Мохамед бин Салман е следващият Саддам Хюсеин
Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман е шокиран поради реакцията против неговото държавно управление след убийството на журналиста от Washington Post Джамал Хашоги. При неотдавнашен телефонен диалог с Джаред Кушнер, шурей и консултант на американския президент Доналд Тръмп, както заяви The Wall Street Journal, объркването му против формалния яд на Вашингтон " се трансформира в гняв ", когато той говорел, че се усеща " предаден от Запада " и заплашил да " търси другаде " задгранични сътрудници. Това пишат Раян Костело и Сина Тууси в разбор за изданието Foreign Policy , представен от БГНЕС.
Ненавистта към Саудитска Арабия в Съединените щати няма да бъде първият път, когато автократичният съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток приема, че би могъл да работи с виртуална безотговорност с помощта на стоенето на страната на Вашингтон в противодействието против Иран. Наистина, светкавичното издигане във властта на саудитския принц е поразително сходно с това на предходния американски съдружник, трансформирал се във зложелател, чиято грубост в началото бе подценявана от неговите настойници от Вашингтон: някогашният иракски деспот Саддам Хюсеин.
Години преди Саддам да стане основен зложелател на Вашингтон, той се радваше на забележителна поддръжка от страна на Съединените щати и други западни страни. Това завърши, откакто той реши да нападне Кувейт през 1990 година Въпреки това, подготовката за този спор и предходното застъпничество на Саддам от Вашингтон дава поучителни уроци за районната политика на Съединени американски щати през днешния ден и главните опасности, че не реагират със мощ на убийството на Хашоги.
Постепенното и брутално консолидиране на властта на Мохамед бин Салман, белязано от задържането и изтезанията на локалните му противници, припомня за „ променилото нацията принуждение против несъгласието в ръководещата партия в Ирак през 1979 година от младия президент Саддам Хюсеин ", сподели пред организация Bloomberg предходната година Тоби Додж, съветник за Близкия изток в Лондонския интернационален институт за стратегически проучвания. " Концентрацията на властта в един чифт млади, амбициозни и непредсказуеми ръце е тревожна в този момент, както и тогава ". Постоянната поддръжка на Вашингтон за Саддам през 80-те години на предишния век освен разреши да се развилнее против личния му народ и прилежащите страни, само че и в последна сметка заплаши американските ползи в региона на сигурността.
Американските връзки със Саддам Хюсеин започнаха през 1963 година, когато съгласно някогашния чиновник на Съвета за национална сигурност Роджър Морис Централно разузнавателно управление на САЩ по време на президента Джон Ф. Кенеди " извърши в съдействие със Саддам Хюсеин " прелом за събаряне на държавното управление на военачалник Абдел Карим Касем, който пет години по-рано смъкна проамериканската монархия в Ирак.
Въпреки това връзките сред Съединени американски щати и Саддам в действителност започнаха да се утежняват през февруари 1982 година, когато администрацията на Рейгън извади Ирак от листата на тероризма на Държавния департамент, проправяйки пътя за даване на военна помощ на Ирак. Това се случи към 17 месеца след нахлуването на Саддам в Иран, до момента в който иракските сили заемаха богатата на нефт югозападна иранска провинция Кузестан, която Ирак се опита да анексира. През декември 1983 година президентът Роналд Рейгън изпрати Доналд Ръмсфелд като президентски делегат, който да се срещне със Саддам и да сложи началото на нормализиране на американско-иракските връзки.
Опустошителното потребление на химически оръжия от Саддам по време на войната сред Иран и Ирак, както против иранските военни и цивилни цели, по този начин и против личния му народ, не попречва поддръжката на Съединени американски щати. Срещата на Ръмсфелд със Саддам се организира макар обстоятелството, че Вашингтон разполага с твърдо доказателство за използването на химическо оръжие от иракски генезис през 1983 година Преди пътуването на Ръмсфелд на 1 ноември 1983 година висшият държавен чиновник Джонатан Хоу беше споделил на държавния секретар Джордж Шулц за разследващите отчети, че Ирак прибягва до " съвсем всекидневно потребление на CW (химическо оръжие) " против иранците.
Макар Иран да получи някакви оръжия от Съединените щати посредством аферата " Иран-Котри ", Вашингтон накланяше везната доста повече в интерес на Саддам. Когато разузнаването сподели, че Иран се приготвя за сериозна атака при започване на 1988 година, която заплашва да пробие иракските линии, Рейгън написа на своя министър на защитата: " Иранската победа е неприемлива ". Към края на войната " американското разузнаване тече свободно за военните на Хюсеин ", съгласно публикация от 2013 година във Foreign Policy, макар че американските представители " изцяло осъзнават, че военните на Хюсеин ще атакуван с химическо оръжие ".
Според декласифицираните документи на Централно разузнавателно управление на САЩ две трети от всички иракски химически оръжия, употребявани през войната, са били използвани през последните 18 месеца на спора, когато съдействието сред Съединени американски щати и Ирак е достигнало върхова точка. Това включваше геноцидното нахлуване с химически оръжия през март 1988 година против иракския кюрдски град Халабджа, което докара до гибелта на 5000 цивилни жители. По подигравка на ориста тази офанзива по-късно беше употребена от администрацията на Джордж У. Буш през 2003 година като част от нейния предлог за навлизане в Ирак, с цел да се отстраняват тогавашните несъществуващи оръжия за всеобщо заличаване.
Няколко месеца след нападението в Халабджа, през септември 1988 година, помощник-държавният секретар Ричард Мърфи написа в забележка по въпроса за химическите оръжия, че " американско-иракската връзка е значима за нашите дълготрайни политически и стопански цели. " Днес, администрацията на Тръмп употребява този език, когато разисква връзките сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия, макар убийството на Кашоги от Саудитска Арабия и опустошителното нахлуване на Рияд против Йемен, а държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео неотдавна разгласи, че Саудитска Арабия е „ значим стратегически съюз на Съединени американски щати “ и че " саудитците са чудесни сътрудници в работата с нас ".
Ненавистта към Саудитска Арабия в Съединените щати няма да бъде първият път, когато автократичният съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток приема, че би могъл да работи с виртуална безотговорност с помощта на стоенето на страната на Вашингтон в противодействието против Иран. Наистина, светкавичното издигане във властта на саудитския принц е поразително сходно с това на предходния американски съдружник, трансформирал се във зложелател, чиято грубост в началото бе подценявана от неговите настойници от Вашингтон: някогашният иракски деспот Саддам Хюсеин.
Години преди Саддам да стане основен зложелател на Вашингтон, той се радваше на забележителна поддръжка от страна на Съединените щати и други западни страни. Това завърши, откакто той реши да нападне Кувейт през 1990 година Въпреки това, подготовката за този спор и предходното застъпничество на Саддам от Вашингтон дава поучителни уроци за районната политика на Съединени американски щати през днешния ден и главните опасности, че не реагират със мощ на убийството на Хашоги.
Постепенното и брутално консолидиране на властта на Мохамед бин Салман, белязано от задържането и изтезанията на локалните му противници, припомня за „ променилото нацията принуждение против несъгласието в ръководещата партия в Ирак през 1979 година от младия президент Саддам Хюсеин ", сподели пред организация Bloomberg предходната година Тоби Додж, съветник за Близкия изток в Лондонския интернационален институт за стратегически проучвания. " Концентрацията на властта в един чифт млади, амбициозни и непредсказуеми ръце е тревожна в този момент, както и тогава ". Постоянната поддръжка на Вашингтон за Саддам през 80-те години на предишния век освен разреши да се развилнее против личния му народ и прилежащите страни, само че и в последна сметка заплаши американските ползи в региона на сигурността.
Американските връзки със Саддам Хюсеин започнаха през 1963 година, когато съгласно някогашния чиновник на Съвета за национална сигурност Роджър Морис Централно разузнавателно управление на САЩ по време на президента Джон Ф. Кенеди " извърши в съдействие със Саддам Хюсеин " прелом за събаряне на държавното управление на военачалник Абдел Карим Касем, който пет години по-рано смъкна проамериканската монархия в Ирак.
Въпреки това връзките сред Съединени американски щати и Саддам в действителност започнаха да се утежняват през февруари 1982 година, когато администрацията на Рейгън извади Ирак от листата на тероризма на Държавния департамент, проправяйки пътя за даване на военна помощ на Ирак. Това се случи към 17 месеца след нахлуването на Саддам в Иран, до момента в който иракските сили заемаха богатата на нефт югозападна иранска провинция Кузестан, която Ирак се опита да анексира. През декември 1983 година президентът Роналд Рейгън изпрати Доналд Ръмсфелд като президентски делегат, който да се срещне със Саддам и да сложи началото на нормализиране на американско-иракските връзки.
Опустошителното потребление на химически оръжия от Саддам по време на войната сред Иран и Ирак, както против иранските военни и цивилни цели, по този начин и против личния му народ, не попречва поддръжката на Съединени американски щати. Срещата на Ръмсфелд със Саддам се организира макар обстоятелството, че Вашингтон разполага с твърдо доказателство за използването на химическо оръжие от иракски генезис през 1983 година Преди пътуването на Ръмсфелд на 1 ноември 1983 година висшият държавен чиновник Джонатан Хоу беше споделил на държавния секретар Джордж Шулц за разследващите отчети, че Ирак прибягва до " съвсем всекидневно потребление на CW (химическо оръжие) " против иранците.
Макар Иран да получи някакви оръжия от Съединените щати посредством аферата " Иран-Котри ", Вашингтон накланяше везната доста повече в интерес на Саддам. Когато разузнаването сподели, че Иран се приготвя за сериозна атака при започване на 1988 година, която заплашва да пробие иракските линии, Рейгън написа на своя министър на защитата: " Иранската победа е неприемлива ". Към края на войната " американското разузнаване тече свободно за военните на Хюсеин ", съгласно публикация от 2013 година във Foreign Policy, макар че американските представители " изцяло осъзнават, че военните на Хюсеин ще атакуван с химическо оръжие ".
Според декласифицираните документи на Централно разузнавателно управление на САЩ две трети от всички иракски химически оръжия, употребявани през войната, са били използвани през последните 18 месеца на спора, когато съдействието сред Съединени американски щати и Ирак е достигнало върхова точка. Това включваше геноцидното нахлуване с химически оръжия през март 1988 година против иракския кюрдски град Халабджа, което докара до гибелта на 5000 цивилни жители. По подигравка на ориста тази офанзива по-късно беше употребена от администрацията на Джордж У. Буш през 2003 година като част от нейния предлог за навлизане в Ирак, с цел да се отстраняват тогавашните несъществуващи оръжия за всеобщо заличаване.
Няколко месеца след нападението в Халабджа, през септември 1988 година, помощник-държавният секретар Ричард Мърфи написа в забележка по въпроса за химическите оръжия, че " американско-иракската връзка е значима за нашите дълготрайни политически и стопански цели. " Днес, администрацията на Тръмп употребява този език, когато разисква връзките сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия, макар убийството на Кашоги от Саудитска Арабия и опустошителното нахлуване на Рияд против Йемен, а държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео неотдавна разгласи, че Саудитска Арабия е „ значим стратегически съюз на Съединени американски щати “ и че " саудитците са чудесни сътрудници в работата с нас ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ