Как ще приключи търпението на Китай!?
Резултатите от дипломатическата борба сред Съединени американски щати и Китай към визитата в Тайван на ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси потвърждават, че на света към момента има единствено две суперсили. Точно по този начин, защото знакът за това положение не е количеството материални запаси или физическият мащаб на страната, а способността да поставите всичко това на карта в името на своите ползи, полезности и правила.
Китай избра мирното разрешаване на спора, провокиран от „ провокацията на Пелоси “, макар че самият той даде съображение на някои наблюдаващи да чакат по-драматично развиване на събитията. Това демонстрира, че Пекин, макар цялата си мощност, към момента не е морално подготвен да пожертва мира в името на запазването на заслужено отношение към себе си. Като се има поради фактът, че Поднебесната е най-важният съдружник на Русия в изискванията на военно-дипломатическия ни спор със Запада, случилото се би трябвало да се преглежда с цялата съвестност и отчитане на евентуалните последици.
Въпреки обстоятелството, че Китай от много време изтласква позициите на Съединени американски щати по света, китайската страна е уверена, че материалната причинност сред тези сили разрешава даже най-сложните въпроси да бъдат решени въз основа на съглашения.
Пекин счита, че Съединените щати би трябвало да зачитат китайските ползи просто въз основа на мястото, което Китай заема в международната стопанска система и политика. На този метод се основава тактиката на договарянията на Пекин с Вашингтон. Но виждаме, че Америка е надалеч от мисълта, че Китай заслужава почитание, без в действителност да потвърди, че е кадърен да отвърне на удара. Те живеят съгласно най-консервативните и, за жалост, същински правила на човешкото общество.
Колкото и да е тъжно да се признае, главната мярка за силата на страните в международните каузи постоянно е била и остава тяхната дарба да стигнат до дъно в избрани обстановки. И в случай че няма такава убеденост, тогава е по-добре да не прибягвате до безсмислени закани. „ Ако искаш да стреляш, стреляй, не приказва “, споделя в сходна обстановка Туко Рамирес от именития уестърн „ Добрият, неприятният и грозният “. На 24 март 1999 година съветският президент Борис Елцин приканва интернационалната общественост да спре Съединени американски щати да бомбардират Югославия. Но тогавашният глава на съветската страна не заплашва американците точно тъй като схваща физическата неспособност да се осъществят сходни закани.
Тогава Русия няма силата да стреля, както в този момент Китай няма сили, с цел да спре Съединени американски щати в процеса на провокации против главните китайски ползи и полезности. Китайската стопанска система е интегрирана в международния пазар, където Западът има водеща позиция, доста повече от Русия. Населението на Китай е съвсем милиард и половина и има доста малко лични естествени запаси. Китайската войска не е воювала от 1979 година, когато Дън Сяопин подхваща " просветителна " експедиция против виетнамските съседи. Военен отговор на провокацията на Съединени американски щати би означавал риск от пълномащабна война, в която американците към момента имат преимущество по море и във въздуха. Следователно КНР се оказва в клопката на личното си възходящо значение и в това време нежеланието си да отстоява себе си, без значение от евентуалните опасности. И Съединени американски щати доста ловко употребяват това, защото основаването на заплашителни обстановки е в основата на тяхната интернационална политика.
Западната просвета на обществено взаимоотношение нормално е построена върху спорове, а англосаксонската е още повече. Независимо от следствията от случилото се за връзките сред Съединени американски щати и Китай, американците завоюваха този дребен рунд. А останалото ще пристигна по-късно и ще би трябвало да мислим за него на следващия ден.
Би било необичайно да се чака, че Вашингтон ще желае да опази китайската горделивост. Пекин, както знаете, към този момент води антиамериканска политика в украинската рецесия и поддържа Русия на всички интернационалните платформи. Ако погледнем еволюцията на позицията на Китай в Организация на обединените нации, ще забележим, че през последните месеци тя мина от неутралитет към недвусмислено наказание на Запада като главен източник на рецесията в Европа и като цяло на множеството проблеми на човечеството. Което, апропо, е правилно, тъй като Западът в действителност има най-голямо въздействие върху положението на нещата в света и затова носи най-голямата отговорност за всевъзможни проблеми.
Би било наивно да се чака, че Съединени американски щати към момента се надяват да завоюват китайците на своя страна - битката сред тези сили се основава на обективно несъгласие на стратегическите цели на развиване. Съединени американски щати желаят да запазят опцията за паразитно битие в световен мащаб, до момента в който Китай се нуждае от запаси, с цел да избегне вътрешна застоялост и последващия обществен гърмеж.
Потреблението пораства непреклонно в китайското общество, а това са стотици милиони хора, които желаят да живеят по-добре и за задачата би трябвало да лишават от Съединени американски щати това, което са приели за свое по правото на мощния. В науката това се назовава пораждане на революционна обстановка. Търпението на Китай и натискът на Съединените щати приближават краен лимит. Нещо повече, сполучливата „ провокация на Пелоси “ прави по-вероятно Тайван да се върне в КНР по най-драматичния за популацията му метод. Сега локалните националисти получиха мощен заряд на доверие - ръководителят на Конгреса на Съединени американски щати е признат там като воин и знак на безусловна поддръжка от Вашингтон. Ето за какво не можем да изключим, че през идващите месеци Китай ще би трябвало или да търси метод да се сбогува вечно с концепцията за единна страна, или в действителност да се реши на военна интервенция с доста рискови последствия за целия свят. Много наблюдаващи считат, че това може да стане още през есента.
За Русия случилото се значи, че е належащо в допълнение да се ускори поддръжката за Китай в неговите обективни претенции във връзка с тайванския проблем и като цяло по отношение на наличието на Съединените щати в районните каузи на Азия.
Първо, просто тъй като самият Пекин ни оказва помощ, доколкото може, през последните месеци и човек не може да бъде непризнателен. Освен това в този момент китайците, явно, съществено ще изгубят убеденост, че могат да договорят нещо с Вашингтон и да получат почитание в подмяна на здравия разсъдък съгласно личното си схващане.
Второ Съединените щати към този момент стават рискови за целия свят. Определено няма да се спрат с увещания и апели да се примирят със ориста на отстъпващ хегемон. Следователно качественото утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай след 2 август 2022 година превежда въпроса за формалния китайско-руски съюз в практическа повърхност. Целта на доближаването сред Китай и Русия към този момент не е единствено построяването на по-справедлив международен ред, само че и поддържането му, даже и в най-минималната му форма.
Преди десетилетия Хенри Кисинджър написа в своя фундаментален труд за интернационалната политика: „ Когато мирът като подобен се трансформира в цел на страните, ориста на този мир е оставена на най-агресивния член на общността. “ Сега Съединените щати са подобен унищожител на мира и от решимостта на останалите зависи дали ще стигнат до края на пътя, където при всеки случай ще има общ спор.
Русия направи своя ход и сподели, че е подготвена да се бори с целия групов Запад, макар материалните загуби. По всяка възможност Китай би трябвало да извърви пътя, с цел да разбере, че в света има доста неща, които са по-ценни от мира.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Китай избра мирното разрешаване на спора, провокиран от „ провокацията на Пелоси “, макар че самият той даде съображение на някои наблюдаващи да чакат по-драматично развиване на събитията. Това демонстрира, че Пекин, макар цялата си мощност, към момента не е морално подготвен да пожертва мира в името на запазването на заслужено отношение към себе си. Като се има поради фактът, че Поднебесната е най-важният съдружник на Русия в изискванията на военно-дипломатическия ни спор със Запада, случилото се би трябвало да се преглежда с цялата съвестност и отчитане на евентуалните последици.
Въпреки обстоятелството, че Китай от много време изтласква позициите на Съединени американски щати по света, китайската страна е уверена, че материалната причинност сред тези сили разрешава даже най-сложните въпроси да бъдат решени въз основа на съглашения.
Пекин счита, че Съединените щати би трябвало да зачитат китайските ползи просто въз основа на мястото, което Китай заема в международната стопанска система и политика. На този метод се основава тактиката на договарянията на Пекин с Вашингтон. Но виждаме, че Америка е надалеч от мисълта, че Китай заслужава почитание, без в действителност да потвърди, че е кадърен да отвърне на удара. Те живеят съгласно най-консервативните и, за жалост, същински правила на човешкото общество.
Колкото и да е тъжно да се признае, главната мярка за силата на страните в международните каузи постоянно е била и остава тяхната дарба да стигнат до дъно в избрани обстановки. И в случай че няма такава убеденост, тогава е по-добре да не прибягвате до безсмислени закани. „ Ако искаш да стреляш, стреляй, не приказва “, споделя в сходна обстановка Туко Рамирес от именития уестърн „ Добрият, неприятният и грозният “. На 24 март 1999 година съветският президент Борис Елцин приканва интернационалната общественост да спре Съединени американски щати да бомбардират Югославия. Но тогавашният глава на съветската страна не заплашва американците точно тъй като схваща физическата неспособност да се осъществят сходни закани.
Тогава Русия няма силата да стреля, както в този момент Китай няма сили, с цел да спре Съединени американски щати в процеса на провокации против главните китайски ползи и полезности. Китайската стопанска система е интегрирана в международния пазар, където Западът има водеща позиция, доста повече от Русия. Населението на Китай е съвсем милиард и половина и има доста малко лични естествени запаси. Китайската войска не е воювала от 1979 година, когато Дън Сяопин подхваща " просветителна " експедиция против виетнамските съседи. Военен отговор на провокацията на Съединени американски щати би означавал риск от пълномащабна война, в която американците към момента имат преимущество по море и във въздуха. Следователно КНР се оказва в клопката на личното си възходящо значение и в това време нежеланието си да отстоява себе си, без значение от евентуалните опасности. И Съединени американски щати доста ловко употребяват това, защото основаването на заплашителни обстановки е в основата на тяхната интернационална политика.
Западната просвета на обществено взаимоотношение нормално е построена върху спорове, а англосаксонската е още повече. Независимо от следствията от случилото се за връзките сред Съединени американски щати и Китай, американците завоюваха този дребен рунд. А останалото ще пристигна по-късно и ще би трябвало да мислим за него на следващия ден.
Би било необичайно да се чака, че Вашингтон ще желае да опази китайската горделивост. Пекин, както знаете, към този момент води антиамериканска политика в украинската рецесия и поддържа Русия на всички интернационалните платформи. Ако погледнем еволюцията на позицията на Китай в Организация на обединените нации, ще забележим, че през последните месеци тя мина от неутралитет към недвусмислено наказание на Запада като главен източник на рецесията в Европа и като цяло на множеството проблеми на човечеството. Което, апропо, е правилно, тъй като Западът в действителност има най-голямо въздействие върху положението на нещата в света и затова носи най-голямата отговорност за всевъзможни проблеми.
Би било наивно да се чака, че Съединени американски щати към момента се надяват да завоюват китайците на своя страна - битката сред тези сили се основава на обективно несъгласие на стратегическите цели на развиване. Съединени американски щати желаят да запазят опцията за паразитно битие в световен мащаб, до момента в който Китай се нуждае от запаси, с цел да избегне вътрешна застоялост и последващия обществен гърмеж.
Потреблението пораства непреклонно в китайското общество, а това са стотици милиони хора, които желаят да живеят по-добре и за задачата би трябвало да лишават от Съединени американски щати това, което са приели за свое по правото на мощния. В науката това се назовава пораждане на революционна обстановка. Търпението на Китай и натискът на Съединените щати приближават краен лимит. Нещо повече, сполучливата „ провокация на Пелоси “ прави по-вероятно Тайван да се върне в КНР по най-драматичния за популацията му метод. Сега локалните националисти получиха мощен заряд на доверие - ръководителят на Конгреса на Съединени американски щати е признат там като воин и знак на безусловна поддръжка от Вашингтон. Ето за какво не можем да изключим, че през идващите месеци Китай ще би трябвало или да търси метод да се сбогува вечно с концепцията за единна страна, или в действителност да се реши на военна интервенция с доста рискови последствия за целия свят. Много наблюдаващи считат, че това може да стане още през есента.
За Русия случилото се значи, че е належащо в допълнение да се ускори поддръжката за Китай в неговите обективни претенции във връзка с тайванския проблем и като цяло по отношение на наличието на Съединените щати в районните каузи на Азия.
Първо, просто тъй като самият Пекин ни оказва помощ, доколкото може, през последните месеци и човек не може да бъде непризнателен. Освен това в този момент китайците, явно, съществено ще изгубят убеденост, че могат да договорят нещо с Вашингтон и да получат почитание в подмяна на здравия разсъдък съгласно личното си схващане.
Второ Съединените щати към този момент стават рискови за целия свят. Определено няма да се спрат с увещания и апели да се примирят със ориста на отстъпващ хегемон. Следователно качественото утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Китай след 2 август 2022 година превежда въпроса за формалния китайско-руски съюз в практическа повърхност. Целта на доближаването сред Китай и Русия към този момент не е единствено построяването на по-справедлив международен ред, само че и поддържането му, даже и в най-минималната му форма.
Преди десетилетия Хенри Кисинджър написа в своя фундаментален труд за интернационалната политика: „ Когато мирът като подобен се трансформира в цел на страните, ориста на този мир е оставена на най-агресивния член на общността. “ Сега Съединените щати са подобен унищожител на мира и от решимостта на останалите зависи дали ще стигнат до края на пътя, където при всеки случай ще има общ спор.
Русия направи своя ход и сподели, че е подготвена да се бори с целия групов Запад, макар материалните загуби. По всяка възможност Китай би трябвало да извърви пътя, с цел да разбере, че в света има доста неща, които са по-ценни от мира.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ