Джордан Питърсън умря. Да живее Джордан Питърсън
През 2016 година потегли на война против канадското държавно управление. През 2017 година към този момент можеше да се назова най-известният клиничен психолог в света. През 2018 година разгласява книгата си 12 Rules for Life, която продаде над 5 млн. копия за две години, а New York Times го назова " най-влиятелния интелектуалец в западния свят през днешния ден ". През 2019 година дебатира със Славой Жижек пред претъпкана зала за 7000 души, екзалтирани като че ли са на футболен мач. През 2020 година отиде в Русия, с цел да се лекува от зависимостта си към психоактивни медикаменти. Там прекара четири месеца в интензивно поделение, от които осем дни в кома, а по-късно продължи лекуването си в Сърбия. През 2021 година издаде продължение на книгата си, Beyond Order. В началото на 2022 година Джордан Питърсън разгласи, че поставя завършек на академичната си кариера като учител към University of Toronto.
Голяма част от работата на Питърсън като клиничен психолог е да кара пациентите си да се усещат неловко, с цел да подобрят положението си. Съответно не е изненадващо, че самият той е неуместен за университетския свят. Не поради държанието си, а поради възгледите си. Питърсън счита да вземем за пример, че расовите квоти са висша форма на расизъм; че биологичният и общественият пол ( " джендър " ) са неизкоренимо свързани; че йерархиите в човешкото общество са надълбоко вкоренени на еволюционно ниво; че разликата в междинната заплата сред мъже и дами е подбудена от десетки фактори, а освен от пола. И най-важното - политическата уместност съгласно него убива академичната независимост и оттова знанието ни за света и човешкия напредък .
Преди 25 години, когато Питърсън е преподавал в Харвард, всички изброени тези са били съвсем скучни и сигурно не скандални. В днешната свръхидеологизирана академична среда те към този момент се одобряват освен за неуместни, само че и за рискови и обективно неверни. За Питърсън, който не приема никой спор за приключен, тази среда се оказва непоносима.
В звук с еволюцията си от спокоен професор психолог, който желае да спре канадското държавно управление да трансформира наложителното потребление на самоизбрани персонални местоимения в закон, до обществена фигура със статута, въздействието и живота на рокзвезда, Питърсън разгласи напускането си на университета посредством отворено писмо и 4-часово присъединяване в подкаста на Джо Роган. Неговата тежест като обществена фигура става само по-голяма.
Реклама
Битката с политическата уместност продължава, а първият залп на освободения Питърсън, който към този момент няма причина да следва етичните правила като деен академични учител, пристигна още в първите абзаци на писмото.
На моите студенти
" Наскоро напуснах позицията си на редови професор към University of Toronto. Представях си, че ще преподавам в университета, до момента в който не се наложи да изнесат скелета ми от кабинета. Обичах работата си и всички мои студенти имаха положително отношение към мен. Но този кариерен път беше жертван. Има доста аргументи за това, в това число и че онлайн мога да изучавам доста повече хора с по-малко спънки ", стартира писмото на Питърсън.
Оттам нататък психологът влиза непосредствено в културните войни, които за последните пет години излязоха от философското поле и навлязоха стремително в обществения и политическия спор.
" На първо място, моите квалифицирани и прелестно подготвени студенти, които са хетеросексуални бели мъже, имат доста невисок късмет да стигнат до академични позиции макар научните си биографии. Това е отчасти поради квотите Diversity, Inclusivity, Equity, или моят желан акроним, DIE (от англ.: многообразие, отвореност и равенство; DIE може да се преведе като УМРИ - бел. авт.). Те бяха наложени на всички места в университетския живот. Другата причина студентите ми да са неприемливи, е точно, че са мои студенти. Аз съм академична личност нон грата, тъй като философските ми позиции са неприемливи. Това не е единствено стеснение, това е реалност, който направи работата ми морално непоносима. Как да одобрявам бъдещи откриватели и да ги образовам, в случай че знам, че възможностите им за кариера са минимални ", написа още в писмото.
Реклама
Цялото послание, ориентирано и към почитатели, и към критици, е прегледен образец за смяната на Питърсън. Доскоро обществената му личност се свързваше на първо място със успокоение, даже когато го атакуват по време на спор или изявление. В книгите му съвсем не се загатват политически въпроси, още по-малко партийна политика или модерни диспути - вместо това разпоредбите на Питърсън звучат много по-отдалечено от ежедневните проблеми на хората: " Казвай истината, или най-малкото не неистини " и " Не пречи на децата, когато карат скейтборд ". След тези къси правила Питърсън всекидневно ползва образци от клиничната си процедура, примесени със личната му философия на стоик и още образци от обичаните му книги и създатели - Солженицин е нормалният обвинен.
Първо си оправи стаята
Философията на Питърсън преглежда всеки човек като воин, който би трябвало да се изправи пред компликациите на живота единствено с цел да може в края да бъде по-добър и по-осъзнат. Критиката към другите не е добре пристигнала и има повече общо с " Който от вас е без грях, дано пръв хвърли камък ", в сравнение с с военизираните политически идеолози. По думите на самия Питърсън: " Първо си оправи стаята, след това бъди неудовлетворен от света към теб. "
Ако приемем философията на Питърсън като притча за самия него, то може би проблемите му с предписани медикаменти, медикаментозната кома и обикалянето на клиники из Русия и Сърбия са компликациите в живота, които е преодолял, с цел да може в този момент да си разреши да бъде една по-агресивна версия на себе си и да изостави досегашната си специалност.
Това, несъмнено, е мощно опростена и романтично-литературна версия на Питърсън. Все отново първопричината да стане прочут беше борбата му за прекъсването на закона в Канада, който задължава всички хора да се обръщат един към различен с желаните си местоимения - т.е., даже в случай че някой е роден като биологичен мъж, в един миг може да сметне, че към този момент се усеща като жена и всички би трябвало да го назовават " тя " или, в случай че избира, " те ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Здравеопазване 3 Икономика 1 Свят 2 Имена 3 Земеделие 1 Икономика 2 Свят 3 Свят Реклама
Въпросът за пола - дали той е биологична или обществена структура, е крайъгълен за политическия спор на Запад през последните най-малко 10 години. За Питърсън и феновете му полът е биологичен въпрос, а противоположното опонира на действителността. Вмешателството на държавното управление в това по какъв начин се назовават хората съгласно него е на ръба на диктатурата. Той, прочее, загуби битката с канадското държавно управление и законът беше признат още преди пет години.
Този спор няма да завърши скоро. Питърсън е по-скоро известен боец, в сравнение с военачалник в тази война, в която медиите не са бойното поле, а самите враждуващи страни. Повечето от тях, които се самоопределят като демократични, считат Питърсън за " рисков ", " опасност " или " екстремист ". Други обаче, в това число също самоопределящото се като демократично издание The Economist, взимат страната на мислещите като Питърсън, главно тъй като съгласно новата теория за пола в действителност се оказва невероятно да дадеш определение за жена. А когато нямаш такова, е мъчно да налагаш политики против насилието върху дами да вземем за пример.
" Трябва ли да показвам очевидното, че това е полуда? "
Другото буре с барут в обществения спор на Запад, расовите квоти, е главната тематика на писмото му за прощаване с университетския живот. Питърсън е твърдо уверен, че под знамето на антирасизма западният свят върви (или към този момент е стигнал) до ново равнище на расизъм, в което всеки има равнище в йерархията съгласно цвета на кожата си, пола и половата си ориентировка. Оттам идва и предизвестието му към личните му студенти, които са изтеглили късата съчка да са неприятните герои в описа - белите хетеросексуални мъже.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Голяма част от работата на Питърсън като клиничен психолог е да кара пациентите си да се усещат неловко, с цел да подобрят положението си. Съответно не е изненадващо, че самият той е неуместен за университетския свят. Не поради държанието си, а поради възгледите си. Питърсън счита да вземем за пример, че расовите квоти са висша форма на расизъм; че биологичният и общественият пол ( " джендър " ) са неизкоренимо свързани; че йерархиите в човешкото общество са надълбоко вкоренени на еволюционно ниво; че разликата в междинната заплата сред мъже и дами е подбудена от десетки фактори, а освен от пола. И най-важното - политическата уместност съгласно него убива академичната независимост и оттова знанието ни за света и човешкия напредък .
Преди 25 години, когато Питърсън е преподавал в Харвард, всички изброени тези са били съвсем скучни и сигурно не скандални. В днешната свръхидеологизирана академична среда те към този момент се одобряват освен за неуместни, само че и за рискови и обективно неверни. За Питърсън, който не приема никой спор за приключен, тази среда се оказва непоносима.
В звук с еволюцията си от спокоен професор психолог, който желае да спре канадското държавно управление да трансформира наложителното потребление на самоизбрани персонални местоимения в закон, до обществена фигура със статута, въздействието и живота на рокзвезда, Питърсън разгласи напускането си на университета посредством отворено писмо и 4-часово присъединяване в подкаста на Джо Роган. Неговата тежест като обществена фигура става само по-голяма.
Реклама
Битката с политическата уместност продължава, а първият залп на освободения Питърсън, който към този момент няма причина да следва етичните правила като деен академични учител, пристигна още в първите абзаци на писмото.
На моите студенти
" Наскоро напуснах позицията си на редови професор към University of Toronto. Представях си, че ще преподавам в университета, до момента в който не се наложи да изнесат скелета ми от кабинета. Обичах работата си и всички мои студенти имаха положително отношение към мен. Но този кариерен път беше жертван. Има доста аргументи за това, в това число и че онлайн мога да изучавам доста повече хора с по-малко спънки ", стартира писмото на Питърсън.
Оттам нататък психологът влиза непосредствено в културните войни, които за последните пет години излязоха от философското поле и навлязоха стремително в обществения и политическия спор.
" На първо място, моите квалифицирани и прелестно подготвени студенти, които са хетеросексуални бели мъже, имат доста невисок късмет да стигнат до академични позиции макар научните си биографии. Това е отчасти поради квотите Diversity, Inclusivity, Equity, или моят желан акроним, DIE (от англ.: многообразие, отвореност и равенство; DIE може да се преведе като УМРИ - бел. авт.). Те бяха наложени на всички места в университетския живот. Другата причина студентите ми да са неприемливи, е точно, че са мои студенти. Аз съм академична личност нон грата, тъй като философските ми позиции са неприемливи. Това не е единствено стеснение, това е реалност, който направи работата ми морално непоносима. Как да одобрявам бъдещи откриватели и да ги образовам, в случай че знам, че възможностите им за кариера са минимални ", написа още в писмото.
Реклама
Цялото послание, ориентирано и към почитатели, и към критици, е прегледен образец за смяната на Питърсън. Доскоро обществената му личност се свързваше на първо място със успокоение, даже когато го атакуват по време на спор или изявление. В книгите му съвсем не се загатват политически въпроси, още по-малко партийна политика или модерни диспути - вместо това разпоредбите на Питърсън звучат много по-отдалечено от ежедневните проблеми на хората: " Казвай истината, или най-малкото не неистини " и " Не пречи на децата, когато карат скейтборд ". След тези къси правила Питърсън всекидневно ползва образци от клиничната си процедура, примесени със личната му философия на стоик и още образци от обичаните му книги и създатели - Солженицин е нормалният обвинен.
Първо си оправи стаята
Философията на Питърсън преглежда всеки човек като воин, който би трябвало да се изправи пред компликациите на живота единствено с цел да може в края да бъде по-добър и по-осъзнат. Критиката към другите не е добре пристигнала и има повече общо с " Който от вас е без грях, дано пръв хвърли камък ", в сравнение с с военизираните политически идеолози. По думите на самия Питърсън: " Първо си оправи стаята, след това бъди неудовлетворен от света към теб. "
Ако приемем философията на Питърсън като притча за самия него, то може би проблемите му с предписани медикаменти, медикаментозната кома и обикалянето на клиники из Русия и Сърбия са компликациите в живота, които е преодолял, с цел да може в този момент да си разреши да бъде една по-агресивна версия на себе си и да изостави досегашната си специалност.
Това, несъмнено, е мощно опростена и романтично-литературна версия на Питърсън. Все отново първопричината да стане прочут беше борбата му за прекъсването на закона в Канада, който задължава всички хора да се обръщат един към различен с желаните си местоимения - т.е., даже в случай че някой е роден като биологичен мъж, в един миг може да сметне, че към този момент се усеща като жена и всички би трябвало да го назовават " тя " или, в случай че избира, " те ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Здравеопазване 3 Икономика 1 Свят 2 Имена 3 Земеделие 1 Икономика 2 Свят 3 Свят Реклама
Въпросът за пола - дали той е биологична или обществена структура, е крайъгълен за политическия спор на Запад през последните най-малко 10 години. За Питърсън и феновете му полът е биологичен въпрос, а противоположното опонира на действителността. Вмешателството на държавното управление в това по какъв начин се назовават хората съгласно него е на ръба на диктатурата. Той, прочее, загуби битката с канадското държавно управление и законът беше признат още преди пет години.
Този спор няма да завърши скоро. Питърсън е по-скоро известен боец, в сравнение с военачалник в тази война, в която медиите не са бойното поле, а самите враждуващи страни. Повечето от тях, които се самоопределят като демократични, считат Питърсън за " рисков ", " опасност " или " екстремист ". Други обаче, в това число също самоопределящото се като демократично издание The Economist, взимат страната на мислещите като Питърсън, главно тъй като съгласно новата теория за пола в действителност се оказва невероятно да дадеш определение за жена. А когато нямаш такова, е мъчно да налагаш политики против насилието върху дами да вземем за пример.
" Трябва ли да показвам очевидното, че това е полуда? "
Другото буре с барут в обществения спор на Запад, расовите квоти, е главната тематика на писмото му за прощаване с университетския живот. Питърсън е твърдо уверен, че под знамето на антирасизма западният свят върви (или към този момент е стигнал) до ново равнище на расизъм, в което всеки има равнище в йерархията съгласно цвета на кожата си, пола и половата си ориентировка. Оттам идва и предизвестието му към личните му студенти, които са изтеглили късата съчка да са неприятните герои в описа - белите хетеросексуални мъже.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ