Робърт Луис Стивънсън е един от най-известните британски писатели на

Робърт Луис Стивънсън е един от най-известните английски писатели на 19-ти век, оставил значимо завещание с творчеството си в жанровете на приключенската литература, готическия разказ и есето. Роден е на 13 ноември 1850 година в Единбург, Шотландия, в семейство на инженери, известни с проектирането на фарове. Макар в началото да следва бащината специалност, Стивънсън бързо осъзнава, че същинското му предопределение е литературата.

Още от ранна възраст Стивънсън страда от тежки здравословни проблеми, които го съпътстват през целия му живот. Неговата хронична белодробна болест го кара да търси по-топли климатични условия, което го води до Франция, Америка и най-после до остров Самоа в Тихия океан, където прекарва последните си години. Именно този цветен и авантюристичен живот въодушевява огромна част от неговите произведения.

Сред най-известните творби на Стивънсън са „ Островът на съкровищата “ (1883), „ Странният случай с лекар Джекил и мистър Хайд “ (1886) и „ Отвлечен “ (1886). „ Островът на съкровищата “ е един от най-обичаните романи на всички времена, поставяйки началото на известния облик на пиратите в литературата и киното, с емблематични герои като капитан Флинт и Джон Силвър. „ Странният случай с лекар Джекил и мистър Хайд “ се трансформира в паметна книга, изследваща тематиките за двойствеността на човешката природа и битката сред положителното и злото в един човек.

Стивънсън е също по този начин занаятчия на есето и поезията. Неговите есета постоянно са метафизичен размишления върху живота, природата и човешките желания, а стихотворенията му, като тези в „ Детската градина със стихотворения “, остават обичани на генерации деца. Той се отличава с изключителна лекост на езика и дълбока проникновеност в тематиките, които преглежда.

През 1890 година Стивънсън се открива на остров Самоа, където живее до гибелта си през 1894 година. Местните поданици, които го назовават „ Туситала “ (разказвач на истории), го почитат като значима фигура в живота на общността. Неговата гибел на 44 години прекъсва един креативен живот, който е въодушевил генерации писатели и читатели.

Да бъдеш това, което си, и да станеш това, което си кадърен да бъдеш, е единственият път към щастието.

Всеки човек може да носи тежестта на настоящето; казусът поражда, когато прибавя към него бремето на предишното и страха от бъдещето.

Не мери деня по реколтата, която си събрал, а по семената, които си посял.

За да пътуваш, не е задоволително единствено да местиш краката си; нужно е и сърцето ти да пътува.

Животът не е да чакаш бурята да премине, а да се научиш да танцуваш под дъжда.

В последна сметка единствено любовта и вярата вършат живота същински.

Най-голямото изкуство в живота е да вярваш в себе си.

Да си свободен значи да имаш смелостта да следваш фантазиите си.

Книгите са хора, които са се трансформирали в мисли.

Никога не съди човек единствено по това, което виждаш. Истинският свят е незабележим.

Щастието не се намира, то се построява.

Най-голямото благосъстояние на живота са приятелите, които споделят пътя с нас.

Смелостта е просто боязън, който се е научил да върви напред.

Всеки човек е остров, само че с мостове към други острови.

Истинското премеждие стартира тогава, когато стъпиш отвън зоната си на комфорт.

Който следва сърцето си, в никакъв случай няма да изгуби пътя си.

Най-голямата история, която можеш да разкажеш, е личната ти.

Всяко зло носи семенцето на нещо положително.

Никой не може да избяга от сянката си, само че тя може да бъде част от светлината му.

Животът е толкоз хубав, колкото сме подготвени да го създадем.

Добрите истории в никакъв случай не умират, тъй като те живеят в сърцата на хората.

Вижте още: Целувката е това, което е останало от райския език – ДЖОУЗЕФ КОНРАД