Сълзите са кръвта на душата - ФАЗИЛ ИСКАНДЕР
Фазил Искандер е абхазки и съветски публицист, стихотворец, публицист и сценарист. Роден е на 6 март 1929 година в Сухуми, Абхазия, Съюз на съветските социалистически републики, в фамилията на някогашен притежател на тухларен цех от ирански генезис.
През 1938 година татко му е депортиран от руските управляващи и повече не го вижда. Отгледан е от роднините на майка си, абхазка, в село Чегем.
През 1979 година взе участие в основаването на свободното нецензурирано списание „ Метрополь “, издавано в Съединени американски щати, поради което за дълго е отстранен от руския щемпел. Едва с настъпването на перестройката стартира отначало да печата разкази в пресата.
Като публичен активист и нравствен престиж той неведнъж е защитавал дребните нации. В интервала 1989 – 1991 година е член на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики (сред 12-те депутати от Грузия). След това повече не се занимава с политика.
Фазил Искандер умира на 31 юли 2016 година в Переделкино.
Скромността, която бие на очи, е стаена безочливост.
Ако всеки прави положително в лимита на своите благоприятни условия, опциите ще станат безпределни.
Човек се уморява да се бори и си дава тип, че е помъдрял.
На човек му е ужасно да се върне там, където е бил унизен. Особено в случай че е бил унизен от самия себе си.
Човек би трябвало да бъде заслужен. Това е допустимо при всевъзможни условия и при всяка власт. Порядъчността не допуска подвиг тя постанова безучастие в подлостта.
Всеки път изборът е наш, както и отговорността за избора. И в случай че кажем, че нямаме избор, това значи, че изборът към този момент е изработен.
Национализъм е, когато свинята вместо на стобора се чеше в друга свиня.
Има моменти, когато хората одобряват груповата воня за единение на духа.
На човек е обещано да стане главорез, също по този начин, както и му е обещано да не става. В последна сметка изборът е в нас.
Не знам на какво повече се чудя – на ниското равнище на човешките връзки или на високото качество на кухненските ножове.
Сълзите са кръвта на душата, и по тази причина те са солени, като кръв.
Целта на човечеството е положителният човек, и никаква друга цел не може да има.
Блудният наследник отиде при татко си, когато му стана напълно неприятно. Така човечеството ще отиде при Бога.
Чудото на детето е в това, че то към този момент е човек, само че към момента чист.
Парадоксът на възпитанието се състои в това, че тези които най-добре се поддават на образование са тези, които не се нуждаят от него.
Всички поправят тв приемници, само че никой не поправя глави, които са развалени от тв приемници.
Обичам разсеяните. Разсеяните не виждат близкото, нужното им, само че виждат далечното, това, което е нужно на всички.
Умът, който се подчинява на душата, е висшият разум.
Цялата Русия е пиещ Хамлет.
Ужас, който продължава безпределно, престава да бъде смут.
Жестокостта е храбростта на страхливците.
Завистта е вяра на недъгавите.
Какво е това горделивост? – Гняв, който е вцепенен от пренебрежение.
Робът не желае независимост, както хората си мислят, един плебей желае единствено едно нещо – да отмъсти, да потъпче оня, който го е стъпкал.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Преди страдаха простите. Сега страдат умните – МИХАИЛ ЖВАНЕЦКИ
