и отхвърли на номиналния водач Кирил Петков за предизборна коалиция с Демократична България (21 септември), намалявайки по този метод опцията за осъществяване на поставената от обединението цел да получи мандат за ръководство след парламентарните избори до най-малко, и макар последвалата още същия ден типична за Атанас Атанасов първосигнална реакция, че Демократична България ще издигне своя кандидатура за президент, която ще бъде цялостна диаметралност на светлочервен радев, на 28 септември Христо Иванов продължи да лавира, обявявайки, че въпросът за издигане на кандидатпрезидентска двойка не е превдварително решен, защото издигането на такава би удовлетворило твърдото ядро симпатизанти на групировката, само че пък би било отблъснало гласоподавателите им от периферията, които поддържат радев.
И по този начин стигаме до 2 октомври - датата, на която Лозан Панов бе повдигнат за президент - кандидатура, която по думите на Христо Иванов ще бъде подкрепена от „ Демократична България “, само че за която той направи експлицитното конкретизиране, че това не е кандидатура на Демократична България, а на „ Правосъдие за всеки “. Ще рече, „ Правосъдие за всеки “ натрапи кандидатурата на Лозан Панов на „ Демократична България “, оставяйки последната без различен избор, с изключение на да я поддържа.
Как се стигна до състояние политическа групировка като Демократична България, която болшинството от гласоподавателите ѝ свързват само и единствено с идеята на правосъдната промяна, персонифицирана за тях от личността на Лозан Панов (крайно ляво-либералните политики, подкрепяни и прокарвани от Радан Кънев и Христо Иванов, са загадка даже за болшинството гласоподаватели на ДБ), да не го издигне за собствен кандидат-президент, а да чака една неправителствена организация като „ Правосъдие за всеки “, с цел да го поддържа, сложена пред приключен факт?
За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да изясним разликите в водачеството на двете обединения. Христо Иванов (подвизавал се дълги години в общественото пространство и в адвокатурата с семейството на майка си - Бойкикев) беше министър на правораздаването в служебния кабинет на Георги Близнашки и в кабинета Борисов 2. Осъзнавайки, че няма да получи безусловна поддръжка от тогавашните си началници в персоналната си борба против основния прокурор Сотир Цацаров, той избра да подаде оставка и да сътвори лична партия („ Да, България! “), откакто Народното събрание поправя с една численост квотите в съдийската и прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет при гласуването на препоръчаните от него промени в Конституцията през декември 2015 година - въпрос, който бе упоменат като записка под линия в първия мониторингов отчет на Европейската комисия по механизма за съдействие и инспекция след въпросното гласоподаване и от този момент в никакъв случай повече не е бил повдиган от европейските ни сътрудници.
По същото време Радан Кънев бе предсадател на ДСБ - член на тогавашната коалиция „ Реформаторски блок “, малко по-късно унищожена от упоритостите на Кънев да ѝ стане едноличен ръководител, и съдружен сътрудник в кабинета Борисов 2. Кънев преди малко бе минал през пагубни за личната му партия локални избори, на които двамата му съществени сътрудници в Република България („ Движение Балгария на жителите “ на Миглена Кунева и СДС) се бяха показали доста по-успешно от ДСБ като брой определени кметове и общински съветници. Осъзнаващ, че би трябвало доста бързо да откри външен зложелател, против който да сплоти ДСБ, в случай че не желае да бъде свален от личните си съпартийци, Кънев съзря златен късмет в оставката на Христо Иванов и излезе в съпротива на кабинета Борисов 2 (оставайки обаче в парламентарната група на Република България, която продължи да поддържа държавното управление, давайки по този метод своя принос към международната доктрина и процедура на политологическата просвета, като сътвори термина „ ръководеща съпротива “). След дълги премеждия от персоналните и политически упоритости на тези двама водачи се роди днешната „ Демократична България “.
Анализът на дейностите и политическата биография на Христо Иванов - Бойкикиев и на Радан Кънев демонстрира, че за двамата правосъдната промяна не е същинска идея, а политически девиз, който може да бъде търгуван против сдобиването с властови позиции. Именно по тази причина двамата припознаха в битката за тази промяна като съдружник светлочервен радев, на който разпореждат вярата да „ изчегърта “ ГЕРБ (задача, с която те самите са явно неспособни да се справят), осигурявайки им достъп до властта в подмяна на поддръжка от тяхна страна - в това число за безпроблемното му преизбиране.
От своя страна водачеството на „ Правосъдие за всеки “ по мои наблюдения се състои от съществено практикуващи (за разлика от гореописаните политически лидери) адвокати, които се подразделят на два съществени вида. Първият са хора, които откровено и даже фанатично имат вяра в идеята на правосъдната промяна по този начин, както са я дефинирали: прокуратурата е главната спънка пред съществуването на без значение правораздаване в България и до момента в който пълномощията ѝ не бъдат фрапантно лимитирани, прогрес за България няма да има. За тях правосъдната промяна се въплъщава от Панов и друга допустима кандидатура за президент не може да има. Вторият вид се състои от хора, минали (не изключително сполучливо или оставяйки спорна следа) през разнообразни партии, които буйно желаят да се завърнат в политиката, само че за разлика от Христо Иванов и Радан Кънев, при тях пътят към тази цел минава не през поддръжка за светлочервен радев, а само през издигането на кандидатурата на Лозан Панов и влизането в най-близкото му обграждане.
В свое изявление от през днешния ден член на инициативния комитет, издигнал Лозан Панов изясни, че дейностите на ИК са били предизвикани от изявление на Панов от 22 септември. Два са водещите акценти от въпросното изявление. Първият е рецензията на Панов към претендента за президент радев, че се е загрижил за правосъдната промяна чак след „ нахлуването “ на прокуратурата в президенството. Това изказване е фактологически погрешно, защото радев заприказва, че правосъдната промяна би трябвало да се прави по заложения от „ Правосъдие за всеки “ и „ Демократична България “ модел още сред двата тура на президентските избори преди пет години, след което в границите на конституционните си пълномощия упражни правото на президента еднократно да откаже назначението както на Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд, по този начин и на Иван Гешев за основен прокурор. Подобно изявление издава само до каква степен Лозан Панов е повярвал в мита за личната си уникалност на полето на правосъдната промяна.
А и за какво да не повярва, откакто седем години една политическа мощ, рой Неправителствени организации и куп медии са го величали като подобен? Вторият акцент обаче е по-интересен: Лозан Панов декларира, че няма да бъде претендент за президент на „ Демократична България “. Той послужи за мотив за подбив от страна на мнозина и за обвинявания в лицемерие, само че в действителност Панов споделя истината. Към оня миг, той е знаел, че управлението на Демократична България няма желание да го издига, а да поддържа светлочервен радев, което е наложило хода с издигането му от предприемчив комитет.
Така „ Демократична България “ влезе в личния си капан: откакто в името на ползите на водачите си години наред адвокатства за използването на един съответен модел на правосъдната промяна и взе участие в митологизирането на Лозан Панов като само достоверно лице на този модел, да не може да откаже поддръжка за натрапената му извън кандидатура, даже и това да значи неуспех на проектите ѝ за поддръжка за светлочервен радев против достъп до властови позиции. Тук някой ще каже, че Панов ще отпадне на първи тур и Демократична България ще поддържа по един или различен метод радев на балотажа. Само че в продължение на повече от месец гласоподавателите на Демократична България ще слушат рецензиите на „ своя “ претендент към радев и въобще не е несъмнено, че на втори тур ще бъдат по този начин дисциплинирани, както им се желае на Христо Иванов, Радан Кънев и Атанас Атанасов.
П.П. Разбира се, цялата изнесена дотук фактология може да има и напълно друго пояснение: че управлението на Демократична България е осъзнало, че при избори „ две в едно “ е доста значимо да повдигнат собствен претендент за президент, чиято ярка характерност да служи като „ локомотив “ за листите им за Народно заседание, само че че нежелаейки да скапват стратегическото си партньорство с радев, са разиграли цялото театро с номинацията от „ Правосъдие за всеки “, с цел да се оправдават пред него, че те персонално го поддържат, само че кандидатурата на Панов им е била натрапена без да могат да откажат. Подобен „ Андрешковски “ сюжет допуска необятна интрига на всички гореизброени играчи и би приказвал много красноречиво за техния персонален и политически морал. Кое от двете пояснения е правилно, оставям на всеки от вас самичък да реши.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ