Любовта на мъжа към жената е като тиха, но неуморима

Любовта към жената е търсене на съвършенство в един несъвършен свят

Любовта на мъжа към дамата е като тиха, само че неуморима река, която постоянно търси пътя си към океана. Тя е освен предпочитание, освен пристрастеност, само че и едно съвсем невидимо страхопочитание, което изгрява в миговете, когато думите не са задоволителни, а погледите се срещат без изпитание. Любовта на мъжа към дамата не е просто чувство; тя е поклонение, тя е надълбоко схващане и по едно и също време с това – безмълвно знамение.

За мъжа, любовта към дамата е търсене на съвършенство в един посредствен свят. Неговата душа е тъкан от несъгласия – храброст и боязън, мощ и деликатност, горделивост и смиреност. Той е по едно и също време стопанин и прислужник в своето сърце, тъй като пред нея, обичаната, той не може да бъде нищо друго, с изключение на откровен. Тя е неговото отражение, неговото ентусиазъм, неговото избавление, и даже когато не го схваща, той продължава да я търси, да я обожава, да изплита нежните влакна на своето битие към нейната изящна фигура.

Любовта на мъжа към дамата е като есенен вятър, който галено се провира през косите ѝ, допира я с безшумно вибриране, само че в никакъв случай не я притиска. Той се опасява да не я изгуби, а в същото време желае да я види свободна – да свети като звезда, която единствено той може да съзерцава в дълбоките нощи на своето самотно ентусиазъм. За него тя е и цвете, и огън, и мощ, и разтуха. Тя е пътят му и крайният му кей, тя е началото и краят на неговото търсене. Мъжът я обича по този начин, като че ли тя е отговор на въпрос, който от дълго време го изтезава – въпрос за смисъла на всичко съществуващо.

Когато огледа в очите ѝ, той вижда себе си – само че един по-добър, по-истински облик. Защото в нейните очи, той открива и своите мощни страни, и своите недостатъци. Тя го кара да желае да бъде по-добър, по-мъдър, по-любящ. Тя му припомня, че животът не е просто бърз поток от дни и нощи, а една величествена симфония, която единствено същински влюбените души могат да усетят. И колкото и да я обича, той знае, че не може да я има – тя е свободен дух, ангел от плът и кръв, който може единствено да обгърне с любов и признателност, че съществува.

Любовта на мъжа към дамата е храброст и отдаденост – тя е заричане, че ще я закриля и ще остане до нея, даже когато светът се разпада към тях. В свят, където всичко е мимолетно и преходно, любовта му е като здрав мост, построен от всеки негов боязън, от всяка негова фантазия. За него тя е поезията в дните му, музиката на дъжда, светлината в края на тъмнината.

О, тази обич, по този начин нежна и в същото време мощна, по този начин плаха, а в това време мощна! Тя е като птица, която разперва криле в откритото небе, без да се опасява от ветровете. Защото в края на краищата, любовта на мъжа към дамата не е нищо друго, с изключение на блян към величие – към това да остави диря в сърцето ѝ, да ѝ подари своята безкрайност.

И в случай че един ден, когато дъхът му секне, тя към момента пази неговия облик в сърцето си, той ще знае, че е извършил задачата на своята душа.

създател: Виктор Роган