Който обича, вярва и в невъзможното - ЕЛИЗАБЕТ БРАУНИНГ
.
Гласът на Викторианската ера
Елизабет Браунинг (1806-1861) е една от най-забележителните и въздействащи поетеси на викторианската ера. Със своя бездънен, сензитивен и образован глас, тя съумява да разчупи голям брой обществени и културни бариери. Нейната лирика, пропита с духовитост, романтика и обществена сензитивност, въодушевява освен съвременниците ѝ, само че и генерации читатели след нея. Тя съчетава персоналната драма, любовта и политическия активизъм в творби, които отекват като безконечни знаци на човешкия дух и блян за независимост.
Детство и ранни години
Елизабет Барет е родена на 6 март 1806 година в графство Даръм, Англия, в заможно семейство с ямайски плантации. Още от ранна възраст тя демонстрира извънреден книжовен гений и пристрастеност към книгите. На едвам 12-годишна възраст тя към този момент написа епична поема с дължина от четири книги, което показва нейната зрялост и качества.
Детството на Елизабет е белязано от болести и хронична болест, които доста лимитират физическите ѝ благоприятни условия, само че в никакъв случай не съумяват да попречат на нейния разум и въображение. Ограничена в дома си, тя намира разтуха в литературата и философията, което ще окаже голямо въздействие върху стила и тематиката на нейната лирика.
Литературен дебют и първи триумфи
Първата ѝ забележителна поетична обява е през 1826 година със сборника „ An Essay on Mind and Other Poems “. В него Браунинг показва способността си да преглежда както метафизичен, по този начин и персонални тематики. Тя се откроява със своето надълбоко прозрение в психическите нюанси на човешката душа и с това, че написа с неприкритост и откровеност, които рядко се срещат в поезията на това време.
Личен живот и велика обич
През 1845 година Елизабет стартира преписка с известния стихотворец Робърт Браунинг , който е запленен от нейните стихове. Взаимоотношенията им бързо прерастват в една от най-знаменитите любовни истории на всички времена. Робърт и Елизабет се женят скрито през 1846 година, макар опълчването на татко ѝ, и отпътуват за Италия, където Елизабет намира освен нов дом, само че и нова независимост.
Любовта сред Елизабет и Робърт въодушевява основаването на едни от най-красивите и чувствени любовни стихове в литературата. Сборникът „ Сонети “ (1850) е отдаден на техния разказ и включва 44 сонета, които показват дълбоката и нежна обич сред тях. Сред тях е популярният стих:
„ Как да те обичам? Остави да преброя начините… “
Тези стихове освен затвърждават славата на Елизабет , само че и разкриват нейния съкровен свят, изпълнен с пристрастеност, отдаденост и блян за безкрайност.
Последни години и гибел
Здравето на Елизабет се утежнява през последните години от живота ѝ, само че тя в никакъв случай не стопира да написа и да се вълнува от обществените и политическите промени. На 29 юни 1861 година Елизабет умира във Флоренция, оставяйки след себе си завещание от безсмъртни стихове и ентусиазъм за бъдещите генерации.
Сърцето не може да бъде покорено, с изключение на с деликатност и откровеност.
Вярата ми е толкоз огромна, че и от пепел бих възкръснала с обич.
Слабостта, която се крие зад любовта, в действителност е най-голямата мощ.
Никога не омаловажавай мълчанието – то споделя повече, в сравнение с думите могат.
Идеалите са като звезди: в никакъв случай не ги стигаме, само че ни сочат пътя.
Всеки път, когато обичам, любовта ме преобразява и аз пораствам.
Свободата е самото право на душата да се показва.
Обичта е мощна, когато е откровена. И когато тя свети в сърцата ни, в никакъв случай не гасне.
Който обича, има вяра и в невъзможното.
Бързолюбивите сърца… могат бързо да се отвращават.
Истинското познание идва единствено посредством страдалчество.
Хората получават отзиви тъкмо по този начин, както децата усвояват писмеността – по пътя на многократното повтаряне.
Поведението е това, което човек човек прави, а не това, което той мисли, усеща или има вяра.
Любовта не кара света да се върти, Любовта е това, което прави пътуването свястно.
Една жена е постоянно по-млада, в сравнение с мъжете на същата възраст.
Смирението е толкоз положително, когато гордостта е невъзможна.
Земята е цялостна със съкровища и всеки, който ги търси с обич, ще ги откри.
Нито една велика обич не е цялостна без жертва.
Това, което в действителност е красиво, не може да бъде сътворено от боязън или ненавист.
Тъмнината може да е пътят на сърцето, само че светлината постоянно ще го поведе към истината.
